Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 19.02.2021, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 1891/2020
Вид
Решение № 75
Подписан
19.02.2021
В сила
17.03.2021
Състав
СВЕТЛАНА КЪНЧЕВА ЧОЛАКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.98а · Закон за енергетиката

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Разград , 19.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря СРЕБРЕНА С. РУСЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20203330101891 по описа за 2020 година

Производството е с правно основание чл.422 ГПК.

Депозирана е молба от “Енерго-ПРО Продажби”АД против И. М. Р., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 578,93 лв. за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 22.10.2012г. – 19.06.2020г., сумата 13,81лв. мораторна лихва на всяка фактура от падеж и до 13.08.2020г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски номер 1800079490 във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер *** находящ се в с.*****. Като облигационните отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ищеца, приети на основание чл.98а от ЗЕ.

Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия/ОУДПЕЕ/, потребителят се задължава да заплаща стойността на използвана в имота ел. енергия в сроковете и по начина определени в тях. А сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ. Съгласно чл.38 от същите дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д.

№1285/20г. на РРС.Уточнява, че разликата до размера на иска за главница в размер на 14,91лв. представляващи консумирана ел. енергия по фактури №№:0151751107/22.10.12г.

0162172538818.09.14г. 0162575865/17.10.14г. и 0163020236/18.11.14г. не се претендират с настоящия иск. Ответникът е собственик на електроснабдения имот, процесните фактури са издадени за периода, в който е такъв. Същият не е изпълнил задълженията си по чл.17 т.3 1

ОУДПЕЕ.

Ответникът не депозира отговор на исковата молба. Депозирал е молба с приложени 12 фактури заплатени суми за ел. енергия и вносна бележка, за заплатени разноски.

С депозирана молба преди с.з. от 16.02.2021г. ищецът сочи, ответника е заплатил задълженията си, както, че признава извършеното в последствие плащане от ответника и за разноските по настоящото и заповедното производство.

Предвид направеното в с.з. искане от ищеца за постановяване на решение при условията на чл.237 от ГПК, съдът намира, че предпоставките за същото са налице. По делото е направено изявление от ответната страна за признаване на иска, като и с оглед събраните писмени доказателства, съдът намира претенциите за основателни. Спазени са изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

Ето защо съдът постановява решението при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това. От събраните доказателства в с.з., които съдът взе предвид съобразно разпоредбата на чл.235 ал.3 ГПК се установява, че ответникът е заплатил претендираните суми, както и сторените от ищеца разноски в настоящото както и в заповедното производство, поради което претенциите са погасени чрез плащане, съответно и исковете са неоснователни.

Тъй като ищецът не е предявил претенцията си до размера на сумите за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №1285/2020г. на РРС, същата следва да се обезсили за сумата над 578,93 лв. главница, както и над размера от 13,81лв. за мораторна лихва за периода от падежа на фактурите до 13.08.2020г.

По гореизложените съображения, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Енерго-ПРО Продажби”АД, ЕИК 103533691, адрес гр.Варна, бул.Владислав Варненчик 258 Варна Тауръс Г, против И. М. Р., ЕГН**********, адрес с.***** за установяване дължимостта на сумите 578,93 лв. за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 22.10.2012г. – 19.06.2020г., сумата 13,81лв. мораторна лихва на всяка фактура от падежа и до 13.08.2020г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство, като погасен чрез плащане.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №2855 от 31.08.2020г. по ч.гр.д. №1285/2020г. по описа на РРС, в частта за главница над сумата 578,93 лв., както и за мораторна лихва на сумата 13,81лв. за периода от падежа на фактурите до 13.08.2020г.

2

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3