Решение № 12 от 12.01.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Варна, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000602 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.258 и сл.ГПК .

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез ю.к.Кр.И., срещу решение №356/16.08.2023г., постановено по т.дело №112/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, с което съдът е уважил предявен от В. Ж. П., ЕГН **********, иск за осъждане на застрахователното дружество да й заплати сумата от 27 280 лева, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, свързани със счупване на петната кост на дясно ходило, травма на дясната ръка в областта на китката, натъртване и болка в десния хълбок, дясна плешка, дясна част на врата и челото, психически и емоционални негативни преживяване и стрес, всички претърпени в резултат на ПТП на 12.05.2021г., причинено виновно от К М М, дължимо по силата на застраховка Гражданска отговорност по полица №BG/30/120002536693 с валидност до 13.09.2021г., ведно със законна лихва от предявяване на иска на 21.02.23г. до окончателното изплащане на задължението. Искът е бил отхвърлен за разликата до претендираните общо 37 280 лева ведно с лихвите за посочения период.

С жалбата въззивникът обжалва частично осъдителната част на постановеното съдебно решение, а именно за разликата над 12 220 лева до присъдените 27 280 лева /обжалваем интерес от 15 060 лева/, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Счита решението в обжалваната му част за необосновано и постановено в нарушение на материалния закон съгласно чл.52 ЗЗД.

Претендира отмяна на решението за разликата от 15 060 лева или евентуално намаляване на присъденото обезщетение.

На първо място въззивникът твърди, че е заплатил на ищцата сумата 12 220 лева ведно със законната лихва за забава, считано от 21.02.23г., до размера на общо 13 017.80 1 лева, извършено с преводно нареждане от 04.09.2023г. Твърди, че извънсъдебно е била заплатена преди завеждане на делото и сумата от 12 780 лева. Поради това счита, че сумарно платеното в размер на 25 000 лева се явява справедливо обезщетяване на търпените от ищцата вреди. Счита, че платеното обезщетение компенсира понесените неимуществени вреди изцяло, а разликата се явява несъразмерна на действителните телесни увреждания, степен и интензитет на търпените болки и страдания. Въззивникът възразява, че по делото не е установено ищцата да е претърпяла трайни и променящи я негативни въздействия в резултат на травмите от ПТП, които да я бележат за цял живот. Твърди, че претендирания и присъден размер от 27 280 лева е завишен и не отговаря на критерия за справедливо обезщетяване на този вид вреди. Сочи, че ищцата се е възстановила физически и психически от получените увреждания, без дефицит. Съдът неправилно е дал превес на събраните свидетелски показания вместо да цени същите в съвкупност с писмените доказателства и изслушаната по делото медицинска експертиза, които сочат на почти пълно възстановяване на пострадалата. Претендират се и сторените в производството разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпило становище на ищцата В. П., представлявана от адв.П. Г. от ВАК, за неоснователност на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на същата ведно с присъждане на адв.възнаграждение за оказана на ищцата безплатна правна помощ съгласно чл.38, т.3, пр.2 ЗАдв. Поддържа се, че искът е изцяло доказан.

Представеното с жалбата ново писмено доказателство – преводно нареждане от 04.09.2023г. не се оспорва, но страната твърди, че то касае влязлата в сила част от решението, поради което е неотносимо. Твърди, че определеното от съда обезщетение отговаря в пълна степен на търпените от ищцата вреди: контузия на главата, на дясна гривнена става, на таза и счупване на дясна петна кост. Считат за доказани настъпилите при ПТП тежки и сложни травматични увреждания – една средна и множество леки телесни повреди, чието справедливо обезщетяване е именно 40 000 лева. Твърди, че пълно възстановяване на ищцата от травмата е практически невъзможно, поради което съдът следва да отчете и това обстоятелство при определяне на обезщетението. Претендира адв.възнаграждение съгласно чл.38 ЗА като в евентуалност релевира възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на въззивника. /независимо от представителството му от ю.к./

В съдебно заседание въззивникът, чрез ю.к.Ив.С., поддържа неприсъствено, с писмена молба, въззивната жалба на изложените в нея основания.

