Решение № 238 от 06.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Шумен, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Г. М.

Членове:

Йордан В. Димов

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско дело № 20243600500281 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №200/28.03.2024 г. по гр. д. №1908/2023 г. ШРС е отхвърлил предявения от „Хепс Агро“ ЕООД гр. София срещу ЧСИ Я.Д., рег. №774, с район на действие този на ШОС, иск с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК за осъждане на ЧСИ да заплати обезщетение за вреди в размер на 10 000 лева, като част от вземане на 100 000 лева, пропуснати ползи, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД №20227740400039 и се произнесъл по отговорността за разноски. Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД гр. София.

Жалбоподателят счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, постановено в разрез със събрания в хода на процеса доказателствен материал. Сочи, че възбранените имоти са част от птицеферма, включваща в състава си четири функционално свързани поземлени имота /обща ограда, електро- и водоснабдяване, канализация и др./, която била на стойност над 1 200 000 лв. по оценка на лицензиран оценител. Дори отделени възбранените имоти били на стойност над половин милион лева, а задължението по изп. дело било в размер на 1646,66 лв., при което се получавала 30-кратна несъразмерност. Нямало причина да предлагат замяна, тъй като не било насочено изпълнение върху имотите, а били само възбранени. Поканата за доброволно 1 изпълнение не била връчена на адреса на дружеството, а законният представител на дружеството бил подведен да подпише документи за дружеството. Съдът взел предвид, че дълговете на дружеството към 06.2022 г. били в общ размер на 947 612, 51 лв. без да вземе предвид и вземанията на дружеството, които по висящи производства били над 1 300 000 лв.

Освен това, реалните задължения на дружеството били под 50 000 лв., а останалите били предмет на висящи производства. Моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи претенцията и да му присъди сторените в двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – ЧСИ Я.Д.. Постъпила е писмена молба 09.10.2024 г. от процесуалния й представител адв. К. Х., в която заявява, че няма възражение по даване на ход на делото и оспорва въззивната жалба.

По същество взема становище по оплакванията във въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение, а решението на ШРС – потвърдено, както и да й бъдат присъдени на адвоката, оказал безплатна правна помощ на въззиваемата, адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗА – 1000 лв..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез юриск. И.К., с който взема становище за неоснователността й. Моли решението на ШРС да бъде потвърдено и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Шуменският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по ИД №39/2022 г. по описа на ЧСИ Я.Д., рег. №774 е било образувано по молба на взискателя „Хрансервизинженеринг“ АД гр. Стара Загора, с която предявил за събиране сумите по изпълнителен лист от 17.12.2021 г.: 4001,25 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г., 988,15 лв. – мораторна лихва, и по изпълнителен лист 13.01.2022 г. - 924,06 лв. и 288,77 лв. - разноски, издадени по гр.д. №1409/2020 г. по описа на ШРС. Отправено е искане ЧСИ да насочи изпълнението върху притежавания от длъжника недвижим имот – сграда с идентификатор ***, с предназначение – селскостопанска сграда, с площ по документи 503 кв.м., находящ се в гр.

........ Взискателят възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ, в 2 това число – да определя и начина на изпълнение.

На основание чл. 458 от ГПК, въз основа на издаденото удостоверение от 14.03.2022 г. като взискател е била присъединена държавата за дължимите й от длъжника публични вземания в размер на 7 139,20 лв..

На 21.03.2022 г. е била наложена възбрана върху собствения на длъжника (ищцовото дружество) поземлен имот *** в гр. ......., местност „......“, с площ 13222 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за животновъден комплекс, ведно с построените в имота сгради ***, ***, ***. и ***, и 1/2 ид. ч. от имот – ведомствен път с площ 2488 кв.м. идентификатор ***, находящ се в гр. ......., местност „......“ с предназначение: за селскостопански, горски, ведомствен път, за обезпечение на вземането на взискателя – сумата 8 584,14 лв. /главници, лихви, разноски, такси и разноски по изп. дело към 16.03.2022 г..

От приложената в изпълнителното дело справка от Агенция по вписванията от 15.03.2022 г. се установява, че върху посочените по-горе възбранени имоти, както и върху други имоти на длъжника, са били вписани възбрани по други изпълнителни дела (на 22.10.2020 г. по ИД №20197750400365, на 08.11.2019 г. по ИД №201987604000656) с кредитори ТД НАП – Шумен, Община ......., ВиК – Шумен, Енерго-про продажби, ОБДХ – Шумен, както и вписани на 08.03.2016 г. две договорни ипотеки в полза на

Микрофинансираща институция Джобс.

На 04.05.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение (получена от управителя на дружеството Д.П.П.), с която е бил уведомен за вписаната възбрана, от която дата и съобразно чл. 451, ал. 2 от ГПК възбраната има действие по отношение на длъжника. В същата е посочено, че размерът на задължението възлиза на 16 646,66 лв..

На 12.06.2023 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от Д.П.П., в качеството на управител на „Хепс агро“ ЕООД, с посочено основание чл. 442а от ГПК, и искане за незабавно вдигане на възбраната. Възражението не съдържа предложение за замяна на обекта и начина на изпълнението. С разпореждане от 15.06.2023 г. на ответника, искането за вдигане на възбраната е оставено без уважение. Отказът е мотивиран с това, че по делото не са извършвани опис и оценка на възбранения имот, за да се определи стойността му и да се установи налице ли е несъразмерност или не. Посочен е размер на задължението - 17 179,14 лева.

Преди постановения отказ, по изпълнителното дело са постъпили уведомления за опис и съобщения за насрочване на публична продан на възбранените земя и сгради, така и на други имоти на длъжника. Постъпили са и отговори от банки за предходни наложени запори на банкови сметки на длъжника по други изпълнителни дела (20177690400210;

20187740400286; 20197750400365; 20208760401082).

Видно от материалите по изпълнителното дело съдебният изпълнител не е пристъпил към опис и оценка на възбранените имоти, както и че в хода на производството не са 3 постъпили суми.

С исковата молба е представен предварителен договор с дата 10.11.2022 г. между ищцовото дружество и „Ален Щит“ ЕООД, управлявано от свидетеля М. (според показанията му), с който страните се задължили да сключат окончателен договор до 31.05.2023 г. за покупко-продажба на недвижими имоти с идентификатори ***;

***; *** и ***, с обща площ от 45397 кв.м., в гр. ......., четирите представляващи птицеферма „.....“. Уговорена била продажна цена от 1600000 лева, с която купувачът щял да заплати заеми на продавача от МФИ Джобс, за които върху имота били вписани договорни ипотеки, а остатъкът щял да му заплати по сметка. В чл. 10 от договора, продавачът декларирал, че „…върху имота няма тежести /ипотеки, възбрани, искови молби, учредени вещни права/ освен посочената в чл. 2, т. А…“, като при несъответствие на декларацията му с действителността била уговорена възможност на купувача за разваляне на договора и задължение на продавача за неустойка.

По делото е разпитан свид. М.А. М., управител на дружеството – купувач по предварителния договор, който заявява, че са му били известни само вписаните ипотеки за обезпечаване на заем към банка. Доколкото си спомня, заемът бил около 400 000 лв., посочени и в самото споразумение. Окончателен договор не бил сключен, поради съобщаването от страна на г-н П. за наложени други възбрани.

В първоинстанционното производство са били приети отговори на ищцови кредитори за размер на дълговете му към тях към м. 06.2022 г., в общ размер на 947 612,51 лв..

Според приложения в първоинстанционното дело доклад за определяне пазарна стойност на сгради и земя 45406 кв.м., изготвен по ИД №20228760400963 (по което са извършени описи и насрочвани публични продани върху имоти на ищцовото дружество, вкл. и възбранения по ИД №20227740400039), тя е в размер на 1 240 965 лв..

За периода на извършване на изпълнителни действия по воденото от ответника изпълнително дело, имала сключен застрахователен договор за застраховане професионалната отговорност в качеството на ЧСИ с третото лице.

При така установеното, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът се позовава на допусната от ЧСИ явна несъразмерност между дълга по изпълнителното дело и наложената възбрана върху имущество, чиято пазарна стойност надвишавала значително размера на дълга, от която са произтекли вреди за ищеца в размер на 100 000 лв.. Иска осъждането на ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., като част от вземането за имуществени вреди в размер на 100 000 лв.

Отговорността на ЧСИ е лична и се реализира по реда на чл. 45 ЗЗД вр. чл.74 ЗЧСИ и чл. 441, ал. 2 от ГПК. Частният съдебен изпълнител дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Фактическият състав на отговорността на ЧСИ обхваща: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ, вреда и причинна връзка.

Именно поради това, че се касае за деликтна отговорност необходим елемент от 4 фактическия състав за нейното възникване на първо място е наличието на противоправно действие или бездействие от страна на съдебния изпълнител във връзка с осъществяването от него принудително изпълнение. Действието на ЧСИ ще бъде неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. Същевременно бездействието му ще бъде противоправно, когато не се предприеме действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието.

Разпоредбата на чл.442а ГПК въвежда изискването за съразмерност в предприетата спрямо длъжника принуда, като последният може да поиска от съдебния изпълнител да вдигне наложени обезпечителни мерки, които се явяват несъразмерни с размера на задължението му. Съдебната практика приема (Решение № 209 от 15.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2640/2020 г., III г. о., Решение № 212 от 31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2018 г., IV г. о., Решение № 523 от 19.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2010 г., IV г. о. и др.), че съдебният изпълнител поначало не може да откаже да приложи посочен от взискателя изпълнителен способ върху секвестируемо имущество на длъжника. Единствено последният разполага с възможността да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане, или да бъде извършено само чрез някои от поисканите от взискателя начини на изпълнение. Ако СИ прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след като той бъде удовлетворен. При действието на нормата на чл. 442а ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) СИ може по възражение на длъжника да вдигне наложени обезпечителни мерки, когато установи, че са несъразмерни с размера на дълга, като при формиране на преценката си трябва да отчете "всички конкретни данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено", като ще отговаря за вреди както в случая, когато те са произтекли от неправилното неуважаване на възражението на длъжника; така и когато в резултат на вдигане на мерките, някаква част от вземането на взискателя остане неудовлетворена. Затова, при преценката си за съразмерността на наложените мерки съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е посочил в чл. 442а ГПК.