Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1440 от 27.11.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 2101/2024
Вид
Решение № 1440
Подписан
27.11.2025
В сила
15.05.2026
Състав
Ани Харизанова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.225, ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.42 , ал.1 · Закон за устройство на територията
  • чл.42, ал.2 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1440 гр. П., 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220102101 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Н. А. с ЕГН ********** от град С. ж.к.“М.“, бл.460Г, вх.3, ет.3, ап.17 срещу В. И. К. с ЕГН ********** от село Ц., община П., ул.“Д. и с.“№28, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот УПИ III -86 в кв.15 по плана на село Ц., община П. с площ от 837 кв.м., при съседи УПИ I-87, УПИ IV-85, УПИ II146 и улица ,ведно с втори жилищен етаж от построената в имота масивна двуетажна жилищна сграда, ведно с навес с площ от 8 кв.м. и масивен гараж като към настоящия момент имотът му е заснет в КК на село Ц., община П. като поземлен имот с идентификатор *** съгласно Заповед №РД-18-205/29.05.2020г на ИД на АГКК , вид територия, урбанизирана, НТП- ниско застрояване / до 10 м/, целият с площ от 858, ведно с построените в имота сгради с идентификатори :***, ***, *** и

***, с номер по предходен план :86 квартал 15, парцел III, при съседи на ПИ:

***, ***, ***, *** и ***. Твърди се, че на бащата на ищеца Н. К. А. е учредено право на ползване върху този имот и постоянно живее там, а ищецът и семейството му често посещава имота. Твърди се, че ответникът е собственик съседния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Ц., целият с площ от 971 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, НТПниско застрояване/ до 10 м/, с номер по предходен план 85, парцел IV, ведно с построените в ПИ сгради с идентификатори: ***, *** и *** при съседи на

ПИ:***, ***, ***, *** и ***.

Твърди се, че на вътрешната регулационна линия на двата парцела има изградена плътна ограда с височина до 2.5 метра, като в имота на ответника има изградена сграда на 1 допълващо застрояване – сайвант с височина 2.5 метра на калкан с плътната ограда, която сграда на даполващо застрояване преди около 13 години била надстроена от ответника и след надстрояването и височината на сайванта е около 4.20 метра с едноскатен покрив.Твърди се, че по този начин височината на надстроения сайвант не отговаря на разпоредбите на чл.42, ал.2 от ЗУТ , тъй като с тази височина не се покрива калканна стена на процесната сграда с плътната ограда на общата регулационна линия, а допустимата височина на сгради от допълващо застрояване по ЗУТ с височина 3.60 м и то ако са разположени на разстояние 3.0метра от имотната граница, а такова в случая няма. Твърди се , че отделно от това след извършеното настрояване на сайванта височината му е около 4-4.20 м и по този начин се пречи на ищеца да упражнява правото си в пълен обем. В двора на ищеца са насадени лозя, закрепени с асмалък, като металната конструкция е с височина около 2.50метра и е разположена плътно до оградата на южната вътрешно регулационна граница с имота на ответника. С извършеното от ответника незаконно надстрояване на сайванта с около 1.70 метра височина, слънцето не достига до лозята, захарността на плода рязко намалява , а от друга страна, последната година, две растението започнало да изсъхва, тъй като едно от основните изисквания при отглеждане на подобни многогодишни култури е светлината и топлината, отдавана от слънчевите лъчи през целия ден, които в случая не достигат до лозята на ищеца, тъй като незаконно надстроената част на сайванта „хвърля“ сянка върху целия асмалък и лозята започнаха да изсъхват. Твърди се, че бащата на ищеца се опитал да повдигне асмата, за да е нивото на сайванта, но и това не помогнало и лозята започнали да съхнат заради липса на пряка слънчева светлина. Излага се, че дори при повдигане на металната конструкция е изключително трудно да се достигне дори и със стълба до растението и да се събират плодовете грозде, тъй като е много високо и съществува реална опасност от падане на човека, който се опитва да откъсне плодовете.

Ищецът твърди, че освен лозята в дворното място гледа и други насаждения / зеленчуци за лична консумация/, но те били на няколко пъти давени заради наводненията, предизвикани преди време от двускатния покрив, извършен от ответника на покрива на сайванта и преработен от двускатен в едноскатен, засадените култури изсъхват поради недостиг на слънчева светлина в дворното място. Ищецът твърди, че устно упълномощил баща си да търси съдействие от общинската администрация за разрешаване на проблема, като последният писал жалби както до ДНСК-П., така и до Община П. с цел да се намери техническо разрешение и конкретно ответникът да върне предишното положение, а именно сайвантът да е с височина 2.5 метра , за да не се пречи на ползването на имота , но резултат от жалбите и до настоящия момент няма.

Поддържа се в исковата молба, че надстройката на сайвант с височина от около 1.70 метра е незаконна по смисъла на ЗУТ, тъй като не отговаря на техническите изисквания на разпоредбата на чл.42, ал.2 от ЗУТ като с тази височина от 4.00метра -4.20 метра пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост върху дворното място, според предназначението му, а именно да отглежда различни видови култури, като ищецът не е длъжен да търпи липсата на пряка слънчева светлина ,която заради височината на надстройката на сайванта не може да достигне до растенията, които отглежда в двора си.

