Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1635 от 02.05.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 843/2023
Вид
Определение № 1635
Подписан
02.05.2023
В сила
02.05.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Златина Иванова Кавърджикова

Цитирани разпоредби

  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.74 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1635 гр. Варна, 28.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20233100500843 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №: 9666/07.02.2023г. от М. В.

Д. с ЕГН**********, чрез процесуален представител против Решение № 59/06.01.2023г. по гр.дело № 5254/2021г. по описа на ВРС, 19 св., В ЧАСТТА, с която въззивника Е ОСЪДЕН да заплати на Ч. А. М. с ЕГН**********, сумата от 4928,43евро, представляваща платено от ищеца задължение на ответника към Райфайзенбанк /България/ ЕАД по договор за кредит от 29.09.2008г., за периода от 01.11.2018г. до 13.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 13.04.2021г. до окончателно изплащане на задължението както и сумата от 1223,90евро, представляваща обезщетение за забава за периода 01.11.2018г. до 13.04.2021г., на осн. чл.74 ЗЗД вр.155 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че по делото ответника,чиято е била доказателствената тежест не е представил доказателства, че той е заплатил процесните суми по процесния банков кредит. Твърди, че към дата на ипотекирането на имота в гр.Варна , кв.Владиславово бл.302,ап.20 същия е бил СИО, поради което не може да се приеме, че е ипотекиран за чужд дълг. Съда не е обсъдил възраженията на ответника, че сключения договор за банков кредит с Райфайзенбанк /България/ ЕАД от 29.09.2008г. е симулативен , като действителната страна по него е ищеца.Излага , че иска, по който е образувано т.д. № 1750 по описа на ВОС за 2018г. не е предявен като частичен , поради което и настоящия такъв се явява недоказан по основание и размер. Оспорва присъдената сума за мораторна лихва с твърдения, че след като съда е приел, че ищеца не е страна по договора , а се е суброгирал в правата на кредитор на ответника , то лихвата се дължи след покана , а такава по делото доказателства да е отправена не са представени.

Претендира отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска , както и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.

1

В жалбата и отговора към нея не се съдържат искания за събиране на доказателства.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №: 9666/07.02.2023г. от М. В.

Д. с ЕГН**********, чрез процесуален представител против Решение № 59/06.01.2023г. по гр.дело № 5254/2021г. по описа на ВРС, 19 св.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 05.06.2023г. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2