Определение № 2410 от 26.05.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 978/2025
- Вид
- Определение № 2410
- Подписан
- 26.05.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 538, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл. 51 · Закон за наследството
- чл. 51, ал. 1 · Закон за наследството
- чл.51, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2410 гр. Варна, 26.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500978 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба вх. № 27969/26.03.2025г. от А. О. М. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „***“, № 10, ет. 1, ап. 1, чрез адв. К. Ж., против решение № 253/22.01.2025г. по ч.гр.д. № 20243110114090 по описа за 2024г. на ВРС, с което е постановено вписване в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН водена при РС Варна, че: А.
О. М. ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството си на наследник на починалата на 28.07.2024г. Л. С. З. ЕГН ********** е загубила правото да приеме оставеното от починалата наследство, поради липса на изразена в дадения й срок пред съда воля, на осн. чл.51, ал.2 от ЗН..
Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводсдтвените правила.
Излага, че тя научила случайно за започнатото производство по чл. 51 от ЗН. Като наследник на починалата си майка планирала да се разпореди с имота си, като започнала преговори с инвеститори. След като предала на инвеститорите документите за собственост и те направили проверка за имота, установили наличието на производството по делото. Това се случило след проведеното открито о.с.з. и дадения ход на устните състезания по делото.
Явила се във ВРС на 21.03.2025г., но там само й връчили съдебното решение, което обжалва.
След като узнала за делото, наела адвокати, които установили, че е нередовно призована.
След справка в деловодството по делото установила, че на 28.11.2024г. призовката за насроченото о.с.з. е била връчена на лице, за което е отбелязано, че живее с нея на семейни начала. Сочи, че отношенията й с това лице са влошения, и то въобще не й е предало призовката и книжата. Не е знаела, че трябва да се яви в съда. Ако е знаела, щяла е да се яви 1 в о.с.з. и заяви волята си да приеме наследството. Наясно е със задълженията на наследодателката си, включително тези към “Банка ДСК” ЕАД, заявявайки волята си да приеме наследството и изплати всички задължения на наследодателката си, включая тези към “Банка ДСК” ЕАД.
Тя изрично сочи и моли съда да има предвид, че с конклудентни действия, започвайки преговори с потенциален инвеститор за разпореждане с имота е приела наследството и е имала намерение да погаси задълженията към банката.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, с което е разпоредено да бъде вписано в особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН, водена при ВРС, че тя в качеството си на наследник на починалата на 28.04.2024г. нейна майка Л. С. З. ЕГН ********** е загубила правото си да приеме останалото от починалата наследство, поради липсата на воля, изразена в дадения от съда срок. Моли се да бъде прекратено производствмото по гр.д. № 20243110114090 по описа за 2024г. на ВРС-31-ви състав, т.к. заявява, че приема изрично наследството.
С оглед становището на насрещната страна и оскъдната информация с която разполага се моли да бъде предоставена да допълнят фактическата обстановка, да представят доказателства и изразят становище по евентуалното оспорване от насрещната страна.
Иска да бъдат допуснати двама души свидетели при условията на водене, които да установят релевантни по делото обстоятелства относно примане на наследството от нейна страна, в това число, че е приела наследството с конклудентни действия, воденето на преговори от нейна страна за разпореждане с имота в полза на бъдещ инвеститор и купувач, също така и че производството по делото й е станало известно, след като бъдещият купувач е извършил проверка и е установил, че е налице производство по горното дело.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, насрещната страна “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Московска”, № 19, чрез юк Ел.Митракова се моли съдът да има предвид това, че банката е кридитор на починалата на 28.07.2024г. Л. С. З.. След смъртта на лицето плащанията по отпуснатия от банката в полза на починалата кредит са преустановено, а не са били известни нейните наследници. От името на банката е подадена молба по чл. 51 от ЗН да бъде призована наследницата й А. М. да заяви дали приема наследството. При извършената от банката до завеждане на молбата справка в Имотния регистър, се е установило, че след смъртта на кредитополучателката няма извършени действия по разпореждане с нейни наследствени имоти от нейния наследни.По кредитите не е имало и плащания, за да е мислимо приемането на наследството с конклудентни действия. Банката не е дала повод за завеждане на делото, защото не е имала възможност да се снабди с информация за предприетите действия по конклудентно приемане на наследството, чрез предприетите преговори за продажба на наследствения имот с потенциални инвеститори.
Доколкото все пак изявява желанието си А. М. да приеме наследството и да плати задължението към банката, то не се противопоставя да бъде прието искането за отмяна на 2 обжалваното решение. Ако страната претендира разноски, то намира, че такива не се дължат от банката, предвид характера на производството-охранително и изложеното по-горе, че не е дала повод за завеждане на делото. Предвид изразеното становище счита, че не е необходимо изслушването на гласни доказателства, но предоставя преценката за това на съда.
