Решение № 17078 от 20.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17078 гр. София, 20.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от Н. ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20221110134548 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 422, във връзка с чл.415, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 6 ЗПФУР и по чл.

422, във връзка с чл.415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „.........“ ЕООД, с която срещу А. А. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 6 ЗПФУР за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1583.35 лева, представляваща дължима главница по Договор за предоставяне на кредит (от разстояние) № 296677/07.05.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда-10.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 481.25 лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.10.2020 г. до 28.11.2021 г., за които суми е издадена Заповед №7077/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гражданско дело № 6441/2022 г. по описа на СРС, 52 състав.

Ищецът твърди, че на 07.05.2020 г. между „.........“ ЕООД и ответника е сключен Договор за предоставяне на кредит (от разстояние) № 296677/07.05.2020 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР. Посочва, че по договора за кредит е отпусната сума в размер на 2000 лева, като сумата е преведена по посочена от ответника банкова сметка. Заявява, че кредитополучателя се задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, при договорен годишен лихвен процент в размер на 40.15 %. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора, поради което на основание гл. IX, т. 5 от Общите условия(ОУ) към договора, същият е бил обявен за предсрочно изискуем, като на длъжника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост по имейл на 15.12.2021 г. Навежда доводи, че ответника е бил извършвал частични плащания, като в случая останала неизплатена главница в размер на 1583.35 лева, както и неизплатена договорна лихва в размер на 481.25 1 лева, дължима за периода от 04.10.2020 г. до 28.11.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника А. А. М., с който оспорва наличието на валидно сключен договор за кредит. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 6441/2022 г. по описа на СРС, 52 състав, че по заявление на „.........“ ЕООД, ЕИК ......., е издадена Заповед № 7077/11.03.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено А. А. М., ЕГН **********, да заплати на ищеца сумата 1 583.35 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 10.02.2022 г. до изплащане на вземането; сумата 481.25 лева, представляваща договорна лихва за период от 04.10.2020 г. до 28.11.2021 г., както и държавна такса в размер на 44.29 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.

С Разпореждане № 52996/14.06.2022 г., като е констатирал, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника и като е взел предвид становището на заявителя, че оспорва твърдението на длъжника, че не дължи процесните вземания, съдът е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщението с указанията за възможността за предявяване на установителни искове е връчено на ищеца, като последният е упражнил правото си на иск и в рамките на определения от закона едномесечен срок е предявил настоящите установителни искове, които имат за предмет вземания, идентични на тези, предмет на издадената заповед за изпълнение. Във връзка с възражението на ищеца следва да се посочи, че към възражението е представено пълномощно за адв. Димитров, видно от което последният е упълномощен от длъжника да подаде от негово име възражение по частно гражданско дело № 6441/2022 г. по описа на СРС, 52 състав. По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно облигационно отношение между „.........“ ЕООД и ответника по договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в посочения размер; настъпване на предсрочна изискуем по кредита, за което длъжникът е бил уведомен.

При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

С Определение № 25124/17.07.2023 г. съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Ищецът „.........“ ЕАД претендира установяване съществуването в негова полза на вземания срещу ответника А. А. М., произтичащи от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно разпоредбата на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ такъв е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, 2 организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно дадена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР дефиницията на „средство за комуникация от разстояние” е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

За да се докаже сключването на договор за потребителски кредит чрез средство за комуникация от разстояние, следва да се установи, че страните са постигнали съгласие относно договора за кредит, представен в писмена форма на траен носител по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПФУР, както и че това съгласие е дадено от тях чрез средства за комуникация от разстояние посредством електронни изявления.

Процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.

9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави на ответника заем, съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в Закона за потребителския кредит(ЗПК).

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал. 1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл.10, ал.1 ЗПК), която в настоящия случай е налице.

Законът за потребителския кредит допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на ЗПФУР, по аргумент от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 ЗПК.

Договорът за потребителски кредит е финансова услуга по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР като това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, кореспондиращо на събраните по делото доказателства се установява, че на 07.05.2020 г. между „.........“ ЕООД и ответника А.

Адриалнов М. е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 296677/07.05.2020 г. Вещото лице потвърждава, че ответника е кандидатствал за кредит на интернет страницата на ищеца и че е изпълнил всички стъпки за даване на валидно съгласие за обвързване от договора. Налице са данни за попълване на въпросник отбелязване на съгласие личните му данни да бъдат обработвани, получил е необходимата преддоговорна информация и е изпратил предварително искане за предоставяне на кредит от разстояние.

След това ответникът е създал профил на сайта, в който е попълнила лични данни и банкова сметка в лева. Налице са два изпратени имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит, изпратен е и CMC код (7072) за сключване (верификация) на договора, както и в счетоводната система на ищеца е налице цялата кредитна линия на погасяване и съответният период на кредит № 296677/07.05.2020г., като вещото лице не е установило технически неизправности в системата относно процесния договор за кредит.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1.) изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2.) спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал.2 и 3.) получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който 3 потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис /ЗЕДЕП/, като изявленията, направени чрез електронна поща се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях, съобразно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ и чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламента означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е установената в чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание. В случая ответника не е поискал представянето на електронните документи, представени на хартиен носител /договор, Общи условия/, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат ценени като доказателства в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 ГПК, тъй като възпроизвеждането им върху хартиен носител не променя характеристиките му и ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл са Решение № 77/17.03.2015 г. по гражданско дело № 2040/14 г. на IV ГО при ВКС; Определение № 838/21.11.2016 г. по гражданско дело № 2687/6 г. на IV ГО при ВКС;