Определение № 736 от 27.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500554 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Мартини Проджект“ ООД, срещу Определение № 3979/27.08.2025г. постановено в. гр. д. № 1755/2025г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му, срещу действия на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712, обективирани в протокол от 29.07.2025г. за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение на „Медико дентален център Медико“ в недвижими имоти, намиращи се в многоетажна жилищна сграда на 7 етажа, с идентификатор ***, находяща с в гр. ***: самостоятелни обекти с идентификатори

*** и

*** и производството по в. гр. д. № 1755/2025г. на Окръжен съд – Варна е било прекратено.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразен, тъй като е осъществен срещу трето лице въз основа на заповед за изпълнение по представен договор за наем, което може да бъде осъществено само срещу длъжник. Посочва се, че е налице свързаност между дружествата взискател и длъжник по изпълнителното дело и е очевидна привидността на водения между тях процес, в който е издаден изпълнителния лист въз основа на който се провежда принудителното изпълнение. Жалбоподателят твърди, че е наемател на обектите- предмет на изпълнение, в които се намира движимо имущество, собственост на жалбоподателя и пълната счетоводна документация и касова наличност, поради което ЧСИ е могъл да установи, че имота се владее от трето за изпълнението лице – жалбоподателя. Излагат се и твърдения, че освен наемател/ държател на обекта, жалбоподателят е собственик на движимите вещи в него, които при извършване на въвода също са станали предмет на 1 изпълнителни действия. Жалбоподателят е държател на имота отпреди образуване на делото, по което взискателят се е снабдил с изпълнителен лист.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на ВОС за произнасяне по същество.

Насрещната страна „Медико дентален център Медико“ ООД- взискател по изпълнителното дело е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното определение да се потвърди.

С писмен отговор ЕТ „Ел-Би-Ем- Димитров- Любомир Димитров„ – длъжник по изпълнителното дело е оспорил жалбата като неоснователна.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските за настоящото производство.

Частната жалба е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20257120400287 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712 е образувано въз основа на подадена от взискателя „Медико-дентален център Медико“ ООД молба от 09.07.2025г. и ИЛ № 3173/07.07.2025г., издаден на основание

Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч. гр. д. № 8849/2025г. по описа на ВРС срещу ЕТ „Ел-Би-Ем Димитров“ за предаване на владението на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда – многопрофилна, с идентификатор ***, находяща се в гр. В***, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори

*** и ***.

На 09.07.2020г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение но длъжника ЕТ „Ел-Би-Ем Димитров“, с която същият е уведомен и за насрочен за 29.07.2025г. въвод във владение. На 29.07.2025г. за времето от 10ч. до 11,45 часа взискателят е бил въведен във владение на имотите, на основание чл.522 ГПК, като е съставен протокол за принудително отнемане на недвижим имот.

Видно от текста на протокола, ЧСИ е намерил имота заключен. В протокола са описани осъществените действия по смяна на патрона на вратата и предоставяне на нов ключ на взискателя. Посочено е, че в имота са намерени движими вещи, които са описани и за техен пазач е определен Борислав Димитров – управителна дружеството -взискател. ЧСИ е отразило в протокола, че по време на въвода в обекта са влезли трети лица, които се представили като наематели на имота и собственици на находящите се в него движими вещи. Същите не са представили документи, удостоверяващи заявените от тях права и не били допуснати в обекта.

Предмет на настоящото производство е единствено допустимостта на жалбата с вх. № 15287/01.0778.2025г., подадена от „Мартини Проджект“ ООД, срещу въвода във владение на процесните недвижими имоти.

Съгласно посоченото в мотивите към т.8 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по т. д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно 2 определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията на съдебния изпълнител. Действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат проверявани по жалби срещу тяхната незаконосъобразност, са конкретно и изчерпателно изброени в нормите на чл.435, ал.1, ал.2, ал.3, ал.5, чл.462, чл.503, л.2, чл.521, ал.3 и чл.527, ал.4 ГПК.

