Решение № 131 от 12.05.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. С., 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Кючуков при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20262230200195 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. И. Ч. от гр. С., подадена чрез процесуален представител-адвокат, срещу НП № 25–*** от 29.12.2025 г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР – С., Сектор "Пътна Полиция" С., с което на жалбоподателя за нарушение: по чл. 40, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро;

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата на изложените в нея основания, като моли процесното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че жалбоподателя не е извършвал вмененото му нарушение. Прави искане за 1 присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител.

Изразява становище по жалбата, като в съпроводителното писмо, с което преписката е била изпратена в Районен съд С., се моли съдът да потвърди Наказателното постановление като законосъобразно. Прави се бланкетно възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административно-наказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното от фактическа страна:

На 10.12.2025 г. по получен около 12,15ч. сигнал за на стъпило ПТП между два автомобила, на бул."Хаджи Димитър" в гр. С., св. С. В. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – С. с колегата си Н. С., на място установили, лек автомобил марка "Фолксваген " с рег.№ ....., собственост на жалбоподателя ..... и лек автомобил марка "Опел " с рег.№....., собственост на св.Й. Т.. От извършения оглед и беседа със собствениците на двата автомобила установили, че лек автомобил, а именно - марка "Опел" с рег.№ ....., управляван от св.Й. Т. е извършвал маневра на заден ход за да излезе от реда на паркираните МПС, като не се убедил, че пътят зад автомобила е свободен и блъска също движещия се на заден ход лек автомобил марка "Фолксваген " с рег.№....., управляван от жалбоподателя ......

В последствие св.В. издал протокол за ПТП с материални щети и в присъствието на св. С. – служител в Сектор ПП при ОД на МВР – С., съставил 2

АУАН Серия GA, № 4342215/10.12.2025 г., в който словесно изписал констатираните административни нарушения, а именно – на 10.12.2025 г. около 12. 16. ч. в гр. С., бул. "Хаджи Димитър"4, при следните обстоятелства: гр. С., бул. "Хаджи Димитър" до дом 3, управлява личния си лек автомобил "Фолксваген Тигуан" с рег.№....., като извършва маневра движение на заден ход, без да се убеди че пътят зад МПС е свободен, следствие на което блъска движейки се назад лек автомобил "Опел Зафира " с рег.№..... излизайки от реда на паркираните автомобили и ги квалифицирал като: нарушение по чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението.

ПТП;

При съставяне на АУАН жалбоподателя вписал възражения.

Допълнителни писмени възражения били направени в седемдневен срок от връчването на акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 29.12.2025 г. било издадено и процесното НП № 25-0804-007871 от ВПД Началник Група в ОД на МВР – С., Сектор "Пътна Полиция" С., в обстоятелствената част на което административнонаказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка и квалифицирал нарушенията по следния начин: движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението. ПТП - нарушение по чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя му било наложено административно наказание глоба в размер на 153,39 евро;

В хода на съдебното производство бил проведен разпит на актосъставителя В. и на свидетеля при съставяне на акта С., другия участник в ПТП св.Т., както и били изискани протокол за ПТП, изготвен във връзка с описаното в АУАН нарушение. Била допусната по искане на жалбоподателя в качеството на свидетел по делото .....-очевидец който е пътувал с 3 жалбоподателя ....., като пътник.

В показанията си като свидетел актосъставителят посочил, че на посочената дата и час от дежурен ОДЧ бил изпратен на бул.“Хаджи Димитър“ близо до виенската сладкарница, за възникнало ПТП. При пристигане на място провел беседа с водачите на двата автомобила. Така било установено нарушението, за което съставил акта.

Св. С. присъствал при съставяне на АУАН от своя страна посочил същата фактическа обстановка.

Разпитан в качеството на свидетел Т. – собственик на ударения автомобил „Опел“, участник в ПТП, посочил, че извършвайки маневра назад на свободно място, видял как жалбоподателката при движение назад го удря.

Слязла от автомобила и извикала полиция. Пристигналите полицаи са съставили акт и на двамата.

