Решение № 745 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 745 гр. София , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20201000504152 по описа за 2020 година

С решение от 31.08.2020 г., допълнено по реда на чл.250 от ГПК с решение от 06.11.2020 г., постановени по гр. дело № 8 553/2019 г., Софийският градски съд, І Гражданско отделение, 21 състав, е осъдил ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД да заплати на ищеца П. Д. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лева, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 594,90 лева, претърпени в резултат от ПТП и на осн. чл.432, ал.1 от КЗ. Законна лихва върху присъдените обезщетения е присъдена от 06.06.2019 г. – датата, следваща тази на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ.

В останалата им част до пълния предявен размер от 160 000 лева за неимуществените вреди и от 633,64 лева за имуществените, претенциите на ищеца са отхвърлени.

Предявеният при условията на евентуалност иск срещу ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ е оставен без разглеждане – поради уважаване на иска срещу предпочитания ответник.

Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на евентуалния ответник – „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ ЕООД.

1

Срещу първоинстанционното решение са подадени въззивни жалби от ищеца и от ответното застраховетелно дружество.

Ищецът П. Д. М. обжалва решението само в частта, с която е определена началната дата, от която следва да се начислява лихва за забава върху присъдените обезщетения. Във въззивната жалба се твърди, че в частта, с която градският съд е приел, че лихвата върху присъдените обезщетения следва да се начислява от 06.06.2019 г. /датата, следваща датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ/, решението на СГС е незаконосъобразно. Цитира се разпоредбата на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, която според жалбоподателя е приложима в конкретната хипотеза – с оглед представянето от ищеца на изискваните от застрахователя документи на 10.04.2019 г., то застрахователното дружество е изпаднало в забава от 25.04.2019 г. Обсъжда се и хипотезата на чл.429, ал.3 от КЗ, с оглед на която и предвид практиката на ВКС, лихва следва да се начислява от датата на уведомяване на застрахователя – в случая 30.03.2019 г.

Иска се отмяна на решението в обжалваната част и определяне като начална дата, от която ответникът дължи лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение, 30.03.2018 г. – датата, на която застрахователят е бил уведомен от застрахователния брокер на виновния водач.

Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част. Във въззивната жалба се твърди, че в частта, с която СГС е присъдил обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, решението е неправилно и необосновано. Излагат се подробни съображения, че съдът не е съоразил установеното от автотехническата експертиза, че пътното платно е било заледено, което е първопричината за настъпване на ПТП, а не противоправното поведение на водача на автомобила. Поддържа се, че съдът е следвало да отхвърли иска срещу застрахователя, отговорността на когото е функционално обусловена от поведението на водача на застрахования автомобил и да го уважи срещу евентуалния ответник, чиято е отговорността за поддържане на пътищата. Иска се отмяна на решението в частта, с която исковете са уважени срещу „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, отхвърлянето им по отношение на застрахователното дружество и уважаването им по отношение на евентуалния ответник.

При условията на евентуалност се иска намаляване на обезщетението за неимуществени вреди с отчитане на предходните заболявания на ищеца, тежестта на уврежданията и продължителността на възстановителния период. И ответникът обжалва решението на СГС относно началната дата, от която следва да се начислява лихвата за забава – с твърдението, че лихвата следва да бъде начислявана след датата 14.08.2019 г., на която ищецът е посочил банкова сметка.

2

Евентуалният ответник АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ изразява становище, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Третото лице, помагач на евентуалния ответник – „ИНФРА ЕКСПЕРТ“ ЕООД, не е изразило становище по основателността на жалбите.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Установено е по делото, че на 22.03.2018 г. ищецът П.М. /роден през *** г./, е бил увреден при ПТП, намирайки се като пътник в лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с рег. № ***, управляван от водач Д. Г..

По делото не се спори, че автомобилът, в който е пътувал ищецът, към датата на ПТП е бил валидно застрахован за риска „гражданска отговорност“ в ответното застрахователно дружество.

Срещу водача на автомобила – Д. А. Г., е било образувано наказателно производство и в съда е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ от НК – за това, че поради нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил няколко средни телесни повреди на П.М..

Образуваното НОХД № 18044/2018 г. по описа на Софийския районен съд е било прекратено в съдебно заседание на 21.11.2018 г. поради изричното заявление на пострадалия М., че не желае водачът на автомобила да бъде съден за престъпление.

На 05.03.2019 г. ищецът М. е подал молба до „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която е поискал да му бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000 лева и 633,34 лева за имуществени вреди. След размяна на кореспонденция, с уведомление от 05.06.2019 г. застрахователното дружество е уведомило ищеца, че отказва да заплати обезщетение, тъй като от събраните документи се установява, че не водачът на автомобила е виновен за ПТП, а същото е настъпило поради попадане на автомобила в заледен участък и отговорността за обезщетяване на вредите следва да се носи от АПИ, която е задължена да поддържа пътното платно.

За установяване на механизма на ПТП градският съд е допуснал и приел автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице инж. Т. Т. се установява, че на 22.03.2018 г. около 19 часа, автомобилът „Тойота Ярис“ се е движил със скорост 3 от около 66,46 км/ч. в лявата активна лента на северната скоростна тангента край гр.