Процесуалната легитимация на лицата, имащи право да обжалват действията на съдебния изпълнител се определя от качеството им на страна в изпълнителния процес, като в изрично уредени в закона случаи се предвижда възможността и предпоставките, при които и третите лица могат да упражнят правото си на защита, когато са нарушени техни права. Нормата на чл.435, ал.4 ГПК дава право на защита, чрез обжалване на изпълнителните действия, насочени към вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася до движима вещ се намират във владение на това лице. За допустимостта на обжалването и активната процесуална легитимация на жалбоподателя е необходима да са изложени твърдения, че лицето е във владение на имота към деня на възбраната. В настоящия случай такива твърдения не са наведени, поради което, само на това основание подадената жалба е недопустима, като подадена от лице, което не е легитимирано да обжалва действията на СИ по реда на чл.435, ал.4 ГПК. В качеството си на държател на имота, каквито твърдения е навел жалбоподателя, той може да обжалва действията на ЧСИ, в хипотезата на ал.4, но провеждането на въвода във владение на недвижим имот по реда на чл.522 ГПК не е от кръга на изброените в разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК действия, които може да обжалва третото лице.

Жалбоподателят не може да се ползва и от разпоредбата на чл.435, ал.5 ГПК, тъй като не е владелец на процесните имоти, а само техен държател, като е ирелевантно обстоятелството дали държи имота преди завеждане на делото, решението по което се изпълнява. Нито една от изрично предвидените в закона хипотези за осъществяване на защита срещу действията на съдебния изпълнител в случая не са налице.

С оглед на изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане с отговора на частната жалба на въззиваемата страна ЕТ“Ел-Би-ЕмДимитров- Любомир Димитров“ следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв., съгласно представените списък по чл.80 ГПК, пълномощно и разписка за заплащане.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1598/28.03.2025 г. постановено в. гр.

3 д. № 571/2025г. по опис на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Мартини Проджект“ООД, ЕИК 205916426, гр. Варна да заплати на ЕТ“ЕЛ-БИ-ЕМ – Димитров- Любомир Димитров“, ЕИК 103132620 сума в размер на 200лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 736 гр. Варна, 27.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500554 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Мартини Проджект“ ООД, срещу Определение № 3979/27.08.2025г. постановено в. гр. д. № 1755/2025г. на Окръжен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата му, срещу действия на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712, обективирани в протокол от 29.07.2025г. за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение на „Медико дентален център Медико“ в недвижими имоти, намиращи се в многоетажна жилищна сграда на 7 етажа, с идентификатор ***, находяща с в гр. ***: самостоятелни обекти с идентификатори

*** и

*** и производството по в. гр. д. № 1755/2025г. на Окръжен съд – Варна е било прекратено.

В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че извършеният въвод във владение е незаконосъобразен, тъй като е осъществен срещу трето лице въз основа на заповед за изпълнение по представен договор за наем, което може да бъде осъществено само срещу длъжник. Посочва се, че е налице свързаност между дружествата взискател и длъжник по изпълнителното дело и е очевидна привидността на водения между тях процес, в който е издаден изпълнителния лист въз основа на който се провежда принудителното изпълнение. Жалбоподателят твърди, че е наемател на обектите- предмет на изпълнение, в които се намира движимо имущество, собственост на жалбоподателя и пълната счетоводна документация и касова наличност, поради което ЧСИ е могъл да установи, че имота се владее от трето за изпълнението лице – жалбоподателя. Излагат се и твърдения, че освен наемател/ държател на обекта, жалбоподателят е собственик на движимите вещи в него, които при извършване на въвода също са станали предмет на 1 изпълнителни действия. Жалбоподателят е държател на имота отпреди образуване на делото, по което взискателят се е снабдил с изпълнителен лист.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато на ВОС за произнасяне по същество.

Насрещната страна „Медико дентален център Медико“ ООД- взискател по изпълнителното дело е депозирал отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и моли обжалваното определение да се потвърди.

С писмен отговор ЕТ „Ел-Би-Ем- Димитров- Любомир Димитров„ – длъжник по изпълнителното дело е оспорил жалбата като неоснователна.

Моли за потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на разноските за настоящото производство.

Частната жалба е депозирана в срок, от страна с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20257120400287 по описа на ЧСИ Илиана Станчева, рег.№ 712 е образувано въз основа на подадена от взискателя „Медико-дентален център Медико“ ООД молба от 09.07.2025г. и ИЛ № 3173/07.07.2025г., издаден на основание

Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, по ч. гр. д. № 8849/2025г. по описа на ВРС срещу ЕТ „Ел-Би-Ем Димитров“ за предаване на владението на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда – многопрофилна, с идентификатор ***, находяща се в гр. В***, представляващи самостоятелни обекти с идентификатори