Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1397 от 20.03.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 8410/2022
Вид
Решение № 1397
Подписан
20.03.2023
В сила
11.07.2025
Състав
Петър Веселинов Боснешки

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.6, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Конституция на Република България
  • чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.387, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.22 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.74, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.75, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1397 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора Р. Г. С. като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20221100108410 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ю. Р. А., с ЕГН:********** и постоянен адрес: с. *******, ул. “*******, област Разград, Община Разград, чрез адв. Е. Ф., САК, и съдебен адрес: гр.София, 1000, ул. “*******, срещу Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор, с адрес: гр. София, бул. “Витоша“ №2, с която е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди о т нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва от 09.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата

Ищецът твърди, че е наследник на съпруга си А.Я.А., пострадал от т.нар.

„възродителен процес " проведен в периода 1985-1989г. в България от установения тоталитарен режим на БКП по насилствена асимилация на етническите турци, изразяваща се в принудителна смяна на имената, подлагане на различни репресии, забрана на традициите и отричане на етническите и религиозни чувства и човешки права. Ищецът твърди, че в периода 05.03.1985г. до 09.05.1986г. съпругът и е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на остров Белене, в периода от 10.05.1986г. до 30.03.1988г. е бил лишен от свобода в с. Ружинци, обл. Видин. Преди задържането му съпругът и продължително време е бил подложен на психически и физически натиск да доносничи на тогавашната държавна сигурност за хората от турската етническа общност, което разклатило физическото и найвече психическото му здраве. След освобождаването му от с. Ружинци наблюдението му от Държавна сигурност продължи, нямаше право да напуска селото ни и трябваше сутрин и вечер да се подписва в кметството. После през 1989г., цялото семейство, включващо ищеца, съпругът и, както и трите им деца, били изгонени от страната и заминали за Република Турция.

Сочи, че след свалянето от власт на Т. Ж. и падането на 10.11.1989г. на тоталитарния режим в България в цялото семейство се породила надежда и очакване, че новата демократична власт ще предаде на съд и накаже виновниците с поддържана вяра за поне частично възмездие за репресиите, на които е бил подложен съпруга и. След като узнал 1 новината за започнало разследване, съпругът и заедно с други пострадали от възродителния процес учредили сдружение "За справедливост, права, култура, и солидарност на Балканите", което да ги подпомага в усилията по търсене на информация за развитието на делото и предприемането на законови действия по него в качеството им на пострадали лица.

Твърди се, че първите разпити на пострадалите по делото са започнали едва след 2000г., а съпругът и А.А. е починал преди това - през 1998г. Приживе съпругът и почти всяко лято посещавал България, родния си край и все се интересувал в кметството дали няма някаква кореспонденция за него и нас, дали не са ни търсили във връзка с делото.

Освен това, имаме близки в с. *******, където е (и тогава била) адресната регистрация на цялото семейство, като всички близки и роднини били инструктирани да приемат писма и кореспонденция, но такава така и не пристигнала. След като разбрали, че през 2001г. някои от пострадалите са дали показания пред следователи към Военна прокуратура -София, ищецът упълномощил дъщеря си Сафие и през Е.та на 2001г. тя дала показания по делото в град София.

Твърди се, че съпругът и А.А. починал на 23.12.1998г., като не доживял приключването на сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело №780-П/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София. След неговата смърт на основание чл.74, ал.2 от НПК правата на пострадалите лице преминали върху неговите наследници.

Въз основа горното ищецът сочи, че въпреки предприетите действия за ускоряване досъдебното производство същото не е приключило повече от 32 години и тази продължителност довела до прекратяване то му срещу виновните лица поради тяхната смърт и изтичането на давностните срокове за реализиране на наказателно преследвано срещу обвиняемите. По този начин бил лишен от възможността да бъде конституиран в наказателното производство като частен обвинител и граждански ищец и да поиска възмездяване на причинените му вреди. Твърди от това да е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование от дългогодишната липса на напредък по развитие на делото и недоверие към компетентните власти; отчаяние и загуба на надежда, че виновните за извършените спрямо него деяния ще бъдат наказани и ще получи справедливост за разбития си живот; чувствал се безпомощен и излъган, а дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен, емоционално напрегнат, затворил се в себе си, имал проблеми със съня. Счита, че тези болки и страдания са в причинна връзка със забавяне на делото извън разумния срок по смисъла на чл. 2б ЗОДОВ вр. чл. 6,§ 1 от ЕКЗПЧОС, поради което с предявения иск претендира тяхното репариране от държавата чрез Прокуратурата на Република България.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът е изразил становище, че искът е недопустим на три самостоятелни основания:

1.Разпоредбата на чл.2б ЗОДОВ е в сила от 15.12.2012г., като е приложима занапред и няма обратно действие. В процесния случай се претендират права за период отпреди приемането на закона.

2.Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на настоящето производство е проведена административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение - чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ. В процесния случай не са представени доказателства от ищеца за надлежно подадено заявление до Инспектората на ВСС.

3. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗОДОВ при смърт на увредения, неговото право на обезщетение за неимуществени вреди се наследява само ако е било предявено пред съд от увредения. В процесния случай претенцията се предявява едва след смъртта на А.А., 2 като няма данни същият да е бил конституиран като пострадал в наказателното производство.

При условията на евентуалност ответникът оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето и като неоснователна по подробно изложени съображения.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че производството по делото е допустимо и следва да се произнесе по същество. Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника за недопустимост на настоящето производство:

1.Възражението, че искът е недопустим за периода преди влизането в сила на чл. 2б от ЗОДОВ, т.е. преди 15.12.2012г. , защото не е било придадено изрично обратно действие на чл. 2б от ЗОДОВ е неоснователно. Съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 2б от ЗОДОВ е само средството за реализиране на отговорността на държавата, която произтича от чл. 6, § 1 на ЕКЗПЧОС и чл. 7 на Конституцията на Република България.

ЕКЗПЧОС е влязла в сила на 07.09.1992г. и има пряко и непосредствено действие, а КРБ е в сила от 13.07.1991г.

2.Възражението, че искът е недопустим, поради липса на проведена административна процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение, е неоснователно. Съгласно постоянната съдебна практика провеждането на такава административна процедура е абсолютна предпоставка за допустимост на иска само в случаите на приключили производства. Доколкото в настоящия случай е безспорно установено от приетите по делото доказателства, че наказателното производство не е приключило, то и такава административна процедура не следва да се провежда.В този смисъл е и Определение №50004/24.01.2023г. по ч.гр.д.№1841/2022г. на ВКС, IV г.о.

Отделен е въпросът, че в настоящето производство са приети като доказателства писмо от Министерства на правосъдието от 24.10.2013г. /лист 61 от делото/, ведно с приложения към същото констативен протокол, от които е видно, че заявление №РС-13557/06.08.2013г. на Инспектората към ВСС, подадено от ищцата Ю. А. е оставено без разглеждане като преждевременно подадено, тъй като досъдебното производство не е приключило.

3.Възражението, че искът е недопустим предвид нормата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ доколкото е предявен едва след смъртта на А.А., също е неоснователно.

Легитимиран да предяви иск по чл.2б ЗОДОВ за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок е страна в производството. В този смисъл 3 и доколкото в настоящият случай процесното дело представлява наказателно производство в досъдебната си фаза, страни в производството са обвиняемото лице и пострадалото лице.

Ищцата в настоящото производство твърди, а от доказателствата по делото се установява, че е един от наследниците по закон на съпруга си А.А..

По делото е приета като доказателство молба от ищцата от 17.05.2018г. до ВОП, с която на основание чл.75, ал.3 НПК, същата иска да бъде конституирана като пострадал в досъдебната фаза на ДП №11-048/1999 по описа на ВОП- София.

Несъстоятелно е възражението на Прокуратурата на Република България, че ищцата не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди, които се дължат на нейния починал съпруг и не се наследяват. Съгласно чл.74, ал.2 НПК при смърт на пострадалия от престъплението правата му преминават върху неговите наследници. В този смисъл е и Решение №140/29.06.2022г. по гр.д.№3356/2021г. на ВКС, III г.о.

Съдът намира за нужно да отбележи, че дори без изрично конституиране от страна на органите на досъдебното производство ищецът има качеството на пострадал. В практиката си Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) въвежда понятието "пострадал" (или "жертва") за лицето, легитимирано да претендира нарушение на Конвенцията, в това число на чл. 6, като приема съобразно чл. 34 от Конвенцията, че това е физическото или юридическо лице, което е пряко или косвено засегнато от твърдяното нарушение. Като "пряк пострадал" ("пряка жертва") се определят лицата, пряко засегнати от нарушението, а "непряк пострадал" ("непряка жертва") са лица, лично засегнато от нарушение срещу друго лице, имащи валиден личен интерес от преустановяване на нарушението. В практиката си ЕСПЧ приема още, че ако прекият пострадал е починал преди внасянето на жалбата и е заявено нарушение на Конвенцията (например нарушение на изискването за разумен срок на производство, водено приживе от починалия) от наследник, Съдът може все пак да признае легитимацията на близки на пострадалия да подадат жалба, ако правото, чието нарушаване се твърди, принадлежи към категорията на прехвърляемите права, и ако жалбоподателите демонстрират личен интерес от делото, например материален интерес, защита на личната или семейната репутация и др. Лицето, встъпило в правата на наследодателя си като страна в националното производство, има качеството на "непряко пострадал" и е легитимирано да предяви претенцията за нарушение на чл.6 ЕКПЧ. Такава легитимация по отношение на наследими права (напр. имуществени) има и наследникът и без да е бил конституиран пред националния съд (така по делата M.-L.L. and B. v. F. и R. v. Switzerland, жалбите по които са внЕ.и след смъртта на преките пострадали от наследници, които не са участвали лично в производствата пред националните съдилища, ЕСПЧ приема, че жалбоподателите като наследници имат статуса на пострадал поради наличието на материален интерес от изхода от спора.).