2

Формулирано е искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да преустанови неоснователните си действия, които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост като премахне изградената от него надстройка с височина от 1.7 метра на съществуващ сайвант, заснет в КК на село Ц. като сграда с идентификатор ***, находящ се в собствения му поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Ц., изграден на калкан с плътна ограда , разположена на вътрешната регулационна линия на двата поземлени имота/ имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***/. Претендират се сторените по делото разноски.В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Оспорва се твърдението, че реконструкцията на сградата с идентификатор ***/ сайвант/ е извършена преди около 13 години. Твърди се, че е извършена през 1998г, когато бащата на ищеца е бил собственик с двамата си братя на поземлен имот с идентификатор ***. Тъй като сайвантът бил много стар и имало опасност от самосрутване, лятото на 1998г ответникът решил със съгласието на останалите съсобственици да направи основен ремонт. За това бил уведомен и Н. А./ баща на ищеца/ като в разговор между двамата, А. помолил ответника при изграждане на покрива да го направи едноскатен с наклон към двора на ответника. Твърди се, че ремонтът бил съобразен с действащата към момента Наредба №5 от 17.05.1995г. за правила и норми на териториално и селищно устройство. Оспорва се твърдението, че височината на сградата от към калкана е около 4.2 метра. Оспорва се твърдението, че лозовите насаждения на ищеца се засенчват от сайванта, тъй като имотът на ищеца е разположен североизточно спрямо имота на ответника, и по тази причина сайвантът не може да засенчи насажденията на ищеца.

Оспорва се и твърдението, че бащата на ищеца е повдигнал асмалъка/ конструкцията, върху която са прикрепени лозовите растения/, за да не бъдат засенчвани от сайванта.Моли се предявения иск като неоснователен да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В срока за отговор и на основание чл.211 от ГПК В. И. К. е предявил срещу А. Н.

А. насрещен иск. Излага твърдения, че като наследник на И. К. К. е признат за собственик с нотариален акт №140, том 3, дело 1193/1966 по описа на РС-П./ на поземлен имот с идентификатор *** с номер по предходен план УПИ IV-85 в кв.15 по плана на село Ц.. Твърди, че в този имот освен жилищната сграда има изградена и стопанска сграда – сайвант с идентификатор *** . Есента на 1995г със съгласието на останалите съсобственици решил да ремонтира сайванта, като за това уведомил съседа си Н. А./ баща на ищеца/, предвид на това, че сградата е построена на границата между двата имота- ПИ с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, които са разделени с плътна ограда с височина до 2.5 метра . След като бил уведомен за предстоящия ремонт на сайванта Н. А. го помолил да направи покрива едноскатен с наклон към неговия двор.Ищецът В. К. се съгласил и ремонтът бил извършен така както се договорили и при спазване на изискванията на действащия към онзи момент ЗТСУ и Наредба №5 от 17.05.1995г. за правила и норми на териториално и селищно устройство и до края на 2023г.

3 не е имал проблеми със съседите относно начина на извършения ремонт.Междувременно Н.

А. и А. А. незаконно изградили по цялата ограда между двата имота редица стопански постройки, а именно- масивна сграда с комин- барбекю с дължина по граничната линия около 2.5 метра и широчина около 4 метра, паянтова постройка –дърварник с дължина по граничната линия около 2.5 метра и широчина около 3 метра /, паянтова постройка с неустановено предназначение с натрупани в същата отпадъци с дължина по граничната линия около 12.5 метра и широчина около 2 метра, масивна сграда / външна тоалетна/ с дължина по граничната линия около 1.5 метра и широчина около 1.5метра и паянтова постройка/ с неустановено предназначение/ с натрупани в същата отпадъци с дължина по граничната линия около 15 метра и широчина около 2 метра. Твърди се, че покривните елементи от гофрирана ламарина на паянтовата постройка / дърварник/ навлизат около 30 сантиметра метра в имота на ищеца и на височина около 1.75метра,поради което при дъжд отскачащата вода от покрива на тази постройка обилно мокри оградната стена между двата имота и тази оградна стена се руши , а отвътре стената на сайванта силно мухлясва .

Въпреки това неудобство , което му причиняват незаконно построените с постройки с оглед запазване на добрите междусъседски отношения до този момент не е предявявал претенции.Моли се съда да постанови решение, с което да се осъди ответника по насрещния иск да премахне сградите, които са незаконно построените по границата между поземлен имот с идентификатор *** и с идентификатор ***.

В срока по чл.131 от ГПК от ответника по насрещния иск А. А. е подаден писмен отговор ,с който се оспорва предявения иск. Оспорва се твърдението, че изградения в имота на К. сайвант отговаря на техническите изисквания към момента на изграждането му . Оспорва се твърдението, че е изградил незаконно редица стопански постройки по протежението на цялата ограда между двата имота, както и че покривът на една от тях навлиза в имота му с около 30 см., както и че от покривите на изградените на вътрешната регулационна граница между двата имота постройки, отскача вода, която обилно мокрела стената на сайванта и същата била мухлясала. Твърди се, че на вътрешната регулационна линия освен изградения от К. сайвант в имота на ответника е построена сграда с идентификатор *** с предназначение гараж, която сграда е застроена свързана със сграда на допълващо застрояване в имота на К., отразена на скицата , издадена от СГКК П. като сграда с идентификатор ***, тоест при спазване на изискванията на чл.42 , ал.1 от ЗУТ.

В съдебно заседание ищецът по първоначалния иск, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.

В съдебно заседание ищецът по насрещния иск поддържа същия.

В съдебно заседание съответно ответникът по първоначалния и ответникът по насрещния иск, поддържат заявените с писмените си отговори оспорвания.

Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба и насрещната искова молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и 4 след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна: