Решение № 1987 от 07.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.11.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в публично съдебно заседание на седми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1585 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са главни установителни искове по чл. 59, ал. 2 ЗБН и евентуални конститутивни искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН и с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.

Ищецът твърди, че с решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, VІ-4 състав е обявена неплатежоспособността на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и е определена начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г. С решение на Софийски апелативен съд е определена друга начална дата – 20.06.2014 г. Синдиците посочват, че съгласно чл. 62, ал. 1 ЗБН, вр. с чл. 60, ал. 3 ЗБН имат право да предявят исковете по чл. 59 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.

Твърдят, че между „КТБ“ АД и

„Д.“ АД, в качеството му на кредитополучател е сключен договор за банков кредит на 14.12.2006 г., по който банката е отпуснала на дружеството банков кредит в размер на 1 000 000 лева, като към договора страните са подписвали анекси от № 1 до № 13. Съгласно извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ към 29.10.2014 г. задълженията на ответника по договора от 14.12.2006 г. са в общ размер на 19 456 560,56 лева.

На 11.01.2011 г. е подписан друг договор за банков кредит, по който „КТБ“ АД е отпуснала на „Д.“ АД кредит в размер на 5 000 000 щатски долара, като задълженията на дружеството по него към 29.10.2014 г. са в общ размер на 10 488 579,22 щатски долара.

Твърдят, че на 20.09.2012 г. е сключен договор за кредит, по който банката е отпуснала на ответника банков кредит с кредитен лимит в размер на 11 000 000 евро, като към 29.10.2014 г. задълженията на „Д.“ АД по този договор са в общ размер 3 025 671,17 евро.

Твърдят, че на 08.01.2013 г. е сключен договор за кредит, по който банката е отпуснала банков кредит с кредитен лимит в размер на 11 000 000 евро, като към 29.10.2014 г. задълженията на „Д.“ АД по този договор са в общ размер 9 733 346,88 евро.

Посочват, че на 25.03.2013 г. между „КТБ“ АД и ответника е сключен договор за банков кредит за сумата 4 400 000 щатски долара, като задълженията на дружеството, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 29.10.2014 г. е в общ размер 1 212 823,98 щатски долара.

На 25.03.2014 г. е подписан между „КТБ“ АД и „Д.“ АД договор за банков кредит с кредитен лимит в размер на 15 000 000 евро. Съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 29.10.2014 г. по този договор задълженията на дружеството възлизат на 15 203 969,99 евро.

Твърдят, че в периода от

30.10.2014 г. до 05.11.2014 г. ответникът е извършил прихващания с придобити от него вземания от трети лица със задълженията му по горепосочените договори за кредит, подробно описани в исковата молба. Считат, че достигналите до банката изявления за прихващане не отговарят на изискването за форма, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН. Твърдят, че процесните прихващания са извършени от „Д.“ АД след началната дата на неплатежоспособността на банката и след поставянето на „КТБ“ АД под специален надзор. Поради това извършените прихващания са с темпорален момент, който попада в приложеното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с оглед на което разпоредбата следва да бъде приложена и да се прогласи недействителността им спрямо кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД. В случай, че съдът прецени, че предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН са неоснователни, считат, че са налице предпоставките за обявяване на прихващанията за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН. Твърдят, че знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014 г. предвид поставянето й под специален надзор на тази дата поради изчерпана ликвидност и невъзможност да изплаща дължими и изискуеми влогове, направено с Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ. Посочват, че към момента на придобиване на вземанията, предмет на процесните прихващания, неплатежоспособността на банката е била обществено известен факт предвид оповестяването от Българска народна банка на 22.10.2014 г. на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД – документ с наименование „Информация за основните балансови позиции на „К.т.б.“ АД към 30 септември 2014 г. и за резултатите от оценките на активите на банката, изготвени от одиторските фирми „Ърнст енд Янг Одит“

ООД, „Делойт България“ ООД и „АФА“ ООД. Посочват, че докладът е публикуван на 22.10.2014 г. на уеб страницата на БНБ и намира широко отразяване както в телевизионните, така и в Интернет медиите. Придобиването на вземанията от „Д.“ АД е извършено след 20.06.2014 г., с оглед на което по отношение на ответника е налице знание за неплатежоспособност при придобиване на вземанията, прихванати със задължения към банката, с което е изпълнено изискването за знание като част от фактическия състав на чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН.

