Решение № 1058 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1058 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110106527 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК.

Образувано е по предявени от А. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., действаща със съгласието на попечителя си М. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к.

...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап. .... срещу Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к. к. ****, ул.

....., № ...., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва:

- 11 244, 78 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата;

- 15 755,12 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010 г. до окончателното изплащане на главницата;

- 2931,80 лева – съдебно-деловодни разноски, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.08.2013 г. по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд - Варна, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., с район на действие Окръжен съд - Варна, рег. № 895 в КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

В исковата молба се излага, че на 13.08.2013 г. в полза на Е. Д. Х. е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с който ищцата 1

А. К. М. е осъдена да заплати на настоящия ответник сумите от 11 244, 78 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, 15 755,12 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 2931,80 лева.

По инициатива на кредитора въз основа на горния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20137120400945 по описа на ЧСИ И. С., с район на действие ОС - Варна, рег. № 712 в КЧСИ, което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с влязло в сила постановление на ЧСИ от дата 26.09.2019 г., като последното изпълнително действие по делото било от дата 28.01.2014 г.

На 26.02.2025 г. на ищцата била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., с район на действие ОС Варна, рег. № 895 в КЧСИ, образувано по молба на Е. Д. Х. въз основа на същия изпълнителен лист.

Счита, че правото на принудително изпълнение относно вземанията по изпълнителния лист, предвид липсата на изпълнителни действия за периода от 28.01.2014 г. до 21.02.2025 г., е погасено по давност, започнала да тече, с оглед постановките на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, от 26.06.2015 г. и изтекла до датата на образуване на изпълнително дело № 20258950400568 – 21.02.2025 г.

Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. Х. е депозирал писмен отговор, с който счита предявените искове за неоснователни. Потвърждава, че по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е издаден Изпълнителен лист от 13.08.2013 г. за посочените суми, въз основа на който е било образувано прекратеното към настоящия момент изпълнително дело № 20137120400945 по описа на ЧСИ И. С.. След връщане на изпълнителния лист от ЧСИ, въз основа на същия по молба на ответника на 21.02.2025 г. е образувано ново изпълнително дело - № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., с район на действие ОС - Варна, рег. № 895 в КЧСИ. Признава, че с извършено от ищцата плащане са погасени част от сумите по изпълнителния лист, а именно: 3890,20 лева, представляваща законна лихва върху сумите от 11 244, 78 лева и 15 755,12 лева за периода до 07.12.2011 г., разноските в размер на 2931,80 лева и част от главницата в размер на 5562,54 лева. С оглед на горното, заявява, че като взискател по изпълнително дело № 20258950400568 претендира вземане за главница в размер на 21 427,36 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.02.2025 г. до окончателното изплащане на задължението. Счита ищцата за недобросъвестен платец, поради което позоваване на срокове за изтекла давност е неоснователно.

Настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата А. К. М., действаща със съгласието на попечителя си М.

Н. Ш., не се явява лично, представлява се от адв. К. Н. от АК – Варна, редовно преупълномощена от адв. С. И. от АК - Варна. Поддържа исковата молба. Прави възражение 2 по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Е. Д. Х. не се представлява. С молба вх. № 17132/04.03.2026 г. поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, искът по ал. 1 на същия законов член за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За уважаването му следва да се установи наличието на юридически факти, реализирали се след посочения момент и довели до изключване или погасяване на спорното право, какъвто именно факт се явява погасяването на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност.

Между страните по делото не е спорно, че в полза на ответника Е. Д. Х. е издаден Изпълнителен лист от 13.08.2013 г. по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд Варна, за сумите, както следва: 11 244,78 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, 15 755,12 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, и 2931,80 лева – съдебно-деловодни разноски; че въз основа на процесния изпълнителен лист по молба на ответника са образувани изпълнително дело № 20137120400945 по описа на ЧСИ И. С., с район на действие ОС - Варна, рег. № 712 в КЧСИ, прекратено към настоящия момент, и изпълнително дело № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., с район на действие ОС Варна, рег. № 895 в КЧСИ, образувано на 21.02.2025 г.

