Решение № 260050 от 13.10.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ гр. Плевен, 13.10.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА при секретаря Велислава Василева като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6633 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод на предявени от Ф.Р.С. ЕГН ********** *** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника “Т.Т.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. В. Н. да заплати на ищеца сумата от *** лв, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на деликт, причинен на **г. от виновни и противоправни действия на лице – водач на т., комуто ответникът е възложил работа по управлението на собствено ППС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - ***г. до окончателното плащане на сумата.

В обстоятелствената част на ИМ излага, че на ***г. около **** часа се качила от спирка до „**“ ЕООД в тролейбус ***, собственост на ответното дружество, движещо се по линия №* в посока Л.-в. т.. Сочи, че седнала на високата седалка зад мястото на контрольора, с гръб към водача на тролейбуса. Твърди, че на спирката срещу Община П. в тролейбуса, от средната врата се качила възрастна жена, която я помолила да стане, за да ползва седалката. Излага, че й отстъпила мястото, като се прикрепяла на облегалката на седалката. Сочи, че в момента, в който се разминавала с възрастната жена водачът на тролейбуса рязко ударил спирачки и спрял, при което тя паднала на пода, като при падането се ударила, вероятно или в седалка или в тръба в тролейбуса. Твърди, че при удара е пострадала дясната й ръка и крак, както и таза й. Излага, че тъй като първоначално изпаднала в шок и не разбрала точно какво се случва отказала да бъде извикана спешна медицинска помощ, като мислела, че няма големи увреждания. Сочи, че по-късно през деня почувствала силни болки в горния десен крайник и раменната става, поради което на следващия ден потърсила медицинска помощ при лекар-ортопед. Твърди, че при извършения преглед се установило, че има навяхване и разтягане на раменна става и контузия на долната част на гърба и таза. Излага, че на ***г. била прегледана и от съдебен медик, който установил следните увреждания вследствие на претърпения инцидент, а именно: навяхване на дясна раменна става; кръвонасядане с охлузване по седалището и в областта на дясното коляно. Сочи, че в последващите травмата месеци продължила да изпитва силни болки в десния горен крайник и дясната раменна става, като имала, и продължавала да има ограничени движения в дясна раменна става и тръпнене на дясната ръка, което се засилвало нощем и й пречи да спи пълноценно. Твърди, че на ***г. й били извършени неврологични изследвания в ** „П.” ЕООД, находящо се на територията на *** „Д-р Г. С.” ЕАД, при които са установени ЕМГ-данни за тежко предкоренчово увреждане на ** вдясно и дистално стволово увреждане – а. тип на ***, поради което и провела курс по физиотерапия и вземала медикаменти за облекчаване на болките. Сочи, че работи професионално като фризьор. Твърди, че полученото увреждане на дясната ръка и раменната става й пречат да осъществява дейността си, тъй като не могла да вдига дясната си ръка и не можела да държи с нея ножици и сешоар, тъй като й изтръпвали пръстите и нямала сили в ръката си. Излага, че продължава да изпитвам болки и дискомфорт, като травмите създали ограничения в нормалния й ритъм на живот. Сочи, че чувствала уплаха, безпомощност и притеснение дали ще може да се възстанови напълно от получените травми и дали ще може да работи пълноценно, за да изкарва средства за прехрана на семейството ми. Твърди, че плаща както наем за помещението, в което осъществява професионалната си дейност, така и осигуровки и патент на Общината за дейността си. Излага, че невъзможността да упражнява пълноценно професията си я поставя в невъзможност да плаща и посочените разходи. Счита, че съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Твърди, че в случая посочената от ответното дружество причина за настъпилия деликт с рязкото спиране на тролея от страна на водача. Излага, че водачът на тролейбуса Е.Л.И. е извършил противоправно деяние, тъй като е нарушил следните правила за движение по пътищата: чл.132, т.2 от ЗДвП, съгласно която норма при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване; чл.24, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко; чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно която норма водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, и чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Счита, че след като ответникът е възложил на лицето Е.Л.И. дейността по управлението на тролея то следва да се ангажира неговата гаранционно - обезпечителната отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД. Твърди, че при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което и моли съда да му присъди законна лихва, считано от датата на увреждането.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск. Излага, че по делото безспорно е установено, че ищцата е претърпяла твърдения на *** г. инцидент, както и, че водачът на тролейбус №* Е.Л.И. се намира в трудово – правни отношения с ответника. Сочи, че е установено и, че ищцата е претърпяла телесни наранявания, установени по вид и характер на *** г. от доктор С. К.

