Решение № 3869 от 13.07.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3869 гр. София, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка И.

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка И. Въззивно гражданско дело № 20221100508634 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20044872 от 24.06.2022 г., постановено по гр. д. № 29187/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 82 състав, е признато за установено по предявените от „БНП П.П.Ф. С. А. ПАРИЖ“ чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България срещу М. Х. К. по реда на чл.422, ал.1 ГПК искове, че М. Х. К. дължи на „БНП П.П.Ф. С. А. Париж“ чрез „БНП П.П.Ф. С. А.“, клон България, на основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, сумата от 1 711, 49 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски заем PULS11209876/21.03.2015 г. за периода 20.07.2016 г. – 20.04.2017 г., ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до изплащане на вземането и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 89, 45 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2016 г. – 20.04.2017 г. и сумата от 155 лв. -мораторна лихва за периода 20.08.2016 г. – 11.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.08.2017 г. по ч. гр. д. № 49840/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, като е отхвърлен искът за възнаградителна лихва за разликата над 89, 45 лв. до пълния предявен размер от 277, 01 лв. и иска за мораторна лихва за разликата над сумата от 155 лв. до пълния предявен размер от 155, 13 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 199, 33 лв.

– разноски в исковото и заповедното производство.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника М. Х. К.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и

1 неправилно. Счита, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК, тъй като в него няма данни как е формиран годишния лихвен процент и всички останали вземания на кредитодателя, както и сертификатът, който е неразделна част от договора, не в задължителния четлив шрифт. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БНП П.П.Ф.“ С. А. ПАРИЖ, ФРАНЦИЯ, чрез „БНП П.П.Ф.“ С. А., клон София, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в ЗПК.

Счита, че е обоснован изводът на решаващия съд, че предявеният иск е основателен. Както в ЗПК, така и Директива 2008/48/ЕО не са поставени изисквания към съдържанието на договора за посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Техният размер е нормативно определен в чл.19, ал.1 ЗПК, респ. в Приложение № 1 Поддържа, че тъй като с договора за потребителски кредит е уговорен фиксиран лихвен процент, при който същият е постоянен за целия срок на договора, то методиката за определяне на референтен лихвен процент не е необходима. Същата се прилага като основа за формиране на променлив лихвен процент и не участва във формирането на фиксирания лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS-112-9876 ОТ 21.03.2015 Г. ИЩЕЦЪТ Е ПРЕДОСТАВИЛ НА ОТВЕТНИКА П. К. В РАЗМЕР НА 3 432

ЛВ. Получаването на сумата е удостоверено в самия договор. По силата на чл.3 от договора за ответника е възникнало задължение за погаси заема на 24 месечни вноски, всяка от които по 198, 85 лв.. ГПР е в размер на 40, 14 %, а годишния лихвен процент е 33, 90 %. Длъжникът е преустановил плащането по договора на 20.07.2016 г., като към тази дата е погасил 14 вноски. На основание чл.5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът следвало да изпрати остатъка по заема в размер на 1 988, 50 лв., представляващ оставащите 10 непогасени вноски към 20.08.2016 г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Ответникът не е изпълнил задължението си към ищеца. На 20.04.2017 г. е изтекъл и срока на договора Към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК е настъпила и последната падежна дата. Задължението на ответника възлиза на 1 711, 49 лв.

– главница, възнаградителна лихва в размер на 277, 01 лв. и 155 лв. - законна лихва за забава. Относно посочените вземания е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на 2 длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на горепосочените вземания, като му присъди сторените по делото разноски.