Насрещната въззиваема страна, представлявана от адв.Г. оспорва жалбата и претендира възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано по иск на В. Ж. П. срещу ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве АД, за осъждане на застрахователя на гражданската отговорност на деликвент, причинил ПТП, в което е пострадала ищцата, да заплати обезщетение за търпените от нея неимуществени вреди, резултат от произшествието на 12.05.2021г., на основание чл. 432 КЗ, за сумата от 37 280 лв., представляващи остатък над доброволно заплатени 12 720 лв. от общия размер от 50 000 лв. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че тези вреди произтичат от получени при ПТП травми, изразяващи се в претърпени болки и страдания от счупване на петната кост на дясното ходило, травма на дясната ръка в областта на китката, натъртване и болка в областта на десния хълбок, дясна плешка, дясна част на врата и челото, претърпени психични изживявания и състояние на емоционален стрес. Твърди се, че тези вреди са резултат от виновно причинено от К М М ПТП на 12.05.2021г. Твърди се валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № BG/30/120002536693 с валидност до 13.09.2021г. като обезщетението се претендира ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба /21.02.2023г./ до окончателното изплащане на сумата. Ищецът твърди, че на 12.05.2021г., на кръстовището на ул.„Сава“ с ул.„Атанас Бешков“, е настъпило ПТП, при което водачът при управление на л.а. марка „Фолксваген Туран“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, при движение с несъобразена скорост, блъска ищцата В. Ж. П. на пешеходната пътека на кръстовището на ул.„Сава“ с ул.„Атанас Бешков“. В резултат на настъпилото ПТП, ищцата 2 получила травматични увреждания, изразяващи се в счупване на петна кост на дясно ходило както и травми на глава, гръб и дясна ръка, травма на дясна китка, изразяващи се в силна и непрестанна болка в областта на китката, натъртване и болка в областта на десния хълбок, дясната плешка, дясната част на врата и челото. Твърди се, че с влязло в сила споразумение по НОХД №1033/2022г. по описа на ВРС, водачът К М М е признат за виновен за причиненото ПТП. Ищцата твърди търпени във връзка с получените травми силни болки и страдания за продължителен период от време, като не можела да се обслужва самостоятелно, била изцяло зависима от близките и роднините си в справяне с ежедневните дейностичистене, къпане, обличане, приготвяне на храна, пазаруване, преместване и др., което й създало психически дискомфорт в продължение на месеци; след ПТП сънувала кошмари, не можела да спи, станала раздразнителна, емоционално нестабилна, с чести изблици на паника и безпомощност. Ищцата избягвала да участва в обществени събития и се самоизолирала; изпитвала страх не само да шофира, а да излиза навън, да пресича пешеходни пътеки и светофари, като на кръстовища винаги преживявала отново произшествието. Твърди, че развила посттравматично стресово разстройство, като непрекъснато мислела за инцидента и свързаните с него негативни чувства. Възстановяването продължило месеци и било съпроводено от постоянна болка, отпадналост, замаяност и дискомфорт. Твърди предявена на 30.08.2022г. застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество за изплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. Твърди, че ответникът й заплатил част от претендираното, а именно 12 720 лв. Моли за уважаване на претенцията в пълен размер, т.е. за сумата от 37 280 лева.

В срока за отговор ответникът е оспорил предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност" по отношение процесния автомобил, но твърди, че изплатеното на ищцата обезщетение за неимуществени вреди е справедливо и достатъчно, за да компенсира търпените от нея болки и страдания. Счита за прекомерен размера на търсената с исковата молба сума, а също и за необосновано завишен и некореспондиращ на критерия за „справедливост“ по см. на чл. 52 ЗЗД, със съдебната и застрахователната практика по аналогични случаи, с характера и вида на телесните увреждания, респ. продължителността и интензивността на болките и страданията, както и за значителното съпричиняване на настъпилите усложнения в здравословното и психическото състояние на ищцата. Ответникът излага твърдения за преминал без усложнения възстановителен период на ищцата. В условие на евентуалност твърди, че ищцата не е положила дължимата грижа за лечението си и не е извършила допълнителни прегледи и консултации, които да подобрят физическото състояние. Прави възражение за липса на пряка причинно - следствена връзка между евентуално възникнали усложнения и по-продължителен възстановителен период на травмите и процесното ПТП.

Счита, че ако такива са налице, те са следствие на действията на ищцата след настъпване на ПТП, а не и на самата травма. Излага се, че на 25.06.2021г. ищцата е била прегледана в МБАЛ„Света Анна - Варна“АД поради травма на петата и глезена, причинени от падане.

Твърди липса на основания за определяне и изплащане на допълнително застрахователно обезщетение над доброволно платеното. Оспорва акцесорния иск за лихва като обусловен от неоснователност на главния иск. Претендира отхвърляне на иска.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства, в пределите на въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

При преценка допустимостта на производството съдът констатира, че въззивната жалба е редовна – подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен за производството процесуален представител, в преклузивния срок, в обжалваемата част от съдебния акт. В жалбата не са правят обосновани твърдения за допуснати процесуални нарушения и нови доказателствени искания. Представеното доказателство за заплащане на част от присъденото обезщетение касае необжалваната и стабилизирана част от решението.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост - в обжалваната част; по правилността на съдебното 3 решение съдът е обвързан от посоченото в жалбата оплакване.

Решението на първата инстанция се обжалва частично - за сумата над 12 220 лева до присъдените 27 280 лв./т.е. обжалваем интерес от 15 060 лв./ Тъй като решението не се обжалва до размера на 12 220 лева и нещо повече, въззивникът твърди, че е заплатил тази сума на ищеца в хода на производството, решението в тази част е влязло в законна сила.

Поради липса на въззивна жалба, не е предмет на настоящото производство и отхвърлената част от иска до размера на 37 280 лв. С оглед на изложеното, обхванатите от силата на пресъдено нещо на стабилизиран съдебен акт факти и обстоятелства, не подлежат на установяване във въззивното производство. Поради това настоящият състав намира за установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на Гражданската отговорност по прекия иск на увреденото лице съгласно чл.432 КЗ.

Оплакванията в жалбата са свързани с приложението на материалноправната норма на чл.52 ЗЗД и определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно ППВС №4/1968г., при определянето му следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят търпените вреди – всички, които са настъпили или ще настъпят в резултат на увреждането като съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата и значението им за размера на неимуществените вреди. В този смисъл и практиката на ВКС изисква точно очертаване на релевантните при определяне размера на обезщетението обстоятелства и тяхната съвкупна оценка /решение по т.д.

Разпечатката съдържа 27 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/831bb391-a247-4af0-bdaf-977d48e00041