Предвид изложеното искат да се постанови решение, с което на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН да се обявят за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД следните изявления за прихващания, отправени от „Д.“ АД, както следва: 1/ изявление за прихващане с вх. № 10102/30.10.2014 г. по регистъра на „КТБ“ АД, 2/ изявление за прихващане с вх. № 10104/30.10.2014 г., 3/ изявление за прихващане с вх. № 10117/30.10.2014 г., 4/ изявление за прихващане с вх. № 10118/30.10.2014 г., 5/ изявление за прихващане с вх. № 10119/30.10.2014 г., 6/ изявление за прихващане с вх. № 10120/30.10.2014 г.,7/ изявление за прихващане с вх. № 10121/30.10.2014 г., 8/ изявление за прихващане с вх. № 10158/30.10.2014 г., 9/ изявление за прихващане с вх. № 10159/30.10.2014 г., 10/ изявление за прихващане с вх. № 10189/30.10.2014 г., 11/ изявление за прихващане с вх. № 10278/31.10.2014 г., 12/ изявление за прихващане с вх. № 10279/31.10.2014 г., 13/ изявление за прихващане с вх. № 10280/31.10.2014 г., 14/ изявление за прихващане с вх. № 10281/31.10.2014 г., 15/ изявление за прихващане с вх. № 10283/31.10.2014 г., 16/ изявление за прихващане с вх. № 10284/31.10.2014 г., 17/ изявление за прихващане с вх. № 10326/31.10.2014 г., 18/ изявление за прихващане с вх. № 10327/31.10.2014 г., 19/ изявление за прихващане с вх. № 10352/31.10.2014 г., 20/ изявление за прихващане с вх. № 10353/31.10.2014 г., 21/ изявление за прихващане с вх. № 10354/31.10.2014 г., 22/ изявление за прихващане с вх. № 10356/31.10.2014 г., 23/ изявление за прихващане с вх. № 10359/31.10.2014 г., 24/ изявление за прихващане с вх. № 10360/31.10.2014 г., 25/ изявление за прихващане с вх. № 10363/31.10.2014 г., 26/ изявление за прихващане с вх. № 10364/31.10.2014 г., 27/ изявление за прихващане с вх. № 10365/31.10.2014 г., 28/ изявление за прихващане с вх. № 10366/31.10.2014 г., 29/ изявление за прихващане с вх. № 10372/31.10.2014 г., 30/ изявление за прихващане с вх. № 10411/31.10.2014 г., 31/ изявление за прихващане с вх. № 10447/03.11.2014 г., 32/ изявление за прихващане с вх. № 10448/03.11.2014 г., 33/ изявление за прихващане с вх. № 10469/03.11.2014 г., 34/ изявление за прихващане с вх. № 10471/03.11.2014 г., 35/ изявление за прихващане с вх. № 10472/03.11.2014 г., 36/ изявление за прихващане с вх. № 10473/03.11.2014 г., 37/ изявление за прихващане с вх. № 10477/03.11.2014 г., 38/ изявление за прихващане с вх. № 10497/03.11.2014 г., 39/ изявление за прихващане с вх. № 10616/03.11.2014 г. и 40/ изявление за прихващане с вх. № 10994/05.11.2014 г. При условията на евентуалност искат да се обявят горепосочените изявления за прихващане за относителни недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД на основание чл. 59, ал. 3, предл. 1 ЗБН и евентуално на основание чл. 59, ал. 2 ЗБН да се прогласят за нищожни. Претендират разноски. С допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове.

