Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 333 от 30.07.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 1313/2026
Вид
Решение № 333
Подписан
30.07.2026
В сила
21.08.2026
Състав
Чавдар Иванов Попов

Цитирани разпоредби

  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.1, т.5, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Плевен, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20264430201313 по описа за 2026 година и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 26-0938-000642 от 27.04.2026г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен на Я. Й. Т. с ЕГН:

**********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102.26 евро / 200.00 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради 1 което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 28.03.2026г. в 18:40 часа в гр.Плевен, ул.“*** с посока на движение към бул.“***, като водач на лек автомобил „Пежо“ 206 с рег.№ ***, извършва следното: 1) При излизане от крайпътна територия (Вход/Изход) от магазин „***“ не се съобразява с пътен знак Б2 (Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство), като не пропуска движещият се по пътя с предимство лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ *** ( с водач И. Б.), принуждава я да спре, за да избегне удар между двете моторни превозни средства. АУАН е съставен по свидетелски показания и регистриран сигнал на телефон 112.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно: АУАН Серия GA № 4568515/ 28.03.2026г.; Справка за нарушител/ водач на жалбоподателя Я. Й. Т.; сведение от мл.автоконтрольор Д. К.; сведение от мл.автоконтрольор И. И.; Копие от Заповед № 8121з-746/01.06.2017г. на *** В.Р.; Копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на ***а на вътрешните работи, както и гласни такИ..

Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител И. П. И. и свидетеля Д. К. К., с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. От тях се установява времето и мястото на извършеното, личността на извършителя – жалбоподателят Я. Й. Т.. Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Свидетелите Д. К. и И. И. не са очевидци на ПТП-то, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили, а именно, че по време на работната им смяна са получи сигнал от ОДЧ при ОДМВР гр.Плевен за това, че е постъпил сигнал от ул.“***“ в района на магазин „***“ за това, че два 2 леки автомобила са щели да се ударят и е имало саморазправа между тях. От дежурната част са им предоставили телефонен номер на водача на другия лек автомобил, а именно св.И. Б., като св.К. се обадил на св.Б. и тя е обяснила обстоятелствата по създалата се ситуация. Св. К. и св.И. призовали жалбоподателя Я. Т. да се яви в ОДМВР гр.Плевен, за да се доизясни случая в следствие на което на жалбоподателя бил съставен АУАН по свидетелски показания.

Свидетелят И. Л. Б. е свидетелят - очевидец, която е била водач на другия автомобил, а именно „Тойота Корола“ с рег. № ***. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Б., тъй като тя е очевидец на случилото се, а и нейните показания дадени в хода на съдебното следствие съвпадат с фактическата обстановка приета за установена от съда. Същата заявява, че на процесната дата, вечерта около 18:00 часа се е прибирала от ж.к.“***“. Б. свидетелства, че в този момент е валял силен дъжд, било е тъмно, предвид сезона и движението е било натоварено. Св.Б. се движела в лявата лента, тъй като в дясната са завИ.ли автомобилите към „***“ и „***“. На задната седалка в автомобила се е возил и племенника на св. Б.. Същата твърди, че жалбоподателя Т. се е включила рязко в движението от магазин „***“ в нейното платно и тя е трябвало да набие спирачки, за да не катастрофира.

След подаден продължителен звуков сигнал от страна на св.Б., жалбоподателя е набила спирачки, слязла от автомобила и започнала да удря по колата на св.Б. и да й крещи. Св. Б. свидетелства, че жалбоподателя Т. е удряла по предния капак на автомобила, управляван от свидетеля, отстрани по вратата, крещяла, блъскала, обиждала, искала да отвори вратата, но не успяла, след като св.Б. се заключила, след като видяла, че Т. е агресивно настроена. Св. Б. твърди в разпита си в хода на съдебното следствие също така, че агресивното поведение на жалбоподателя Т. продължило и в сградата на ОДМВР гр.Плевен, където са били повикани от полицейските служители за изясняване на обстоятелствата по случая.

Обясненията на жалбоподателя Я. Т., според съда, представляват една нейна защитна теза, които не се подкрепят изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Същата твърди в хода на съдебното следствие, че при излизане от магазин „***“ е спряла на знак „Стоп“, пропуснала е няколко коли, видяла е, че лекия автомобил, управляван от св.И.

Б. е на 200 метра от нея и си е влязла в пътното платно, при което се е чуло 3

„неистово свиркане“. Жалбоподателката Т. се стресирала и спряла вляво, защото е щяла да се удари в мантинелата. Същата твърди, че св. Б. е карала много бързо, пътят е бил хлъзгав и това я е изплашило, че няма да може да спре и заради това е подала звуков сигнал на жалбоподателя. Я. Т. отрича да е проявила агресивно поведение спрямо св.Б., като твърди, че е отишла до автомобила на свидетеля и я попитала защо свирка, почукала е два пъти и й е казала: „Отвори вратата и ми се извини поне“. Потвърждава, че е нанесла удари по л.а. на св. Б..

Съгласно разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.

Неоснователно е становището на жалбоподателя, че не е имало свидетел на извършеното от нея нарушение, но въпреки това й е съставен АУАН. На първо място, безспорно се установи, че св.И. Б. е свидетел-очевидец на случилото се. На второ място, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Затова съдът приема, че безспорно Я. Т. с ЕГН: ********** виновно е осъществила с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършено това нарушение и е наложил наказание за него. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наложено наказание на жалбоподателя Т. е с фиксиран размер в ЗДвП. НП следва да се потвърди изцяло.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

4

Потвърждава наказателно постановление № 26-0938-000642 от 27.04.2026г. на *** Група в ОДМВР гр.Плевен, Сектор „Пътна полиция“ Плевен, с което на Я. Й. Т. с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 102.26 евро / 200.00 лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5