Решение № 380 от 28.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100508087 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. ДР. С., срещу решение № 299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 62840/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав с което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на М. В.Х.. и Е.Д. С.а и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбите за защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите страни М. В.Х.. и Е.Д. С.а, действаща чрез нейната майка и законен представител, с подаденото възражение, считат жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

За съдебно заседание въззиваемите страни, редовно уведомени, не се явяват и не се представляват.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от 1 обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН съдебен акт.

Отчитайки разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивния състав счита, че решението на СРС е валидно.

Извършвайки проверка за неговата допустимост, съдът констатира, че същото е недопустимо, по следните съображения:

С молба от 25.09.2018 г. М. В.Х.. е поискала да се издаде заповед за защита в нейна и на детето на страните Е.Д. С.а полза, срещу Д. ДР. С., нейн бивш фактически съжител и баща на Е.Д. С.а, за акт на домашно насилие, извършен на 24.08.2018 г. спрямо нея в присъствието на детето, описвайки в какво се е изразявало насилието по отношение на всяка от тях.

С решение № 299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 62840/2018 г., СРС, ІІІ ГО, 37 състав е издал заповед за защита, като е наложил на Д. ДР.

С. мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е забранил да приближава М. В.Х.., на разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от 6 месеца, считано от 11.12.2019 г., наложил е на ответника глоба в размер на 200 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 50 лв. и разноски на М. В.Х.. в размер на 400 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, молбата на пострадалото лице се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на молбата.

Изложените в сезиращата молба, уточняващите я молби и декларацията п о чл. 9, ал. 3 ЗЗДН факти и обстоятелства са за упражняван системен физически, психически и емоционален тормоз от ответника върху М. В.Х.., на някои от които актове е присъствало и детето им, без описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното насилие. За да се извърши преценка от съда дали молбата, с която е сезиран, е подадена в срока п о чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, т.е. в едномесечен срок от акта на домашно насилие, този акт трябва да е конкретизиран. Твърденията в настоящия случай са за упражняван системен тормоз, изразяващ се в заплахи, побои и обиди от страна на ответника спрямо молителката, част от които- в присъствие на детето Е.Д. С.а. Липсва описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а събраните в производството пред първата инстанция доказателства са за акт на домашно насилие, извършен на 24.08.2018 г. и за акт, извършен преди този случай (свидетеля Х.).

Срещу всяко действие или действия , съставляващи акт на домашно 2 насилие, може да бъде подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в установения за това срок. А в конкретния случай така описаните действия са извън срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.

Молбата е депозирана по пощата в съда на 25.09.2018 г. , поради което същата се явява недопустима.

Произнасяйки се по недопустима молба, първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение.

Ето защо, постановеното решение на СРС, като недопустимо, следва да бъде обезсилено, а производството по делото – да бъде прекратено.

При този изход на делото въззиваемата страна М. В.Х.., на основание чл.

11, ал. 3 от ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 25 лв.

С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на въззивника за присъждане на направените и в двете инстанции съдебни разноски в общ размер 2750 лв. (1500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за СРС, 50 лв. депозит за призоваване на свидетел в СРС, 1200 лв. заплатено адвокатско възнаграждение за СГС).

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 299265/11.12.2019 г., постановено по гр.д. № 62840/2018 г. на СРС, ІІІ ГО, 37 състав.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.

ОСЪЖДА М. В.Х.., с ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.

ОСЪЖДА М. В.Х.., с ЕГН********** да заплати на Д. ДР. С., с ЕГН********** сума в размер на 2750 лв.- разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4