Решение № 182 от 25.10.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Ихтиман, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20231840200434 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ КЧТ, ЕИК: * (с предишно наименование – „Дуйгу * * Ве *“ КЧТ) срещу Наказателно постановление № 232200224/04.07.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда София област“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 КТ вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 (три хиляди лева) за административно нарушение на чл.

275, ал. 1 КТ вр. с чл. 209 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване вр. чл. 3 от Наредба № 1 от 04.03.2002г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като наказващият орган е обосновал фактическите си изводи на предположения. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, както и за липса на правосубектност на наказаното лице.

В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител по закон или по пълномощие.

В открито съдебно заседание административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител по пълномощие, оспорва жалбата, като моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Районният съд, след като се запозна с изложените в жалбата 1 оплаквания и като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна, следното:

За периода от 13.04.2022г. до 04.05.2022г. служители на Дирекция “Инспекция по труда” извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в „*“ КЧТ / предишно наименование „* * * Ве *“ КЧТ – до 30.09.2022г./, при която е установено, че за строителен обект „Модернизация на железопътен участък „Елин Пелин – Костенец“, участък: междугарие РП Побит камък - РП „Вакарел“ работодателят е възложил на работника * *, ЛНЧ * управление на телескопичен повдигач с подвижна работна площадка /телехендлер/, след като лицето не е придобило и няма призната правоспособност за управление на подвижна работна площадка. За извършената проверка бил съставен портокол № ПР2212244 от 04.05.2022г.

Във връзка с констатациите при проверката на 04.05.2022 г. бил съставен АУАН № 23-2200224, в който е прието, че „* * * Ве *“ КЧТ с ново наименование от 30.09.2022г. - „*“ КЧТ, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ е допуснал нарушение на чл. чл. 275, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 209 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване във вр. с чл. 3 от Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.

Констатациите в акта са потвърдени от свидетел ите К. В. и Д. С., служител на Дирекция „Инспекция по труда“, според ко ито на 13.04.2022 г. лицето * * е заварено фактически да управлява телескопичен повдигач с подвижна работна площадка, като в хода на проверката по документи от представените такива, в това число и досието на работника * *, не били представени документи, които да установяват, че лицето има придобита и призната правоспособност да управлява подвижна работна площадка.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00 лева за административно нарушение на чл. 275, ал. 1 КТ вр. с чл. 209 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване вр. чл. 3 от Наредба № 1 от 04.03.2002г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.

Видно от представен трудов договор № ЕРП-043/30.03.2021г. лицето * * към момента на проверката работи по трудово правоотношение при въззивното дружество на длъжност „оператор съоръжения за прокарване на тунели“ (строителство).

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите К. В. и Д. С., 2 писмените доказателства - протокол за извършена проверка № ПР2212244 от 04.05.2022г., трудов договор № ЕРП-043/30.03.2021г., декларация (л.19 от делото), справка НАП – (л.26 от делото), заповеди. АУАН, който на основание чл. 416, ал. 1 КТ има доказателствена сила, която не е оборена.

С оглед установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, като не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или НП – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

В настоящия случай, видно от представените към административно наказателната преписка заповеди, АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната материална компетентност.

Спазени са и императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, административните органи са очертали времето, мястото, начина на извършване на административно нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. Обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружествотожалбоподател от формална страна.

Съдът не споделя доводите, изложени в жалбата, че наказателното постановление не съдържа изискуемите от закона реквизити- описеание на нарушението, дата, място на извършване и обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушените законови разпоредби. Ясно и точно в НП са посочени, както датата на нарушението – 13.04.2022г., така и мястото и действията, с които същото е извършено. Цитирани са и законовите и подзаконови разпоредби, които са били нарушени. В този смисъл възраженията в жалбата се явяват бланкетни, доколкото не е посочено конкретно несъответствие между съдържанието на НП и изискуемите по закон реквизити.

3

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съгласно чл. 275, ал. 1 КТ работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.

Разпоредбата на чл. 209 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване, предвижда че самоходно и несамоходно работно оборудване се използват съгласно изискванията на специфичните за съответния вид работно оборудване нормативни актове. Специфичните изисквания по отношение на подвижните работни площадки са уредени в Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки, като съгласно чл.

3 от тази наредба подвижните работни площадки могат да се управляват само от лица, които са придобили или на които е призната правоспособност за упражняване на професията „машинист на подвижни работни площадки “ по реда на тази наредба. В случая в хода на делото се установи, че жалбоподателят е допуснал лице, което не притежава необходимата правоспособност по Наредба № 1, да управлява телескопичен повдигач с подвижна работна площадка /телехендлер/, като по този начин е нарушил правилата за безопасни и здравословни условия на труд, тъй като не е взел мерки за ограничаване или намаляване на опасностите за живота и здравето на работещите на строителния обект. При проверката по документи, не се е установило в досието на работника да има документ за придобита правоспособност за управление на телескопичен повдигач с подвижна работна площадка /телехендлер/. В жалбата се твърди, че към нея е приложено удостоверение за квалификация „оператор на строителни машини (вилкови кари) повдигачи - товарачи- стакери) за лицето * *, но такъв документ не е приложен към жалбата.

Възражението, че клонът на чуждестранно юридическо лице не е правен субект, поради което не може да бъде субект на административнонаказателна отговорност, е неоснователно. Действително учредяването на клон на чуждестранен търговец не води до възникване на нов правен субект, а само на обособена в териториално и организационно отношение негова част.

Съгласно § 1, т. 1 ДР на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание

(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая процесният клон представлява поделение на юридическо 4 лице по смисъла на цитираната разпоредба, което се потвърждава от обстоятелството, че именно с него е сключен трудовият договор с работника.

Жалбоподателят е санкциониран не в качеството на клон на чуждестранно юридическо лице, а на работодател, доколкото разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда особен субект – работодател.

Въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна.

С оглед установеното административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 КТ и е наказал въззивника за допуснатото нарушение на чл. 275 КТ вр. чл. 209 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места при използване на работното оборудване и чл. 3 от Наредба № 1 от 04.03.2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки.

По размера на наказанието:

Жалбоподателят е наказан с наказанието, предвидено в разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ – имуществена санкция.

Въззивният съд намира за основателна жалбата в частта относно явната несправедливост на наложеното наказание. Касае се типично нарушение на съответния вид. Действително, както е посочил АНО, то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид, но и не разкрива по-висока степен на такава опасност. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме, че от него не са настъпили никакви потежки последици. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатират. Ето защо, като е определил имуществената санкция в размер от 3000,00 лева, АНО е наложил явно несправедливо наказание. Наказанието следва да бъде определено в размер над законоустановения минимум, доколкото процесното нарушение на правилата за безопасносни и здравословни условия на труд – извършване на специфична дейност без съответната правоспособност, макар и такова на формално извършване, крие риск от настъпване на сериозни увреждания здравето и живота на работника и на останалите работници, служители, трети лица, съдът намира, че справедлив размер на административно наказание е имуществена санкция в размер на 2300,00 лева, като наказателното постановление следва да бъде изменено в тази част.