Решение № 912 от 30.06.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря П. Ив. Х. като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело № 20221000503386 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 901012/10.10.2022 г. на А. Т. Ф., ЛНЧ **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. “***“, № ***, ап.*** и В. П. Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“, № *** срещу Решение № 902083/30.08.2022 г., постановено по гр.д. № 60/2020 г., на ОС - Благоевград, ГО, IХ с., с което е отхвърлен предявеният срещу „НЕВРОКОП КОМЕРС 2“ ООД, ЕИК 101742728, със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, ***, иск за прогласяване нищожността на

Договор от 30.12.2010 г., обективиран в нот. Акт № 38, т. VI , д. 958/2010 г.-, на Нотариус № 507, с район на действие – РС – Гоце Делчев, по силата на който ищците учредили на ответника право на строеж на Жилищна сграда, с одобрени проекти и издадено разрешително за строеж, със застроена площ от 326.40 кв.ч. и РЗП от 1940.20 кв.м. върху собственият им недвижим имот: ПИ с идентификатор ***, в кв. 223, с площ от 604 кв.м. по КК и КР на гр. Гоце Делчев, находящ се на административен адрес: гр. ***, ул. „***“, № ***, поради липса на предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Въззивниците считат, че атакуваното решение е неправилно, тъй като било необосновано и противоречало на материалния закон. Въззивниците твърдят, че съдът необосновано е приел, че ищцата В. Ф. е поискала презаверяването на издаденото Разрешение за строеж, извършено на 10.08.2010 г. и, че това било извършено въз основа на Заповед № 3/12.01.2011 г., тъй като подобни доказателства по делото не били налице. Считат, че Актът за приемане на конструкцията (обр. 14) от 28.09.2008 г. и Удостоверение № 94-00-4847/12.12.2008 г., по чл. 182, ал. 2 ЗУТ, се ползвали 1 с официална доказателствена сила досежно удостоверяването, че сградата е на фаза „груб строеж“. Тяхната доказателствена сила, според въззивниците, се потвърждавала и от съставеният на 06.02.2009 г. нот. Акт № 24, с който ищците са продали Апартамент № 17 като готов строителен продукт.

Поддържат твърдението си, че въззивникът Ф. не бил запознат със съдържанието на подписаният от него Договор за учредяване право на строеж и не бил наясно какво подписва. Излагат пространен коментар на изложените от съда мотиви, че близо две години след като продали Апартамент № 17, въззивниците с процесния договор запазили за себе си правото на строеж върху него. Счита, че доказателство за изграждането на сградата в груб строеж било и нанасянето й в КК и КР, за което видно от издаденото удостоверение № 94-00-1400/11.05.2009 г. въззивницата била предоставила документацията за строежа. Подкрепящо този извод бил и Протокол от 30.09.2009 г., в който се съдържала констатация, че сградата била изградена съгл. одобрени строителни книга и разрешение за строеж. Още сочат, че съобразно съдебната практика степента на завършеност на сградата се удостоверява с актове на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции като удостоверяването на степен на завършеност „груб строеж“ можело да се установи единствено с официален документ, издаден от общинската администрация, съгл. чл. 181, ал. 2 ЗУТ като при оспорване на такъв официален документ в тежест на оспорващия било да обори съдържанието на документа като ангажира доказателства изключващи по несъмнен начин достоверността на удостоверителното изявление на длъжностното лице. Считат, че автентичността на коментираните по-горе два документа е била установено посредством специални знания. Сочат, че завършеността на сградата в груб строеж е била известна на ответника, тъй като в представените от него КП № 94-001469/14.08.2018 г. и удостоверение от същата дата, издадени от общинската администрация, бил цитиран съставеният акт-обр. 14/28.09.2008 г. Излагат коментар на заключението на СТЕ като я считат за необоснована и некомпетентна. По същество молят за отмяна на атакуваното решение и уважаване на предявеният иск.

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Неврокоп Комерс - 2“ ООД, депозира писмен отговор от 21.11.2022 г., в който оспорва въззивната жалба. От своя страна излага, че представеното разрешение за строеж, съдържащо презаверяване, не е било оспорено от страна на ищците, а по същество презаверявенот му се извършва по инициатива и в полза на правоимащото лице, което в случая може да бъде само въззивницата Ф. и нейният съпруг като мотивите им за подобно действие са ирелевантни за спора. Сочи, че надлежно оспорване на посочения официален документ не е извършвано от страна на ищците, поради което и резонно указания от страна на съда не са давани в тази насока. Счита, че мотивите на съда се интерпретират превратно във въззивната жалба и от своя страна сочи, че съдът правилно е анализирал нормативната уредба и относимата съдебна практика по въпроса с какъв документ и кой е опровомощеният орган да удостовери изграждане на етап „груб строеж“. В тази насока считат за безспорно, че такъв акт е представен, че той е издаден по реда на чл. 182, ал. 2 ЗУТ, от компетентен орган и, че той е с № 94-001469(1)/14.08.2018 г. Сочат, че друг такъв акт по делото не е представян, още по-малко преди 30.12.2010 г. – датата на атакуваната сделка. Считат, оплакванията за неразбирането на текста на процесният договор от 2 въззивника А. Ф. за ирелевантни за предмета на спора тъй като ищците са можели да поискат унищожаването на договора по реда на чл. 27 и сл. ЗЗД, което не са сторили в период от 10 години.

