Решение № 398 от 24.06.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002103006 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД, чрез адв. Н. Д. Г. срещу решение № 138 от 12.04.2023 г., постановено по гр. д. № 147/2023г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1285/25.11.2022г. по гр.д.№ 3437/2020г. на Районен съд Пазарджик е отхвърлен искът с правно основание чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на "Бон Марше" ЕООД, че дължи на „Въкейшън Риал Естейт" ЕООД следните суми, произтичащи от неизпълнение на решение на ОС на Етажна собственост в сграда с идентификатор №***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], к.к.„***", к-с „А. 2" от 30.07.2018г. за заплащане на годишна такса за управление и поддръжка за 2018г., а именно: - сумата от 12 606,49 лв. - сбор от главници, представляващи дължими вноски към ЕС за 2018г. за имоти в етажната собственост, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 07.10.2020 г. до изплащане на вземането; 2577,32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху 1 претендирания общ размер на главници за период от 02.10.2018г. до 06.10.2020г., за които е издадената Заповед №1500 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.11.2020 г. по ч. гр. дело №2731/2020г. по описа на Районен съд-Пазарджик.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.

281, ал. 1, т. 3 ГПК. Пълномощникът на касатора претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата "Бон Марше" ЕООД, чрез адв. С. Д., с подадения отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определението по чл. 288 ГПК № 947 от 05.03.2024 г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса дали може предявен от цесионер иск относно цедираното вземане да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на основание чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД?

В решение № 60256/07.03.2022 г. по гр. д. № 3590 /2020 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че длъжникът не е страна по договора за цесия и не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Прието е още, че на нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес на третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал.

2

4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление.

Направен е извод, че длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени.

В същия смисъл е и приетото в решение №137/19.11.21 по гр.д. №2499/20 г. на ВКС, IV г.о., където е посочено също, че няма основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена.

Настоящият състав на ВКС изцяло споделя приетото в цитираната практика на ВКС и след като длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, то следва, че предявен от цесионер иск относно цедираното вземане не може да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия на основание чл.26 ал.1 3 изр.3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави, при твърдения за нееквивалентност на насрещните престации.

По касационната жалба :

Производството по делото е образувано по предявен установителен иск по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.

Ищецът „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД е поискал да се признае за установено, че ответникът „Бон Марше“ ЕООД му дължи сумата от 12 606,49 лв.- дължими вноски към етажната собственост за 2018г. за самостоятелни обекти в сграда- етажна собственост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; както и сумата от 2577,32 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2018г. - 06.10.2020г.

Ответникът „Бон Марше“ ЕООД е оспорил иска с твърдения, че ищецът не разполага с процесуална легитимация да предяви исковите претенции.

Решенията на проведеното на 10/11.08.2020г. общо събрание на етажните собственици са незаконосъобразни, включително изборът на нов управител на ЕС- В. Н. Л. и последният не може валидно да представлява етажната собственост в заповедното и исковото производство, както и пред трети лица, а договорът за цесия № 3/20.11.2020г., сключен между етажната собственост и ищеца е недействителен поради липсата на представителна власт на Л. и вземането не е валидно прехвърлено.

Първоинстанционният съд е уважил иска.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, въззивният съд е приел за установено, че ответното дружество е собственик на 24 самостоятелни обекта в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], к.к. ***, к-с „А. 2".

На 30.07.2018г. било проведено общо събрание на етажните собственици на самостоятелни обекти в сградата с идент. № ***, на което е взето решение таксата за управление и поддръжка за 2018г. да е в размер на 8 евро на кв.м. площ, дължими до 01.10.2018г. Размерът на дължимите от "БОН МАРШЕ" ЕООД вноски за 2018г. е 12 606,49 лв.

По заявление на В. Л. в качеството му на Управител на ЕС е образувано ч. гр. д. № 2731/2020г. на РС Пазарджик, по което е издадена заповед за изпълнение срещу „Бон Марше“ ЕООД за сумата 12 606,49 лв. - неиздължени вноски към 4 етажната собственост за 2018 г. и лихва в размер на 2577,32 лв. за периода 2.10.2018 г. -6.10.2020г. Против заповедта за изпълнение е постъпила възражение от длъжника и в указания срок е предявен иск за установяване на вземането, въз основа на който е образувано настоящето производство. Искът е предявен от „Въкейшън Риал Естейт“ ЕООД ,в качеството му на цесионер.

Въз основа на представените по делото писмени доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 20.11.2020 г. между етажната собственост и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, с който вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, е прехвърлено на ищеца. При сключване на договора собствениците в етажната собственост са представлявани от управителя В. Л.. По пълномощно от цедента цесионерът е изпратил уведомление до ответника за извършената цесия.

Съдът е приел за установено също, че въз основа допуснато обезпечение по гр.д. № 1005/2020г. на РС- Несебър от 4.11.2020г., Л. е бил лишен от представителна власт и не е могъл да извършва валидни действия като представител на собствениците и ползвателите и не е разполагал с такава към момента на цедиране на вземането. С последващо решение от 14/15.01.2021 г. той отново е избран за Управител на ЕС. С уведомление, датирано на 23.01.2021г., отправено до ищцовото дружество, Л. ,в качеството си на управител на ЕС, е потвърдил договора за цесия от 20.11.2020 г. На 26/27.09.2022 год. е проведено ново общо събрание на ЕС, на което е взето решение и е отразено изрично противопоставяне на действията на Л., извършени без представителна власт и договорите за цесия, вкл. и процесният, са приети за недействителни.

При така приетото за установено, въззивният съд е направил извод, че към момента на цедиране на вземането Л. е бил лишен от представителна власт.

Посочил е,че в случая се касае за действия, сходни като при органно представителство и договорът, сключен от лице без представителна власт е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42 ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай ,като представител на собствениците в ЕС, която не представлява самостоятелен субект, Управителят е предприел действия, за които изрично е взето решение на ОС и е могъл да извърши потвърждаване на договора, сключен без представителна власт, което е и сторено на 23.01.2021 г., към която дата Л.

5 надлежно е представлявал ЕС. Противопоставянето на извършената цесия, направено в последващо решение на ОС на ЕС, е след потвърждаването.

Единствените съображения, поради които искът е счетен за неоснователен, са че ответникът не дължи на ищеца спорната сума, тъй като договорът за цесия, с който се легитимира ищецът, е нищожен на основание чл.26 ал.1 изр.3 от ЗЗД – поради противоречие с добрите нрави. Въззивният съд се е мотивирал, че е длъжен да се произнесе по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая се прехвърля вземане от В. Л. на дружество, собственост на съпругата му, срещу съсобственик в етажната собственост, притежаващ множество обекти, т.е. и двете страни по договора са наясно, че събирането на вземането няма да представлява значителна трудност. Посочените обстоятелства, както и това,че вземането е около 24 пъти по-голямо от уговорената цена в договора за цесия /която очевидно няма да допринесе за попълване бюджета на ЕС/, сочат на очевидна нееквивалентност на престациите, което е явно нарушение на добрите нрави и води до нищожност на сделката. Според въззивния съд сключването на договора за цесия не съответства на интересите на етажните собственици, а обслужва интересите на двамата съпрузи, което също би могло да се обсъжда като действие в нарушение на добрите нрави.