Присъда № 315 от 19.11.2025, Районен съд - Варна

МОТИВИ към Присъда № 315, постановена на 19.11.2025 г. по НОХД № 1259 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна.

Производството по НОХД № 1259 по описа за 2025 г. на Районен съд Варна е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 848 по описа за 2020 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр.

Варна срещу обв. Е.А.Н., с ЕГН: **********, с адрес: *.

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс. Н. за това, че през периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2024 г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение № 3015/26.06.18 г. по гр. дело № 2465/2018 г. по описа на РС – Варна, XVII – ти състав, влязло в законна сила на 04.01.2019 г., да заплаща в полза на свой низходящ – детето А.Е. Н., роден на 22.02.2006 г., чрез неговата майка и законен представител Ц.Д. К., месечна издръжка в размер на 350.00 лева с падеж първо число на месеца, за който се отнася, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 61 (шестдесет и една) месечни вноски по 350 (триста и петдесет лева) всяка и една вноска от 316.13 лева – общо в размер на 20966.13 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.11.2025 г. открито съдебно заседание № 1259 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, представителят на държавното обвинение изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. Н., намирайки, че от събраните в хода на наказателното производство гласни доказателства, в частност показанията на св. Ц.Д. К. и изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява обективната и субективна съставомерност на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия. Предвид наличието на писмени доказателства, че задължението за издръжка е изцяло погасено, след образуване на съдебното производство, представителят на държавното обвинение предлага да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и да не бъде наложено наказание на подсъдимия.

В хода на съдебните прения по време на проведеното на 19.11.2025 г. открито съдебно заседание № 1259 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, упълномощеният защитник на подс. Н. – адв. Д.Г. от АК – Варна се солидаризира напълно с позицията на Прокуратурата за приложимостта на чл.

183, ал. 3 от НК в настоящия случай, предвид обстоятелството, че неговият 1 подзащитен е изплатил изцяло задължението за издръжка на своя син за процесния период месец януари 2019 г. – месец февруари 2024 г. вкл, за което му е било повдигнато обвинение, предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

Подс. Е.А. Н. и св. Ц.Д. К. били съпрузи, като на 22.02.2006 г. се родил сина им А.Е. Н..

Междувременно отношенията между съпрузите се влошили и с Решение № 2254/09.07.2009 г., поставено по гр. дело № 7758/2007 г. на Районен съд Варна, бракът между двамата бил прекратен, родителските права за детето А.Е. Н. били предоставени на майката св. Ц.Д. К., живуща в гр. Варна.

Със същото това решение, подс. Е.А. Н. бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза за детето А.Е. Н. в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител.

Така определената издръжка обвиняемият заплащал редовно.

C Решение № 3015/26.06.2018 г., постановено по гр. дело № 2465 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, размерът на определената издръжка, дължима от подс. Н. в полза на детето, чрез неговата майка и законен представител св. К. бил увеличен от 200 лева на 350 лева месечно.

Решение № 3015/26.06.2018 г., постановено по гр. дело № 2465 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд е влязло в законна сила на 04.01.2019 г.

От влизане в сила през месец януари 2019 г. на решението за изменение на размера на издръжката дo месец февруари 2024 г., подс. Н. продължил да изплаща стария размер на издръжката и 30 лева отгоре, или 230 лева на месец.

Плащанията били извършвани по банков път, като по този анчин подс.

Н. съзнателно не изпълнил задължението си след влезлите в сила решения на Районен съд —Варна за времето от м. януари 2019 г. до м.февруари 2024 г. включително, като неизпълненото задължение по отношение на детето А.Е. Н. възлизало на 61 месечни вноски в размер на 350 лева и 1 месечна вноска в размер на 316,13 лева, предвид факта, че била платена 2 два дни преди влизане на решението в сила, с общ размер възлизащ на 20966,13 лева.

По отношение на доказателствата.

На практика в нито един момент от образуването на съдебното производство (НОХД № 1259 по описа за 2025 г. на Районен съд Варна), подс.

Н. не оспори обстоятелството, че за времето от м. януари 2019 г. до м.февруари 2024 г. включително не е изпълнявал задължението си да заплаща месечна издръжка в размер на 350 лева на своя син А.Е. Н. – обстоятелство, потвърдено от изготвената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице З.Д., като видно от представените извлечения от банковата сметка на подс. Н., вече след образуване на съдебната фаза на производството задължението за издръжка за процесния времеви период е било заплатено изцяло.