Касателно представеното от въззивниците удостоверение от 12.12.2008 г. счита, че същото е представено след изтичане на преклузивния срок за ангажиране на доказателства и приобщаването му от съда представлява процесуално нарушение, в каквато насока е въвел възражения пред първоинстанционния съд. Сочи, че за съществуването му ищците са в били известност далеч преди предявяването на иска, тъй като то е издадено на въззивницата Ф.. На посоченият документ ищците не са се позовали в исковата молба, нито са направили искане да се ползват от подобно доказателство, а са посочили и са коментирали Акт-обр. 14 и удостоверение по реда на ЗКИР от 11.05.2009 г. Едва в писмени становища преди първото с.з. ищците въвеждат нови твърдения, че за удостоверяване на степента „Груб строеж“ било издадено удостоверение от 12.12.2008 г. като не сочат, че са предприели действия по снабдяването си с него. Такива твърдения не са направени и в проведеното първо съдебно заседание, нито е направено искане за оказване на съдействие от страна на съда за снабдяването им с такова доказателство. Сочи и, че първоинстанционния съд не е посочил какъв е резултата от проведеното производство по реда на чл. 193 ГПК. Още сочи, че ищците са представили издадена в тяхна полза данъчна оценка на правото на строеж от 16.12.2010 г., която не е била оспорена от тях. И след като такава им е била издадена именно за правото на строеж, считано от м. 12.2010 г., това потвърждавало, че акт, удостоверяващ изпълнение на сградата на етап „груб строеж“ не е бил представен на общинската администрация. Що се касае до коментираният от въззивниците Протокол от 30.09.2009 г. счита, че същият не е издаден от орган компетентен да удостоверява степен на завършеност на сградата. Излага коментар на оплакванията за несъответствие на материалния закон и счита, че такива не са налице. По същество моли за потвърждаване на атакуваното решение.

В съдебно заседание, въззивниците и въззиваемия, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, доводи и съображения.

Настоящият състав на Софийски апелативен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното по делото Определение от 12.12.2022 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели съставът на САС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.

Произнасянето на ОС – Благоевград съответства на заявенаият за разглеждане иск, който черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. Първо ЗЗД, поради което решението се явява и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания като съгласно указанията, 3 дадени в т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Пред първоинстанционния съд от страните са ангажирани следните доказателства и доказателствени средства:

Установява се от представените удостоверение за граждански брак от 19.11.1988 г. и нот. Акт № 95, т. IV, д. № 726/2005 г., че по време на брака си ищците придобили У. – парцел I., пл. № 2066, в кв. 49, с площ от 628 кв.м., находящ се в гр. ***, ул. „***“, № ***.

Не е било предмет на спор, а и се установява от представената Обяснителна записка относно обект: Жилищна сграда, с местонахождение У. I.-2066 и възложител: В. Ф., че във връзка със застрояването на имота е изготвена проектна документация и на името на ищцата било издадено Разрешение за строеж № 196/15.08.2007 г., което е влязло в законна сила на 28.01.2008 г.

Не е било предмет на спор и, че на 28.09.2008 г. е съставен Акт-обр. 14 за приемане на конструкцията, с който било установено, че конструктивните елементи на сградата са изпълнени в съответствие одобрените проекти и е разрешено изпълнение на довършителните работи.

Представено по делото е Удостоверение № 94-00-4847/12.12.2008 г., издадено от Общинска администрация гр. Гоце Делчев, дирекция „Устройство на територията“, от което се установява, че в У. I.-2066, в кв.

49 е изградена жилищна сграда, съгл. одобрени строителни книжа на 15.08.2007 г. и Разрешение за строеж № 196 на имено на В. Ф.. В удостоверението се съдържа описание на жилищната сграда и е посочено, че сградата е на фаза „груб строеж“. Удостоверението е издадено на ищцата, за да й послужи „където стане нужда“.

По отношение на коментираното удостоверение и във връзка с оспорването му, по искане на ответника, е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. В границите на производството са събрани специални знания, посредством заключение на съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение се установява, че подписът положен от името на В. М., Кмет на община Гоце Делчев е изпълнен от лицето посочен като негов автор.

Събрани са специални знания и посредством заключение на СТЕ, от което и от разпита на експерта в проведено на 25.10.2021 г. съдебно заседание се установява, че не може да се произнесе категорично към кой момент сградата действително е била изградена в степен „груб строеж“ и дали към 30.12.2010 г. (датата на процесната сделка) жилищната сграда е била завършена в етап „Груб строеж“.

Установява се от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, т. I, д. № 24, че на 06.02.2009 г. ищеца А. Ф., лично и като пълномощник на ищцата В. Ф., продали на В. П. Р., Апартамент № 17, с площ от 55.50 кв.м., на ет. 4, от жилищна сграда, построена в У. I.-2066, в кв. 49, по плана на гр. Гоце Делчев. Видно от акта е, че при съставянето му е бил представен Акт за приемане на конструкцията от 28.09.2008 г. и Удостоверение № № 94-00-4847/12.12.2008 г. Видно от акта е и от вписванията по партидата на ответното дружество в ТР при АВ е, че изповядането на сделката е извършено при участието управителя на ответното дружество Р. Г. Б., като назначен от Нотариуса заклет преводач на купувача, който не владее български език.