Решение № 160 от 01.10.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Троян, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Емилия П. П. като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20234340100853 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, предявен от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България” № 81В, ап. 3, законни представители: Христо Маринов Маринов и Петр Валента, пълномощник юрисконсулт Б. Д. Т., против Н. М. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с цена на иска 1 258.67 лв.

Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 673/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, което е уважено и съдът е издал заповед за изпълнение по образуваното ч.гр.д. № 673/2023 г. по описа на Троянски районен съд, която е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът предявява настоящият специален установителен иск.

В молбата се твърди, че претендираните вземания произтичат от договор за кредит № 1029987, сключен на 19.02.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, от една страна и Н. М. В., ЕГН **********, от друга страна, обезпечен чрез сключен на 19.02.2018 година договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Н. М. В..

Сочи се, че по силата на договора за кредит В. получила сума в размер 1 на 400.00 лв., която ответницата следвало да върне на 12 броя месечни вноски по 41.24 лв. в срок до 20.02.2019 г.

В ИМ се твърди, че „Ай Тръст” ЕООД, в качеството си на поръчител, се задължил да отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на Н.

М. В. по сключения между нея и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит.

В качеството си на кредитополучател по обезпечен кредит Н. М. В. се задължила да върне предоставената й в заем сума заедно с уговорената договорна лихва и възнаграждение за поръчител съгласно погасителния план по договора. Твърди се, че е налице неизпълнение от страна на В. по договора за кредит, като на 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е уведомило „Ай Тръст” ЕООД, че е налице неизпълнение, а те платили изцяло задълженията на Н. М.

В. на 23.02.2021 г., като я уведомили за това по ел.поща.

Ищецът сочи, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст” ЕООД прехвърлили своите вземания към Н. М. В. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133, като длъжникът е уведомен за цесията на 30.03.2021 г. на посочената от нея електронна поща.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Н. М. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че същата дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 203374133 , със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България” № 81В, ап. 3, законни представители: Христо Маринов Маринов и Петр Валента, сумата 1258.67 ( хиляда двеста петдесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, от които: сумата 400.00 ( четиристотин) лева – главница по Договор за кредит № 1029987 от 19.02.2018 г. и сумата 354.48 ( триста петдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.10.2023 г. до окончателното й изплащане; сумата 94.88 (деветдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за кредит за периода от 19.02.2018 г. до 20.02.2019 г., сумата 229.10 ( двеста двадесет и девет лева и десет стотинки) лева, представляваща лихва за забава за периода от 19.02.2018 г. до 11.10.2023 г. по договора за кредит, сумата 180.21 (сто и осемдесет лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 19.02.2018 г. до 11.10.2023 г.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответницата Н. В. - адв.

И. Р.-С. от ЛАК. Тя е взела становище за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск. Особеният представител е оспорил размера на иска.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовани, не се явява представител и същото не се представлява от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище чрез пълномощника юрисконсулт Б. Т., с което е поискано делото да бъде гледано в отсъствие на ищеца.

В посоченото становище пълномощникът е оспорил всички твърдения и възражения на особения представител на ответника, като е 2 направил искане да бъде уважен предявения иск и на ищеца да бъдат присъдени разноските в исковото и в заповедното производство.

Ответницата Н. М. В. не се явява в съдебно заседание, представлява се от назначения й особен представител адв.И. Р.-С. от ЛАК, която прави искане претенцията на ищеца да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в отговора на ИМ.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 673/2023 г. по описа на Районен съд гр.Троян се установява, че на 12.10.2023 г. ищецът е подал заявление до Районен съд гр.Троян за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 320 от 16.10.2023 г. за сумите, за които е предявен настоящият иск.

Съдът е допуснал съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на което се установява, че усвоената сума от кредитополучателя по договор за кредит № 1029987, сключен на 19.02.2018 г. между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и Н. М. В., ЕГН **********, е в размер на 400.00 лв., като с тази сума е погасен стар заем в размер на 317.66 лв. Разликата от 82.34 лв. е преведена на Н. В. с разписка за извършено плащане чрез паричен превод към EаsyPay.

