Решение № 306 от 12.10.2009, Административен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306 12.10.2009г. град Кюстендил

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Кюстендилският административен съд на четиринадесети септември две хиляди и девета година в открито съдебно заседание в следния състав:

Административен съдия: МИЛЕНА

АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА секретар И.С. като разгледа докладваното от съдия АЛЕКСОВА-Стоилова административно дело № 566 по описа на съда за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Н.Б.П.,

ЕГН ********** ***, област Кюстендил обжалва заповед №ДК-10-12/26.11.2008г. на началника на РДНСК-К., с която е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на главният архитект на Община К. за строеж “Второстепенна сграда на допълващото застрояване-офис” в УПИ п-л XXXVII-62 в кв.3 по плана на с.Р. на името на Ц.Н.Г., Ч.К.Г. и Р.К.Г. и Актът е оставен в сила. В жалбата се релевират доводи за процесуални и материалноправни нарушения на закона. Процесуалното нарушение се свързва с липсата на извършена проверка на обекта преди издаване на заповедта за установяване състоянието на строежа, т.к. ако е извършена проверката би се установило, че строежът представлява лятна кухня, която не подлежи на узаконяване, а не офис, ателие или читалня. Материалните нарушения са:

1/незаконосъобразно позоваване на становището на гл.архитект от 25.11.2005г., че помещението за узаконяване е за двама, т.к. становището е отменено като неправилно със заповед на началника на РДНСК №ДК-10-18/19.12.2005г.;

2/неправилно приложение на чл.41 от ЗУТ за калканно застрояване в имота на жалбоподателя поради съществуващата денивелация на място;

3/липсва виза по чл.140 от ЗУТ и

4/нарушение на нормите на чл.226 /отм./ от ЗУТ. Моли се за отмяна на заповедта.

В с.з. и писмената защита представителят на жалбоподателя поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.

В с.з. представителят на ответника оспорва жалбата и претендира юк възнаграждение.

Заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

С констативен акт №73/27.11.2000г. служители от Техническата служба при Община К. по реда на чл.309, ал.1 от ППЗТСУ /отм./ са извършили проверка на строеж “лятна кухня”, находящ се в парцел

XXXVII-62 в кв.3 по плана на с.Р., община К.л, област К., собственост на К.Х. Г. на основание нот.акт №93, т.I, дело 175/1984г. Заинтересованите страни Ц.Н.Г., Ч.К.Г. и Р.К.Г. са законни наследници на К. Х. Г., видно от удостоверение за наследници №1095/12.09.2003г. от район Т., С. Община. В констативния акт е записано, че съгласно предвижданията на ЗРП на селото, одобрен с влязла в сила заповед №233/01.03.1994г. за парцела е предвидено основно застрояване на малкоетажна жилищна сграда, разположена свободно, като съществуващата в парцела сграда се запазва и е предвидено надстрояване на 2 етажа. По плана не е предвидено допълващо застрояване. Установено е и не се спори по делото, че строежът е без издадени строителни книжа и е изграден в резултат на преустройство на съществуващ открит навес от източната страна, долепен до съществуващата жилищна сграда в парцела и изграден на границата с парцел XXXVIII-61 и на имотната граница откъм улица с о.т.3-5, която не е трасирана на място.

Преустройството е извършено, като на мястото на откритата страна е иззидана тухлена стена и оформени по два отвора за прозорци и врати, на които е положена дограма. В постройката са обособени две помещения- тоалетна и стая с изградена камина, като комина е на самата граница с парцел XXXVIII-61.

Постройката е с размери 2.30/6.55 и височина 2.30м. Жалбоподателят е собственик на съседния парцел XXXVIII-61.

На

19.11.2001г. под №1588 главният архитект на Община К. е издал скица-виза по чл.140 от ЗУТ в рамките на процедурата по чл.226, ал.3,4 и 6 /отм./ във вр. с §16, ал.2 от ПР на ЗУТ за узаконяване на строежа “лятна кухня” в парцел XXXVII-62 във връзка с писмо на РДНСК №24-00-166/2001г. и на основание чл.41, ал.3 от ЗУТ и чл.96, ал.1 и 3 от Наредба №5/21.05.2001г. за правила и нормативи за устройство на територията /отм./. Разпоредено е изготвяне на инвестиционен проект за доказване възможността за узаконяване на сградата от допълващото застрояване с представяне на проекти по части АС, конструкции, Ел и ВиК. С визата е предвидено свързано допълващо застрояване в съседния имот на жалбоподателя, калканно долепено до съществуващата постройка, обект на процедурата по узаконяване.