Св.Миланова –очевидец на ПТП посочва, че със жалбоподателя ..... имали работа в центъра на бул.“Хаджи Димитър“ до виенската сладкарница.

Поради липса на места за паркиране предприели маневра назад на аварийни светлини. В този момент усетила как били ударени силно отзад като автомобилът в който се движили отскочил. Водачът на ударилия ги автомобил отказал на подпише двустранен протокол и тя подала сигнал на тел.112. След което дошлите полицейски служители съставили акт.

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното производство, приобщени по надлежния ред.

При така установената фактическа обстановка, предвид всички приобщени и събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира от правна страна следното:

4

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – ВПД Началник Група в Сектор в ОД МВР С.. АУАН също е съставен от компетентно /териториално и материално/ лице – полицейски мл.контрольор при Сектор „ПП“ С., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя

АУАН за нарушения по

ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

АУАН е съставен на 10.12.2025 г. за нарушения, установени на 10.12.2025 г., в присъствието на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, който е присъствал само при съставяне на акта и един свидетел участник в настъпилото ПТП.

Разгледана по същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Наказателното постановление е съставено при особено съществени нарушения на установените в Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ процесуални правила за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

При съставяне на акта не са вписани свидетели-очевидци според изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Не е изяснена фактическата обстановка на настъпилото пътнотранспортно произшествие. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от неочевидец и свидетелят по акта също не е очевидец. Другият свидетел подписал акта пък е участник в ПТП и същият е заинтересован от изхода на спора. Такъв очевидец обаче е св.Миланова-очевидец който е пътувал с жалбоподателя ....., като пътник, но тя не е вписана в АУАН като свидетел на нарушението. В случая въззиваемата страна не посочи доказателства в подкрепа на констатациите, че жалбоподателят е управлявал автомобила на заден ход, като не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или 5 затруднения за другия участник в движението, вследствие на което го блъска и настъпва ПТП. На база свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта не може да се направи категоричен извод в тази насока, тъй като същите не са очевидци на настъпване на ПТП. Свидетеля Т., подписал акта пък е участник в ПТП и същият е заинтересован от изхода на спора.

Допуснатото процесуално нарушение, описано по-горе е съществено и не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, нито пък може да бъде отстранено в съдебната фаза на производството. Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушение на императивна разпоредба на ЗАНН, наличието на това нарушение обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира за нужно са отбележи, че органите на държавната администрация именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-наказателната отговорност.

При проява на небрежност от тяхна страна при съставяне на АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на виновния нарушител.

Доколкото АУАН е съставен при особено съществено нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила, то съответно този акт не може да се ползва с установената в чл. 189, ал. 2 от ЗДвП доказателствена сила.

Допуснато е и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие относно мястото на твърдяното нарушение от административнонаказващия орган. Съгласно императивната разпоредба на чл. 42, т. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа датата и мястото на извършване на нарушението. Посочването на мястото на извършване на нарушението е задължително изискване и при издаването на 6 наказателното постановление предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В процесният АУАН са посочени две различни места на извършване на нарушението – гр. С., бул. "Хаджи Димитър"4, а при описание на обстоятелствата е посочено гр. С., бул. "Хаджи Димитър" до дом 3, а в НП е посочено само гр. С., бул. "Хаджи Димитър" до дом 3.

Допуснатото нарушение при издаването на наказателното постановление е съществено, тъй като е накърнило правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от възможността да разбере къде е извършил нарушението, което му е вменено, а нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като в конкретния случай не е установено къде точно се твърди от административнонаказващият орган, че са извършени нарушенията от жалбоподателят ......

Независимо от изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът намира, че следва да обсъди и обосноваността на обжалвания санкционен акт, като по отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

Настоящата инстанция намира, че въззиваемата страна не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Поради констатираното по-горе нарушение на процесуалните правила, съставеният АУАН е загубил доказателствената си сила. В случая съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение и кой е неговият автор, като нарушителят не е длъжен да доказва невиновността си, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за извършването на нарушението от нарушителя и вината, т. е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху него.