Вещото лице е посочило, че в материалите по делото липсват данни за правени погасителни вноски както по договора за кредит, така и по договора за предоставяне на поръчителство.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Искът по чл. 422 ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл.47, ал.5 ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет - само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес.

Искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и е допустим.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване 3 факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за паричен кредит и дадена въз основа на него парична сума, както и поето насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума.

/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/.

Ответницата Н. В., чрез особения си представител адв. Р.-С., в отговора на ИМ не оспорва активната легитимация на ищеца като цесионер, но излага, че уведомление за извършената цесия не е изпратено на ответницата.

Съдът намира възражението за неоснователно. В случая цесията е съобщена на назначения на длъжника особен представител с връчване на исковата молба и приложенията към нея, поради което е породила действие и ищецът е активно легитимиран да предяви положителния установителен иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК. Адв.Р.-С. не оспорва валидността на цесионния договор, с чието сключване вземането преминава от цедента върху цесионера. С постигането на съгласието цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към този момент.

В чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД е регламентирано, че предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор, но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на договора. Уведомяването има за цел да създаде сигурност на длъжника и да обезпечи точното изпълнение на задълженията му. В случая от назначения на ответника особен представител не са изложени доводи, че е платил изцяло или отчасти задължението си след датата на сключване на договора за цесия и преди съобщаването му за нея от предишния кредитор. Ето защо съдът счита, че ищецът се явява носител на процесното вземане и цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

В производството се доказа, че сумата по договора за кредит- 400.00 лв., е усвоена от кредитополучателя. С оглед на което е доказано твърдението на ищеца за предоставяне от страна на „Кредисимо“ АД на кредит в размер на посочената сума на ответницата.

В случая претендираните вземания произтичат от два договора-единият за кредит, сключен между ответницата и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, а другият-договор за поръчителство, сключен между Н. В. и „Ай Тръст” ЕООД.

Настоящият състав намира, че искът в частта на претендираната сума 354.48 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението в съда и сумата 180.21 лева, представляваща лихва за забава по договора за поръчителство, следва да се отхвърли, тъй като уговорките в договора, от които произтичат тези вземания, са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави.

В ИМ е посочено, че „Ай Тръст” ЕООД, в качеството си на поръчител, се задължил да отговаря солидарно за изпълнение на всички задължения на Н.

М. В. по сключения между нея и „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит. В качеството си на кредитополучател по обезпечен кредит В. се задължила да върне предоставената й в заем сума заедно с уговорената договорна лихва и възнаграждение за поръчител съгласно погасителния план по договора.

4

Твърди се, че е налице пълно неизпълнение по договора за кредит, като на 23.02.2021 г., след като „Кредисимо“ ЕАД уведомило „Ай Тръст” ЕООД, че е налице неизпълнение, те платили изцяло задълженията на Н. М. В..

Настоящият състав счита, че с оглед качеството на ответника са налице договори с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо конкретните договори - договор за паричен заем и договор за поръчителство, във връзка с който са възникнали прретендираните вземания, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Действително отношенията между „Ай Тръст” ЕООД и Н. М. В. се уреждат не от договора за кредит, а от отделен договор за поръчителство, но същевременно това правоотношение не може да се разглежда самостоятелно, доколкото е функционално обусловено от сключения преди това договор за кредит. В тази връзка съдът съобрази изложеното в ИМ, с оглед на което приема, че с така уговореното възнаграждение за поръчител се цели заобикаляне на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Със сключването на отделен договор се цели и заобикаляне и на предвиденото ограничение в чл. 19, ал. 4 от ГПК, доколкото възнаграждението за поръчител не би се включило в ГПР по отпуснатия на Н. М. В. кредит. На следващо място, клаузите, на база на които е начислено възнаграждението за поръчител, се явяват нищожни и като противоречащи на добрите нрави, доколкото ползите от така уговореното обезпечение са единствено за кредитора, тъй като той получава един обезпечен кредит, а задължението за заплащане на възнаграждение се поема от длъжника.