Навежда доводи, че доколкото ответникът е възложил на водача на тролейбуса дейността по неговото управление, то е ангажирана и неговата гаранционно- обезпечителна отговорност по реда на чл.49 ЗЗД. Твърди, че по делото е доказано, че причина за настъпилия деликт е рязкото спиране от страна на водача на тролея. Излага, че е недоказано твърдението на ответника, че водачът на тролея е предприел рязко спиране, за да предотврати ПТП, за което развива подробни съображения. Сочи, че от приетите по делото експертизи по безспорен начин се е установило, че ищцата е претърпяла следните увреждания: навяхване на дясна раменна става; кръвонасядане с охлузване по седалището и в областта на дясното коляно. Поради изложеното счита, че като основателен иска следва да бъде уважен.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита исковата молба за допустима, но неоснователна. Не оспорва че: на *** г ищцата е пътувала по линия № * с тролейбус № **1, собственост на ответното дружество, като при рязко спиране на тролейуса за избягване на пътна ситуация, ищцата е паднала на пода в превозното средство; че водачът на тролейбуса - Е.Л.И. се намира в трудово правоотношение с ответника, като заема длъжността „Ш. н. т.“ и на посочената дата е управлявал тролейбус № *** по линия № *. Твърди, че ответникът не следва да отговаря за вредите от настъпилата злополука. Излага, че, за да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.45 от ЗЗД е необходимо да е налице виновно поведение от страна на лицето Е.Л.И., на когото е възложено от страна на „Т. т.“ - ЕООД да управлява тролейбуса в дена на настъпване на злополуката, както и да е налице причинно - следствена връзка между настъпилата злополука и уврежданията, които ищцата сочи в обстоятелствената част на исковата молба - увреждане на дясната ръка и раменната става. Сочи, че от приложеното към исковата молба заверено копие на амбулаторен лист № *** г се установява, че прегледа на ищцата е извършен в ** часа и при снемане на анамнезата същата е заявила, че преди няколко часа при падане се травмира областта на дясната раменна става и дясното коляно, като се оплаква от силни болки и болезнени движения в раменната става. Излага, че от данните от прегледа по приложеното към исковата молба заверено копие на съдебномедицинско удостоверение № *** г. е видно, че са установени: „На седалището петнисто кръвонасядане с разлят контур, около *** см, издължено в хоризонтална посока, върху него на места повърхностно охлузване (разрихляне на надкожицата) и по предната повърхност под дясното коляно има червеникова кръвонасядане, около * см. В диаметър с разрихляне на надкожицата и няма други травматични увреждания“; от амбулаторни листове № *** година и *** г. е видно, че при снемане на анамнезата по амбулаторен лист № *** г., ищцата е заявила, че при ПТП е травмирала дясната колянна става и получава силни болки и немощ, а по амбулаторен лист № *** г. е заявила болки в лява раменна става и слабост на ръката; от амбулаторен лист № *** г. при снемане на анамнезата се установяват данни за по-ранни увреждания на междупрешлените дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, като ищцата при снемане на анамнезата вече е съобщила за претърпяна през *** г. операция от дискова херния на нива *** и рецидив на дисковата херния през *** г., получен вследствие на падане, с двустранна екст. пареза на стъпалата, като след лечение останала пареза вдясно. Излага, че жалбата на ищцата е подадена в „Т. т.“ - ЕООД на *** година, като след подаване на жалбата е освидетелстването от съдебен лекар. Твърди се, че от ответното дружество са се изготвили всички необходими документи във връзка с постъпилата жалба - анкетен лист от *** година и служебна бележка изходящ № *** година, които да послужат на ищцата пред застрахователната компания. Излага се, че след получения отказ от страна на застрахователната компания да изплати обезщетение, ищцата е подала молба с входящ № *** г. при „Т. т.“ - ЕООД с искане за постигане на справедливо решение. Сочи се, че всички останали медицински прегледи на ищцата са в периода след *** г. до предявяване на исковата молба в съда. Счита се, че от страна на водача на тролейбуса не са извършени нарушения на ЗДвП. Сочи се, че съгласно чл.20, ал.2, изр. посл. от ЗДвП, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, а в чл.24, ал.1 от същия нормативен акт забраната за рязко намаляване на скоростта не се прилага, когато това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Не отрича, че в чл.132, ал.2 от ЗДвП е въведено задължението на водача по време на движение да осигури всички условия за безопасното превозване на пътниците, но счита, че тази норма не изключва, а напротив задължава водача като част от осигуряване на условията по безопасно превозване да предприеме действия, с които да предотврати настъпването на пътно-транспортно произшествие.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск. Твърди, че водачът на тролейбуса не е извършил нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Излага, че от заключението на ВЛ по САТЕ се е установило, че скоростта, с която се е движил тролея е около ** км./час, а за да не се реализира трансланционно- ротационното движение на тялото пострадалата е могла да го избегне при хващане с ръка във вертикалните тръби, монтирани в салона или в рамковата конструкция на седалките. Поради изложеното счита, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на инцидента, тъй като не е взела мерки за своето безопасно пътуване. Излага, че от разпитания по делото водач на тролейбуса се установило, че не става въпрос за рязко спиране, а за намаляване на скоростта с причина поведението на друг водач, който внезапно да му е препречил пътя. Сочи и, че има несъответствие с факта къде точно е станал инцидента. Навежда доводи, че от приобщените по делото СМЕ се установява, че не е налице причинно- следствена връзка между падането на ищцата и тежкото подкоренчево увреждане на *** вдясно и дистално стволово увреждане – а. тип на n.***.