Главният архитект е одобрил проект-заснемане на узаконяване №205/20.09.2002г., който по време на разглеждането му от ОбЕСУТ е без уточнена функция на строежа. Проектът по жалба на П. е отменен с решение №27/25.11.2002г. на началника на РДНСК-К. поради пропуски в изпълнение на изискванията на чл.169, ал.1 от ЗУТ и процедурата по одобряването му.

След отстраняване на пропуските проектът е внесен повторно за разглеждане пред ОбЕСУТ, който с решение 2-I по протокол

№39/09.12.2003г. /вж.л.34-35/ го е приел, предлагайки неговото одобрение след коригиране на функцията на строежа от читалня /съгласно дописването от проектанта в обяснителната записка към отменения проект №205/2002г./ в офис.

Въз основа на решението на ОбЕСУТ, главният архитект е преодобрил проекта под нов №266/10.12.2003г. и е издал разрешение за строеж №216/23.12.2003г. за извършване на следните довършителни мероприятия: обрамчване с колони и пояс на пробития отвор за врата на жилищната сграда и изграждане на 2бр. колони /посочени в проекта/-вж.л.36 от делото, с цел узаконяване на второстепенната сграда от допълващо застрояване. По повод жалба на П. против разрешението за строеж, началникът на РДНСК-К. е издал заповед №5-216/09.03.2004г., с която жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, но след съдебно оспорване на заповедта /адм.д.

№2247/2005г. на ВАС/, със заповед №ДК-10-18/19.12.2005г. началникът е разгледал спора по същество и е отменил издаденото от гл.архитект разрешение за строеж заедно с одобрения проект №266/2003г., връщайки преписката на гл.архитект за преразглеждане и пререшаване на случая по същество и отстраняване на констатираните пропуски и непълноти. Началникът е имал предвид, че проектът не е коригиран преди одобряването му по отношение функцията на строежа и по преписката е липсвала яснота защо ОбЕСТУ е приел, че функцията на строежа следва да се коригира от читалня в офис, в който смисъл е било налице несъответствие както между решението на ОбЕСУТ и одобрения вариант на проекта, така и по отношение действителната функция на строежа. Началникът е приел, че след като гл.архитект се позовава на решението на ОбЕСУТ и на това основание одобрява проекта за узаконяване, то следва да се приеме, че проектът е одобрен с функция на строежа “офис” и П. е заинтересовано лице по см. на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, а одобреният проект и издаденото разрешение за строеж са в нарушение на чл.39, ал.2 от ЗУТ.

Началникът е указал, че в преписката липсват данни дали преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване и дали е налице писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти.

Възложителят на строежа е внесъл нова проектна документация за узаконяване на строежа, разгледана от ОбЕСУТ, който с решение 2-I по протокол №24/23.05.2006г. е дал положителна оценка за съответствие и е предложил одобряване на инвестиционния проект, съгласно който строежът е с предвидени две места за посетители с предназначение за лични нужди. На основание решението на ОбЕСУТ главният архитект е одобрил проекта-заснемане за узаконяване под №82/31.05.2006г. и началник отдел “ТИБ” към Община Кюстендил /по заповед №921/09.10.2004г./ е издал разрешение за строеж №150/26.07.2006г. за извършване на строителство: обрамчване с колони и пояс на пробития отвор за врата на жилищната сграда и изграждане на 2 бр. стоманобетонови колони и свързването им със съществуващата сграда с цел узаконяване на второстепенната сграда на допълващо застрояване. П. е обжалвал издаденото разрешение за строеж. Със заповед №ДК-10-09/23.10.2006г. началникът на РДНСК-К. е отказал да отмени разрешението за строеж, който отказ е оставен в сила след обжалването му по съдебен ред /вж. адм.д.№322/2006г. на КОС и адм.д.№4818/2007г. на ВАС/.

С молба вх.№94-00-573/04.08.2008г. собствениците на строежа са поискали неговото узаконяване /вж. л.15/. С констативен протокол от 07.08.2008г. специалисти от Община К. при проверка на работите по констуктивното укрепване на сградата са установили, че укрепването е извършено съгласно одобрения инвестиционен проект №82/2006г. и издадено разрешение за строеж №150/2006г. и представения екзекутив от инж.конструктор. На основание §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и констативния протокол, Главният архитект на Общината е издал Акт за узаконяване №8/19.08.2008г. на строежа “второстепенна сграда на допълващо застрояване-офис” със ЗП-16.70кв.м , ЗО-39.20куб.м.,

V-та категория съгласно чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ.