Горното се потвърждава и от приетите по делото писмени доказателства.

Между страните не се спори и че с извършени банкови преводи на 06.12.2011 г. и 07.12.2011 г. ищцата е погасила част от присъдените суми по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в общ размер на 12 384,53 лева, отнесени от ответника за погасяване на вземанията му, както следва: 3890,20 лева – законна лихва върху главниците от 11244,78 лева и 15755,12 лева, считано съответно от дати 15.12.2010 г. и 31.03.2010 г. до 07.12.2011 г., 2931,90 лева – съдебно-деловодни разноски, и 5562,54 лева – главница. Така извършените погасявания обаче са неотносими към настоящото дело, чийто предмет е установяването на погасяване по давност на правото за принудително изпълнение върху сумите по издадения от съда изпълнителен лист от 13.08.2013 г.

Видно от Удостоверение изх. № 26465/16.10.2024 г., издадено от ЧСИ И. С., с район на действие ОС - Варна, рег. № 712 в КЧСИ, изпълнително дело № 20137120400945, образувано по молба на Е. Д. Х. срещу А. К. М., действаща със съгласието на попечителя си М. Н. Ш., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд – Варна, е прекратено на 26.09.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие е от дата 28.01.2014 г.

По въпроса откога започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, 3 с т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е постановено, че новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

В случая посочената от ЧСИ дата на последното изпълнително действие - 28.01.2014 г., не е оспорена от ответника. С оглед постановките на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС обаче, следва да се приеме, че новата погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. - датата на постановяване на ТР № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. От тогава до 21.02.2025 г. - датата на образуване по молба на ответника на изпълнително дело № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., са изминали 9 години 7 месеца и 25 дни – т. е. правото за принудително изпълнение върху сумите по процесния изпълнителен лист от 13.08.2013 г. е погасено поради изтекла 5-годишна давност, на основание чл. 110 ЗЗД.

Не намира законова опора възражението на ответника, че като недобросъвестен платец за ищцата не е възникнало право да се позовава на погасителна давност. Константно е разбирането в съдебната теория и практика, че с оглед разпоредбата на чл. 116, б. „в” ЗЗД, прекъсването на давността в изпълнителния процес зависи изцяло от активността на взискателя, каквато в случая не е проявявана.

Предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80 ГПК претендира такива в общ размер на 2214,71 евро, от които 612,15 евро (1197,26 лева) – внесена държавна такса, 2,56 евро (5 лева) – такса за издаване на обезпечителна заповед, и 1600 евро (3129,33 лева) – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за извършването на претендираните разноски. Направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за основателно, доколкото макар договореното от ищцата адвокатско възнаграждение да надвишава само незначително ориентировъчната стойност по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, същото не съответства на правната и фактическата сложност на делото. Показателно в този смисъл е и че самият процесуален представител на ищцата в съдебно заседание на 04.03.2026 г. прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, договорено в много по-нисък размер – 600 евро. Доколкото правната и фактическа сложност на делото е еднаква за двете страни, след като едната страна сама е направила преценка за прекомерност на адвокатски хонорар от 600 евро, няма основание в нейна полза да бъде присъждан такъв в по-висок размер. По изложените съображения съдът намира, че на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени в същия размер, в който такива са направени и от ответната страна – 600 евро, или общо дължимите разноски, които следва да бъдат присъдени в нейна полза на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са в размер на 1214,71 евро, с равностойност 2375,77 лева.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, в отношенията между страните, че А. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ... № ...., действаща със съгласието на попечителя си М. Н. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. В, ж. к. ...., бл. ....., вх. ..., ет. ....., ап.

.... не дължи на Е. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В., к. к. ****, ул. ....., № ...., ет. ..., ап.

..., сумите, както следва: 11 244, 78 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, 15 755,12 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.03.2010 г. до окончателното изплащане на главницата, 2931,80 лева – съдебноделоводни разноски, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.08.2013 г. по гр. д. № 2486/2009 г. по описа на Окръжен съд - Варна, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20258950400568 по описа на ЧСИ Л. С., с район на действие Окръжен съд - Варна, рег. № 895 в КЧСИ, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.