Ето защо и липсва някаква необходимост от задълбочен и детайлен анализ на събраните в хода на наказателното производство доказателства, предвид липсата на спор между страните за каквито и да е факти и обстоятелства по делото.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Субектът на престъпното деяние с правна квалификация чл. 183, ал. 1 от НК – Е.А.Н. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира. Престъпното деяние по чл. 183, ал. 1 от НК може да бъде извършено само и единствено от специален субект на престъплението – лице, което е било осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплаща издръжка на свой близък.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено с бездействие, изразяващо се в съзнателно неизпълнение на вмененото на подсъдимия с влязло в сила съдебно решение задължение за изплащане на месечна издръжка на неговото дете – А.Е. Н..

Съгласно разпоредбата чл. 143, ал. 1 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент от чл. 143, ал. 2 от СК). Това означава, че за времето на 3 инкриминирания период подс. Н. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде освободен, дори да няма и да не реализира никакви доходи.

Предвид изложеното съдът счита, че е безспорно доказана субективната страна на деянието, доколкото подсъдимият ясно е съзнавал наличното задължение за издръжка и поради нежелание или съответно неполагане на достатъчно усилия в тази насока не е осъществил дължимото според закона поведение.

С престъпното деяние се накърняват обществените отношения, които са свързани с нормалното развитие на подрастващите лица, доколкото същите са лишени от материални средства, необходими за тяхната издръжка.

Гореизложеното мотивира съда да постанови осъдителна присъда.

По отношение на наказанието.

При индивидуализация на вида и размера на наказанието, съдът съобрази, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, съгласно която деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата в първата инстанция изпълни задължението си за заплащане на издръжка и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Безспорно по делото бе установено, че подсъдимият преди постановяване на присъдата е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка в пълен размер, а също така видно от свидетелството му за съдимост спрямо същият не е била прилагана преди това разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК и в резултат на неплащането на издръжка няма данни да са настъпили вредни последици за пострадалото лице (в случая сина му А.Е. Н.) .

Поради гореизложените съображения, съдът намира, че в случая е напълно приложима разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършването на престъпно деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, като на същият не следва да се налага наказание за извършеното от него престъпление предвид на това, че е изпълнил задължението си за заплащане на издръжка за периода от месец януари 2019 г. до месец февруари 2024 г. вкл.

По отношение разноските.

На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс.

4

Е.А.Н. да заплати сторените разноски по делото, които възлизат в размер, както следва:

- сумата от 50 лева следва да бъде заплатена в полза на Държавата по банкова сметка на Районен съд – Варна, която сума представлява сторените служебно разноски в хода на съдебната фаза на наказателното производство;

- сумата от 362, 10 лева следва да бъде заплатена в полза на ОД на МВР гр. Варна, която сума представлява сторените служебно от разследващите органи разноски в хода на досъдебно производство № № 848 по описа за 2020 г. на Първо РУ към ОД на МВР гр. Варна;

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 315 гр. Варна, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова и прокурора В. Хр. П. като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Наказателно дело от общ характер № 20253110201259 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Е. А. Н. – роден на *, живущ в *, българин, български гражданин, разведен, средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН: ********** ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: през периода месец януари 2019 г. – месец февруари 2024 г. включително, в гр. Варна, след като е бил осъден с решение № 3015/26.06.18 г. по гр. дело № 2465/2018 г. по описа на РС – Варна, XVII – ти състав, влязло в законна сила на 04.01.2019 г., да заплаща в полза на свой низходящ – детето Александър Е. Н., роден на 22.02.2006 г., чрез неговата майка и законен представител Ц. Д. К., месечна издръжка в размер на 350.00 лева с падеж първо число на месеца, за който се отнася, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 61 (шестдесет и една) месечни вноски по 350 (триста и петдесет лева) всяка и една вноска от 316.13 лева – общо в размер на 20966.13 лева, като до постановяване на присъдата от първата съдебна инстанция задължението е изпълнено и не са настъпили вредни последици за пострадалия, поради което и на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК не му налага наказание.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. А. Н., с ЕГН ********** (със снета по делото самоличност) да заплати направените разноски по делото в размер на 50 лева в полза 1 на Държавата по банкова сметка на Районен съд Варна и парична сума в размер на 362,10 лева в полза на ОД на МВР гр. Варна, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд – Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2