За да се произнесе съдът има предвид, че с молба вх. № 14090/06.11.2024г. “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, чрез юк Д.Златева е поискано от съда да бъдат призовани на осн. чл. 51 от ЗН лицата, които имат право да наследят починалата на 28.07.2024г. Л. С. З.
ЕГН **********, която е кредитополучател съгласно договор от 29.03.2019г., но след смъртта й плащанията по кредита са преустановени. Наследниците й не са посетили офис на банката за уточняаване състоянието на кредита и предприемане на действия по неговото погасяване. С молба вх. № 95012/25.11.2024г. е поискано да бъде призована в о.с.з. пнаследницата на починалата Л. С. З.-А. О. М. да заяви дали приема наследството. Тя е била призована на 28.12.2024г. за насроченото на 14.01.2025г., видно от разписката към съобщение от 26.11.2024г. на л. 17 от първоинстанционното дело, чрез лицето Мирослав Рангелов Русинов, за когото е посочено, че е пълнолетен и живее на семейни начала с А. М..
Приемайки, че ответницата е редавно призована, но не се явява в о.с.з. да заяви становището си по приемане на наследството, съдът е постановил обжалваното решение.
Настоящият състав приема, че постъпилата жалба е подадена в срок, но се явява недопустима за разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ЗН по искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото. В ал. 2 е предвидено, че ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
Ал. 3 от същата правна норма гласи, че изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Както в практиката си последователно ВКС приема, производството по чл. 51 от ЗН е охранително производство. Разпоредбите на чл. 247 от ГПК не намират приложение.
Съгласно разпоредбата на чл. 530 ГПК следва да се приложат правилата на охранителните производства. Според разпоредбата на чл. 537, ал. 1 ГПК решението, с което молбата за издаване на искания охранителен акт се уважава, не подлежи на обжалване. На обжалване подлежат само отказите да се издаде съответния охранителен акт, видно от нормата на чл.
538, ал. 1 ГПК. При наличието на позитивно решение на РС /с характер на определение/ за вписване на отказ от наследство по реда на чл. 51, ал. 2 ЗН, се обосновава правен извод за недопустимост на предприетото обжалване, по аргумент от чл. 537, ал. 1 ГПК и се изключва наличието на процесуална възможност за настоящия съдебен състав да се произнесе по основателността на направените от касатора оплаквания, независимо от евентуалния порок на постановения в охранителното производство акт, в т. ч. наличието или не на правен интерес от инициирането му. Вярно, че изходът от настоящото производство по чл. 51 3
ЗН рефлектира върху правната сфера на страната, която го е инициирала, тъй като тя се лишава от правото да търси своето вземане срещу един от наследниците на починалия длъжник, но наследникът, чийто отказ е вписан по реда на чл. 51 ЗН, може да установява нищожност на този отказ, поради това, че преди това е приел наследството, с иск срещу всяко лице, което му го противопоставя. Ако се твърдят нарушения на съдопроизводствените правила и страната е била лишена от възможността да участва в делото лично, тя е могла да защити правата си, възползвайки се от реда по чл. 303 и сл. от ГПК. В този смисъл са определение № 184, 02.11.2017г. на ВКС по ч.гр.д. № 3684/2017г., Второ ГО, определение № 114/11.09.2028г. на ВКС по гр.д. № 3081/2018г., Второ ГО и определение № 60167/21.10.2021г. на ВКС по гр.д. № 3133/2021г. на Първо ГО. Не следва да бъде прието, че може по пътя на обжалване на положителния за молителя охранителен акт да се постигне горния резултат-отмяна на постановения охранителен акт за вписване на отказ в особената за това книга, като обжалването се постави в зависимост от наведените оплаквания така, че в един случай въззивната жалба да е недопустима, а в друг-напротив.
Приеме ли се този подход, би се стигнало до противоречие с разпоредбата на чл. 537, ал. 1 от ГПК. В конкретния казус, дори и да са наведени оплаквания за това, че с приелото призовката лице-Мирослав Русинов, А. О. М. е във влошени отношения и той не й я е предал, не се сочат доказателства и не се иска установяване на тези твърдени обстоятелства с показанията на свидетели.
Подадената частна жалба е недопустима за разглеждане. Следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 27969/26.03.2025г. от А. О. М. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „***“, № 10, ет. 1, ап. 1, чрез адв. К. Ж., против решение № 253/22.01.2025г. по ч.гр.д. № 20243110114090 по описа за 2024г. на ВРС, с което е постановено вписване в особената книга по чл.49, ал.1 от ЗН водена при РС Варна, че: А.
О. М. ЕГН ********** от гр.Варна, в качеството си на наследник на починалата на 28.07.2024г. Л. С. З. ЕГН ********** е загубила правото да приеме оставеното от починалата наследство, поради липса на изразена в дадения й срок пред съда воля, на осн. чл.51, ал.2 от ЗН.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС в едноседмичен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
4
1. _______________________
2. _______________________
5