Актът е издаден въз основа на одобрения проект-заснемане за узаконяване, скица-виза №1588/21.02.2008г., разрешение за строеж №150/26.07.2008г., съгласуване с РС”ПБЗН”. Записано е, че строежът не противоречи на предвижданията на ПУП, одобрен със заповед №233/01.03.1994г. и действащите към момента разпоредби. Актът е издаден след заплащане на наложените глоби и внесени такси. Неразделна част от Акта за узаконяване е нанесената от издателя корекция по чл.62, ал.2 от АПК, изразяваща се в промяна на номера на проекта за узаконяване /вж. л.13 и 5-6 от делото/. Жалбоподателят е получил копие от Акта за узаконяване на 04.09.2008г. и е подал жалба срещу него до Началника на РДНСК-К. на 16.09.2008г. /вж. л.21 и 22 от делото/, в която твърди, че предназначението на узаконената сградата от допълващото застрояване е за лятна кухня, а не за офис. С процесната заповед

№ДК-10-12/26.11.2008г. началникът на РДНСК-К. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила Акта за узаконяване с мотиви, че е спазена процедурата по узаконяване с одобрен инвестиционен проект №82/31.05.2006г. с предназначение на обособените в постройката помещения на общо предверие-ателие хоби

/офис/ и тоалетна за лични нужди, а извършеното конструктивно укрепване е в съответствие с издаденото разрешение за строеж №150/26.07.2006г., одобрения инвестиционен проект и представения екзекутивен проект.

Оспорената заповед е връчена на П. на 02.12.2008г., а жалбата срещу нея е подадена на 12.12.2008г.

Техническата експертиза по делото е констатирала при огледа на място, че е налице съответствие на проектните части с извършеното строителство. Вещо лице арх.Г. сочи, че измерена от страна на жалбоподателя, височината при пътя в по-горния край е 1.20м, а в по-долния ъгъл- 2.50м, а нивото на двора откъм процесната сграда е по-ниско от наклонения двор на жалбоподателя и самия прилежащ път. Този денивелация не се оспорва от страните.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна с право на обжалване по см. на чл.149, ал.2, т.2 във вр. с чл.39, ал.2 във вр. с чл.226, ал.8 /отм./ от ЗУТ с оглед посоченото в Акта за узаконяване предназначение на строежа за офис. Жалбата е подадена в срок пред компетентния за разглеждането й административен съд по см. на чл.215, ал.1 и ал.4 във вр. с чл.216, ал.6 от ЗУТ след проведена задължителна административна процедура по обжалване по реда на чл.216, ал.1, т.2 във вр. с ал.2-5 във вр. с чл.149, ал.3, чл.226, ал.8 /отм./ във вр. с §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /ДВ, бр.65/2003./. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

В рамките на служебната проверка по чл.146 във вр. с чл.168, ал.1 от АПК, съдът намира, че заповедта на началника на РДНСК-К. е издадена от компетентен орган по см. на чл.149, ал.3 и чл.216, ал.2 във вр. с чл.226, ал.8 /отм./ и §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ

/ДВ, бр.65/2003г./ при спазване на установената форма- налице е мотивирана заповед с доводи относно допустимостта и преценка за основателността на жалбата на П.. Не е налице релевираното в жалбата нарушение на производствените правила. В процедурата по произнасяне на началника на РДНСК по жалбата срещу акта за узаконяване на строежа по чл.216, ал.2, пр.1 и ал.5 от ЗУТ липсва изрично правило, задължаващо административния орган преди да се произнесе по жалбата да извърши проверка на обекта на място за установяване съответствието на строежа с одобрения инвестиционен проект и издадения Акт за узаконяване. Такава правило липсва и по отношение правомощията на главния архитект по узаконяване на строежа по смисъла на отменената норма на чл.226, ал.6 от ЗУТ във вр. с правилото на §183, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Наличието на преустройство и промяна на предназначението на строежа е установено с представения констативен акт №73/27.11.2000г., послужил като основание за започване на процедурата по узаконяване, чиито констатации не са оспорени от заинтересованите по спора страни, вкл. и жалбоподателя.

Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/831838d4-b718-4b36-98e9-830b7a54928a