София в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към бул. „Европа“. В същото време върху естественото продължение на аварийната лента се е намирал спрял влекач „Скания“ с полуремарке /цистерна/. На около 360 м. преди разклона за с. Требич водачът на лекия автомобил загубил контрол върху управлението му чрез рязко ускоряване – с цел завършване на започналото преди това изпреварване на движещ се вдясно от лекия автомобил в средната активна лента товарен такъв. Тъй като пътното платно било заледено, това предизвикало „пробуксуване“, загуба на напречна устойчивост на автомобила „Тойота“ и едновременно напред и в дясно, завъртане около вертикалната му ос по посока на часовниковата стрелка. Лекият автомобил навлязъл в зоната на спрялата цистерна и настъпил удар – с дясната си странична част автомобилът „Тойота“ се ударил по цялата ширина на задната броня на цистерната. Лекият автомобил отново се завъртял на 180 градуса и се изместил върху дясната активна лента.

След удара цялата дясна част на лекия автомобил била деформирана, а пътникът М., седящ на предната дясна седалка получил тежки травми.

Според вещото лице, тъй като загубата на контрол върху лекия автомобил „Тойота Ярис“ се е дължала на рязкото ускоряване /подаване на газ/ или рязко движение в ляво или дясно с волана от страна на водача, при посочената скорост от 66,46 км/ч. водачът не е имал техническата възможност да предотврати ПТП чрез спиране, тъй като дължината на опасната зона, необходима за спиране по заледената повърхност е била над 2 пъти по-голяма от разстоянието, на което се е намирал автомобилът от мястото на удара, когато е загубил напречна устойчивост. Ако скоростта на лекия автомобил е била не по-висока от 39,85 км/ч., водачът е могъл да предотврати ПТП чрез спиране.

В съдебно заседание на 25.06.2020 г. инж. Тонев е обяснил, че на платното не е имало снежна покривка, но е било заледено. Малко преди процесното ПТП цистерната е била леко ударена от друг камион и двете МПС са били спрели в аварийна ситуация.

Водачът на лекия автомобил „Тойота“ е имал техническа видимост към спрелите товарни автомобили от около 200 м.

За установяване на уврежданията, които ищецът е получил в резултат от удара между двата автомобила, СГС е назначил комплексна съдебно-медицинска експертиза.

Видно от заключението на вещите лица д-р М. М. – специалист по ортопедия и травматология и д-р А. М. – специалист по съдебна медицина, на ищеца са нанесени следните травми:

4

Политравма – засягане на множество анатомични области и системи;

Травматичен шок – състояние, опасно за живота, с нарушаване на функцията най-вече на дихателната система, хемодинамично значима кръвозагуба, наложили спешно интензивно лечение в реанимация;

Контузия на гръдния кош със счупване от 2-ро до 12-то ребра вдясно и от 2-ро до 7-мо вляво, довели до десностранен пневмоторакс и двустранен плеврален излив.

Това състояние е довело до остра дихателна недостатъчност и до необходимост от интубиране на пострадалия и продължителна изкуствена вентилация, което е наложило на 27.03.2018 г. да се постави трахеостома;

Счупване на таза – фрактура на двете рамена на дясната срамна кост и дясната седалищна кост;

Счупване на 10-ти гръден и 2-ри поясен прешлени;

Счупване на дясната ключица;

Счупване на вътрешния кондил на дясната бедрена кост и пареза на фибуларния нерв вдясно. /Фибуларният нерв е клон от седалищния нерв, който осигурява двигателната и сетивната функция на долната част на крака, стъпалото и пръстите/.

Според вещите лица, травмите са получени в резултат от удара в дясната страна на тялото, съчетано с притискане от предпазния колан. За наличие на поставен предпазен колан вещите лица правят извод и от обстоятелството, че липсват увреждания по главата на пострадалия.

Непосредствено след ПТП пострадалият е бил настанен в реанимация. Поради развитие на остра дихателна недостатъчност се е наложило интубиране и е проведена изкуствена белодробна вентилация, поставени са трахеостома и торакален дрен.

Болничното лечение е проведено на три етапа – в реанимация, в травматологична клиника и в клиника по урология. В последната е проведено оперативно лечение – миатопластика на уретрата. В заключението са описани и настъпилите усложнения по време на лечението, включително задълбочаване на предходните заболявания, едно от които е ХОББ /хронична обструктивна белодробна болест/.

Болничното лечение е продължило от 22.03.2018 г. до 16.05.2018 г., а след това е продължено с рехабилитационно лечение в домашни условия.

При извършения от експертите личен преглед на ищеца през 2019 г. е установено, че към този момент все още възстановителният процес не е напълно завършил. Счупванията са зараснали за средностатистическия срок, но са налице 5 усложнения, които все още се лекуват. Има болки в кръста, оток в дясното коляно и ограничени движения, пареза на десния долен крайник със степажна походка; периодично обостряне на симптоматиката от ХОББ и от стриктурата /стесняване/ на трахеостомното отвърстие.

Като трайни последици ще останат стриктурата на трахеостомната канула, дегенеративният процес в дясната колянна става с ограничените движения, частичната пареза на засегнатия фибуларен нерв със степажна походка, чувството за остатъчна деформация в гръдния кош, болките в кръста, последиците от посттравматичните промени в белите дробове и цикатриксът в глутеалната /седалищната/ област.

Тазовата фрактура и счупването на ключицата са зараснали добре и в рамките на средно установения срок. Фрактурите на ребрата са зараснали за няколко месеца, счупването на прешлените – за период от 5-6 месеца; вътрешният бедрен кондил е консолидирал за около 5-6 месеца.