Разпореждане № 138008 от 29.09.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 138008 гр. София, 29.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско дело № 20241110145678 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление, подадено от ....., уточнено с 2 броя молби от 30.08.2024 г. и от 20.092024 г., против С. М. Д., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и въз основа на нея на изпълнителен лист за сумата от общо 468 лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед от 30.12.2022 г., издаден от С. М. Д. в полза на „Креди Йес“ ООД, с падеж: на предявяване и предявен за плащане на 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от 03.07.2024 г. до окончателното плащане, като записът на заповед е издаден за обезпечаване изпълнението на договор за паричен заем № 321448 от 30.12.2022 г., по който се дължат сумите, както следва: 300 лв. – главница, 22,38 лв. – договорна лихва и 145,62 лв. – неустойка по чл. 8 от договора поради неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение.

Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за частичното му отхвърляне, като съображенията за това са следните:

В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен лист за вземане по запис на заповед,

Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което обуславя проверката на основателността на искането.

С оглед твърденията, изложени от заявителя в т. 14 от заявлението и в депозираната по делото уточнителна молба от 20.09.2024 г., както и предвид приложените към заявлението писмени материали – заверени преписи от договор за паричен заем № 321448 от 30.12.2022 г., погасителен план към енго, общи условия, договор за цесия, потвърждение за извършена цесия, уведомление за прехвърляне на вземания и разписка за връчване, съдът достига до извод, че процесният запис на заповед обезпечава вземания в общ размер на сумата от 468 лева, включваща: главница в размер от 300 лева, договорна (възнаградителна) лихва за периода в размер от 22,38 лева и неустойка по чл. 8 от договора в размер от 145,62 лева по договор за паричен заем № 321448 от 30.12.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия.

1

Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410, ал. 2, т. 3 ГПК.

В случая, процесният договор за паричен заем е сключен на 30.12.2022 г., като с оглед неговите предмет – предоставяне на кредит - паричен заем в размер на сумата от 300 лева и страни, в т.ч., в качеството си на заемополучател по процесната двустранна сделка – физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид нейния предмет, съдът намира, че договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

В клаузата на чл. 8 от договора е предвидена неустойка в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок от сключването в размер на 145,62 лв., която сума видно от погасителния план към договора е разсрочена е включена и се дължи като част от съдържанието на погасителната вноска по договора за кредит, наред с главницата и договорната лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването й в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това и съобразявайки конкретния размер на неустойката, съдът намира, че тази клауза от договора за кредит създава предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за справедливост, поради което същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави – арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл.

143, т. 5 ЗЗП.

С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено за сумата от 145,62 лева, представляваща част от останалата непогасена чрез плащане 2 главница по записа на заповед в размер от 468 лева и равняваща се на стойността на незаплатената неустойка по чл. 8 от договора за паричен заем.

Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя „..... за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист против С. М. Д., ЕГН ********** за сумата от 145,62 лв. – останалата непогасена сума по запис на заповед от 30.12.2022 г., издаден от С. М. Д. с падеж на предявяване и предявен за плащане на 31.12.2022 г. за сума в общ размер от 468 лева.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3