Ответникът „Д.“ АД оспорва основателността на главния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН, както и на евентуалните искове. Не оспорва и признава твърденията на ищеца относно съществуването, основанията и размера на насрещните вземания по процесните прихващания към момента на извършването им, с изключение на прихващанията с „А.И.“ ООД, направени с изявления за прихващане с вх. № 10352 и 10353 от 31.10.2014 г., които не са признати и осчетоводени от квесторите на банката поради липсата на изискуемост и ликвидност на активното вземане и по тази причина двата договора за цесия между „Д.“ АД и „А.И.“ ООД са развалени.

Признава и потвърждава факта на извършените волеизявления за прихващане. Излага подборни аргументи за неприложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, която е материалноправна и липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие. Посочва, че правните последици на извършените прихващания са се осъществили окончателно при действието на старата редакция на чл. 59 ЗБН и са породили действие, поради което липсва основание към прихващанията, извършени преди изменението на ЗБН, в сила от 28.11.2014 г. да се приеме, че е приложима новата им редакция, уреждаща несъществували дотогава материални предпоставки за недействителност по отношение на кредиторите. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че и при действието на старата редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН прихващанията са недействителни. Поддържа, че евентуалните искове също са неоснователни. Оспорва наличието на знание за настъпила неплатежоспособност на банката към датата на извършване на прихващанията. Посочва, че изявленията за прихващане са отправени от „Д.“ АД до квесторите на банката, а не до нейните синдици, няколко месеца преди тяхното назначаване, поради което процесните изявления не попадат в темпоралния обем на ал. 2 от чл. 59 ЗБН. Предвид изложеното иска да се оставят без уважение претенциите като неоснователни и недоказани. С отговор на допълнителната искова молба ответникът поддържа становището си за неоснователност на предявените искове, а отделно и за недопустимост на евентуалния иск по чл. 59, ал. 2 ЗБН.

С определение от 29.12.2017 г. по делото са конституирани по искане на ответника като трети лица помагачи на страната на „Д.“ АД, по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, следните лица: А.Е.А., Б.Ц.М., В.И.М., В.В.А., Д.И.И., З.К.С., И.Л.Г., Й.Ф.М., К.Т.К., М.Й.Р., Н.В.Д., Н.Д.М.-З., Н.Д.Т., П.Х.П., С.Х.П., Т.П.Д., Т.Г.Б., Т.Р.Т.,

Х.Д.М., Х.И.Х., „А.к.“ ООД, „А.“ АД, „А. А. М.“ АД, Д. ф. „А.к.“, Д. ф. „А. к.“, Д. ф. „А. п.“, „Д.л.“ ЕООД, „Е. Ф. М.“ АД, „М. – АБ“ ЕООД, „П.“ ЕООД, „С.2.“ ЕООД, „Д. В.А.М.“ ЕАД, Договорен фонд „Д. В.Д.“, Договорен фонд „Д. В. Е.“, Договорен фонд „Д. В. С.“ и Договорен фонд „Д.В. Ф.“. С влязло в сила определение, постановено на 06.03.2018 г. е отменено определението от 29.12.2017 г. на основание чл. 253 ГПК, с което е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника дружеството „П.“ ЕООД и е оставено без уважение искането на ответника за конституиране като трето лице помагач по делото на „П.“ ЕООД.

Третото лице помагач „М.-АБ“ ЕООД изразява становище, че исковете са неоснователни.

Третото лице помагач Д.И.И. оспорва исковете като неоснователни.

Третите лица помагачи „А.А.М.“

АД, Д. ф. „А.к.“, Д. ф. „А. к.“ и Д. ф. „А. п.“, чрез процесуалния си представител адв. С., оспорват предявените искове.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представеното извлечение от протокол № 27 от заседание на управителния съвет на БНБ от 06.11.2014 г., че е взето решение за отнемане лиценза за извършване на банкова дейност на „К.т.б.“ АД и е прието решение за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност. В мотивите на решението се сочи, че с предходни решения на управителния съвет на БНБ № 73 от 20.06.2014 г., допълнено с решение № 74 от 22.06.2014 г., в резултат на спиране на плащанията към клиенти, „К.т.б.“ АД е поставена под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност.