Решение № 387 от 24.06.2026, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Силистра, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ при участието на секретаря Жанет Ж. Иванова като разгледа докладваното от ФИЛИП ЛЮЛ. МАТЕВ Гражданско дело № 20263420100328 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Т. В. М. срещу "Е. ДЖ. Ф." ООД, в която се твърди, че ищеца е страна по Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022 г., сключен с ответника „Е. ДЖ. Ф." ООД.

Съгласно чл.3 от Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., ищеца трябва да върне сумата по кредита в размер от 3606.72 лева, при сума на получаване 2500.00 лева, при срок на кредита от 24 месечни вноски.

Съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., ищеца трябва да заплати неустойка в размер на 2381.30 лева, разсрочена на 24 вноски.

Твърди се, че ищеца е погасил Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., и е заплатил по него 2500 лева главница, 250 лева лихва, 1000 лева неустойка.

Счита, че Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., е нищожен на основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали 1 посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

На следващо място, процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В Договора за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. С предвиждането за заплащане на сумата за такса се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно на чл.22 ЗПК, която норма е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен При условията на евентуалност, счита че клаузата на чл.8 от Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди Е. ДЖ. Ф." ООД, да заплати на ищеца, сумата в размер на 639,12 евро недължимо платена Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., тъй като същият е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, в условията на евентуалност, да осъди Е. ДЖ. Ф. ООД да заплати на ищеца, сумата в размер на 511.29 евро, недължимо платена като неустойка по Договор за паричен заем № SI000000997 от 30.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

2

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответникът Е. ДЖ. Ф." ООД изразява становище за неоснователност на предявеният иск. В отговора се твърди, че:

Във връзка с твърденията на ищеца за недействителност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се посочи, че изискването на закона е да се посочат всички разходи, които длъжникът ще направи и съответно същите да бъдат отчетени при изчислението на годишния процент на разходите (ГПР), като в СЕФ, екземпляр от който потребителят е получил, са подробно посочени разходите по кредита.

Освен това, разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени изрично и изчерпателно всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР.

Задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19 ЗПК във вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, тъй като по своята същност това е обезщетение за неизпълнение на задължение. Включвайки размерът на неустойката при изчисляване на ГПР при положение че потребителят изпълни своето задължение за предоставяне на обезпечение, би означавало определяне на ГПР в размер, който не отговаря на действителността, което вече би било нарушение на закона.

Чл.19, ал.3, т.1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Начисляването на неустойка в процесния случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължение на заемателя да предостави надлежно обезпечениебанкова гаранция или поръчител. Посоченият ГПР е в размер на 45.37% и е съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК.

Освен това, клаузата за неустойка в процесния договор е ясно и точно формулирана, като няма неяснота относно съдържанието и.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като недоказани предявените срещу ответника искове

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответника е сключен Договор за паричен заем № 3

SI000000997 от 30.09.2022 г., при следните условия:

Размер на отпуснатия заем: 2500.00 лева; Размер на погасителна вноска: 150,28 лв.; Ден за плащане: -; Вид вноска: месечна; ГПР: 45.37 %; Брой вноски: 24; Фиксиран годишен Лихвен процент. 38.00%; Дата на първо плащане: 25.10.2022 г.; Обезпечение:

Поръчител/банкова гаранция; Дата на последно плащане: 25.09.2024 г.; Такса за усвояване: 0; Обща сума за плащане; 3606.72 лева;

Съгласно чл.4(1) Т. В. М. с полагането на подписа си под договора удостоверява, че надлежно е получил в брой заемната сума в размер на 2500.00 лева.

Съгласно чл.6(1) Страните се споразумяват договорът за заем да бьде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: (1) Банкова гаранция или (2) Поръчители, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 1.1 от Общите условия към договора за заем.

Едновременно с тези обезпечения при отпускането т потребителски, заем Заемателят издава и запис на заповед в полза на Заемодателя за сума в размер на заемната сума с включените лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски.

Съгласно чл.8 от договора, Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечеше не отговаря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2381.30 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение 3, към настоящия договор за заем.

Съгласно представената справка от ответника по договора са изплатени:

Изплатена главница: 2500.00 BGN / 1278.23 EUR;

Усвоена сума: 2500.00 BGN / 1278.23 EUR;

Изплатена лихва: 831.39 BGN / 425.08 EUR;

Изплатена неустойка: 1289.86 BGN / 659.49 EUR;

Общо погасени: 4621.25 BGN | 2362.81 EUR

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, като трябва да отговаря на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а съгласно чл.24 ЗПК - и на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, с установени императивни изисквания, израз на потребителската защита, относно формата и съдържанието на договора в чл.10 и чл.11 ЗПК, като неспазването на тези по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК прави договорът за потребителски кредит недействителен съгласно чл.22 от ЗПК. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е 4 задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено в предмета на - ТР №1/2020 г. ОСГТК ВКС.

Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-6 и т.8-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, размер на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира твърденията на ищеца за недействителност на договора за паричен заем за основателни. Договорът паричен заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това обстоятелство не е налице. В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В договора за кредит, при изчисляване на ГПР не е включена дължимата неустойка, съгласно чл.8 от договора в размер на 2381.30 лева.

Ако неустойката се включи при изчисляване на ГПР, същият ще надвишава значително законоустановеният максимален размер и няма да отговаря на посоченият в договора.

Плащането за „неустойка“ се явява възнаграждение, дължимо под условие, т.к. последиците от неизпълнението на „задължението“ да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, а вместо това договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при повисока цена, прикрита като неустойка.

Не са необходими специални знания, за да се изчисли, че при включване на дължимата неустойка в ГПР ще бъде нарушен чл. 19, ал.4 ЗПК, тъй като води до надвишаване на лимитирания от закона максимум на ГПР по потребителски кредит.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че процесният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с оглед което същият е недействителен.

Съгласно чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД - полученото без основание следва да бъде върнато. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е дал, а ответникът получил (парична сума в случая), а в тежест на ответникът е да докаже че е имал основание да получи.