С молба – уточнение от 09.11.2020 г. ищецът е уточнил, че главницата и възнаградителната лихва се дължат за период 20.07.2016 г. – 20.04.2017 г.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът, чрез адв. М. Я., назначена о реда на чл.47, ал.6 ГПК да го представлява, оспорва предявения иск. Счита, че същият е недопустим, тъй като е предявен от клон на юридическо лице. Оспорва авторството на представения по делото договор, както и достоверността на съдържанието на всички документи, представени със заявлението, въз основа на която е образувано заповедното производство. Оспорва получаването на заетата сума. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК. В договора липсват данни как е формиран ГПР. Сертификатът, който е неразделна част от договора за потребителски кредит, не е в задължителния четлив шрифт.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск.

На 21.07.2017 г. “БНП П.П.Ф. С. А., ПАРИЖ, чрез „БНП П.П.Ф. С.

А., клон България е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Х. К. за сумата от 1 711, 49 лв. – главница, 277, 01 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2016 г. – 20.04.2017 г., 155, 13 лв. – лихва за периода 20.08.2016 г. – 11.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното зизплащане Претендира сторените по делото разноски.

С разпореждане от 18.08.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 49840/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, съдът е постановил заповед за изпълнение в полза на „БНП Парила Пърсънъл Файненс“ ЕАД претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2017 г. до окончателното изплащане, както и 92, 87 лв. – разноски по делото, от които: 42, 87 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

На 21.03.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД – кредитор, и М. Х. К. – кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит № PULS – 11209876. Размерът на кредита възлиза на 3 000 лв., а за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ – 432 лв. Уговорена е такса ангажимент в размер на 105 лв. Погасителните вноски са 24 на брой, като размерът на месечната вноска възлиза на 198, 85 лв. Общата стойност на плащанията възлиза на 4 772, 40 лв., при годишен процент на разходите от 33, 90 % и годишен лихвен процент от 40, 14 %. По силата на чл.1 от договора кредитополучателят се е съгласил предоставеният му кредит да бъде преведен по банков път по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за 3 периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски за телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия, извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от датата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

В съдържанието на договора за потребителски кредит е инкорпориран погасителен план, в който са посочени падежните дати, размера на вноската, оставащата главница.

От заключението на вещото лице И.Д. по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че усвояването на кредита по процесния договор за потребителски паричен среди, сключен между страните, е извършено с безкасов трансфер от сметка на кредитора към посочената от кредитополучателя банкова сметка на 23.03.2015 г. Към 11.07.2017 г. размерът на главницата възлиза на 1 711, 47 лв., договорната лихва е 277, -1 лв. за периода 20.07.2016 г. – 20.04.2017 г. , 155 лв. – мораторна лихва за периода 20.08.2016 г. – 11.07.2917 г. към 31.01.2022 г. законната лихва върху главницата от 1 711, 47 лв. възлиза а 787, 34 лв.

Пред СРС е изслушана и графическа експертиза. От заключението на вещото лице С.Х. се установява, че подписите за „кредитополучател“ и в място „Подпис на застрахован“ в договор за потребитески паричен кредит PLUS-11209876/211.03.2015 г. и в приложените към него сертификат и декларация за предоставяне на лични данни са положени от М. Х. К., от чието име изхождат.

Видно от представеното извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018 г., нотификация за презгранично сливане, както и удостоверение от Търговския съд в Париж, Отдел „Документация и проучвания“ „БНП П.П.Ф.“ ЕАД се е вляво в „БНП П.П.Ф.“, френско акционерно дружество, вписано в Търговския регистър.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.4 ГПК срок, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна 4 съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установи, че между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски паричен кредит, по силата на който посоченото дружество е превело по банков път по сметка на ответника сумата от 3 000 лв., срещу насрещното му задължение да върне сумата на 24 равни месечни вноски, всяка от която в размер на 198, 85 лв., платими на двадесето число на месеца, при такса ангажимент от 105 лв. и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ от 432 лв. Към сумата на главницата е прибавена дължимата застрахователна премия. Уговореният между страните годишен процент на разходите – 40, 14 %, а възнаградителната лихва възлиза на 33, 90 %.

Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/83155783-9562-44bf-b598-b034bfdb6690