Решение № 1531 от 01.12.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1710/2022
- Вид
- Решение № 1531
- Подписан
- 01.12.2022
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1531 гр. Варна, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20223100501710 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 265344/17.05.2022 г. на К. А. Н.а, в качеството й на трето лице – помагач на страната на ответницата Е. П. З. срещу Решение № 260252/28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 9409/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ІХ състав, с което е прогласен за недействителен по отношение на Н. Д. Н. лично и в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК и по отношение на Д. Н. Д., в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 164, том ІІ, рег. № 4699, дело № 396/2017 г. на нотариус В.
П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, сключен между К. А. Д.а и Н. Д. Н., чрез пълномощника им К. А. Н.а от една страна като продавачи и Е. П. З., от друга страна в качеството й на купувач за 1/2 ид.ч. от къща с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находяща се в ***, с площ от 111 кв.м., изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и за 300 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** на основание чл. 40 от ЗЗД, поради споразумяване между представителя на продавачите и купувача на имота във вреда на упълномощителите.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното 1 решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Правят се доказателствени искания, както следва: за приемане по делото на Протокол № 2034/10.05.2022 г. от проведено о.с.з. по НОХД № 2821/2021 г. по описа на ВРС, ХХVІІ състав, да се изиска служебна справка по НОХД № 2821/2021 г. по описа на ВРС, ХХVІІ състав относно срещу кое лице се води процес и по кое досъдебно производство; да се изиска за послужване от НОХД № 2821/2021 г. по описа на ВРС, ХХVІІ състав преносима /флаш/ памет бяла на цвят с надпис ADATA С/906/16 GB, съдържаща 7 броя файлове със звукозаписи на разговори между П. В. и Н. Н. или надлежно изготвено копие на същата, които да се изслушат в настоящия процес; да се приемат 11 страници медицински документи. Иска се обжалваното решение да бъде изцяло отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли иска по чл. 40 от ЗЗД.
Постъпила е въззивна жалба от Е. П. З. срещу Решение № 260252/28.04.2022 г., постановено по гр.д.№ 9409/2019 г. по описа на Районен съд - Варна, ІХ състав, с което е прогласен за недействителен по отношение на Н. Д. Н. лично и в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК и по отношение на Д. Н. Д., в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 164, том ІІ, рег. № 4699, дело № 396/2017 г. на нотариус В. П., рег.
№ 205 на НК, с район на действие ВРС, сключен между К. А. Д.а и Н. Д. Н., чрез пълномощника им К. А. Н.а от една страна като продавачи и Е. П. З., от друга страна в качеството й на купувач за 1/2 ид.ч. от къща с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находяща се в ***, с площ от 111 кв.м., изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и за 300 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** на основание чл. 40 от ЗЗД, поради споразумяване между представителя на продавачите и купувача на имота във вреда на упълномощителите.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неуказване в доклада на делото по чл. 146 от ГПК за кои твърдения не се сочат доказателства, не са обсъдени всички доводи на страната, събрани са гласни доказателства във връзка с несвоевременно възражение на ищците. Релевира се, че незаконосъобразност на атакуваното решение е в резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства.
Въззиваемите Н. Д. Н. и Д. Н. Д., в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозират отговор по така подадените жалби, с който излагат искане за оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като въззиваемите претендират присъждане на разноски.
2
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по евентуално съединени искове на Н. Д. Н. лично и в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл.
227 от ГПК и по отношение на Д. Н. Д., в качеството му на наследник на К. А. Д.а, заместил същата в процеса по реда на чл. 227 от ГПК против Е. П. З. с правно основание чл. 40 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както следва: за прогласяване по отношение на тях за недействителен на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 164, том ІІ, рег. № 4699, дело № 396/2017 г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, сключен между К. А. Д.а и Н. Д. Н., чрез пълномощника им К. А. Н.а, от една страна като продавачи и Е. П. З., от друга страна в качеството й на купувач за 1/2 ид.ч. от къща с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находяща се в ***, с площ от 111 кв.м., изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и за 300 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, на основание чл. 40 от ЗЗД, поради споразумяване между представителя на продавачите и купувача на имота във вреда на упълномощителите и в евентуалност за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 164, том ІІ, рег. № 4699, дело № 396/2017 г. на нотариус В. П., рег. № 205 на НК, с район на действие ВРС, сключен между К. А. Д.а и Н. Д. Н., чрез пълномощника им К. А.
Н.а, от една страна като продавачи и Е. П. З., от друга страна в качеството й на купувач за 1/2 ид.ч. от къща с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находяща се в ***, с площ от 111 кв.м., изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и за 300 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Е. П. З., с който оспорва евентуално предявените искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД и чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД като неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.
Третото лице – помагач на страната на ответницата К. А. Н.а, изразява становище, с който оспорва евентуално предявените искове с правно основание чл. 40 от ЗЗД и чл. 26, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД като неоснователни и отправят искане за тяхното отхвърляне.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК и чл. 263, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно.
По допустимостта на решението:
3
Съобразно приетото в съдебната практика по прилагането на правната уредба относно недействителността на сделките по ЗЗД /напр. Решение № 198/10.08.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5252/2014 г., ІV г.о., ГК/, когато са предявени искове за недействителност на сделка, начинът на съединяването на същите не зависи от волята на ищеца. Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил последният, всички искове са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожаване, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията за нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия – противоречие на закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД/, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия, който всъщност не е нищожност – липса на форма /чл. 26, ал. 2 от ЗЗД/. Ако съдът приеме, че сделката е валидна /или нищожна поради липса на форма, което по правната си природа е незавършен фактически състав/, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия- поради неспазване режима на настойничеството и попечителството, през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия – поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката подлежи на унищожаване, той е длъжен след това да разгледа съответно наведените основания за нейната недействителност, напр. поради споразумяване между представителя на продавачите и купувача на имота във вреда на упълномощителите /чл. 40 от ЗЗД/ или поради извършването й от мним представител /чл. 42, ал. 2 от ЗЗД/.
Съдът е длъжен да разгледа първо предявените искове за нищожност на сделката, след това тези за нейната унищожаемост и едва след това исковете за недействителност на същата /относителна, висяща/ и то според тежестта на съответните пороци, а не според поредността, посочена от ищеца. Предявените обективно съединени искове се считат заявени в евентуалност – всеки следващ иск може да бъде разгледан при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за това – при отхвърляне на предходния предявен иск.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че след като ВРС с решението си е разгледал и се е произнесъл по иск за недействителност на договор за продажба, обективиран в нот. акт № 164, том ІІ, рег. № 4699, дело № 396/2017 г. на нотариус В. П., рег.
№ 205 на НК, с район на действие ВРС, сключен между К. А. Д.а и Н. Д. Н., чрез пълномощника им К. А. Н.а, от една страна като продавачи и Е. П. З., от друга страна в качеството й на купувач за 1/2 ид.ч. от къща с идентификатор № *** по КК на гр. Варна, находяща се в ***, с площ от 111 кв.м., изградена в ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ *** и за 300 кв.м. ид.ч. от ПИ № *** по КК на гр. Варна с площ от 764 кв.м., при граници: ПИ с №№ ***, поради споразумяване между представителя на продавачите и купувача на имота във вреда на упълномощителите, на основание чл. 40 от ЗЗД преди да разгледа и да се произнесе по иска за прогасяването му за нищожен, поради 4 накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД /при несбъднато вътрешнопроцесуално условие/, е постановил недопустим съдебен акт. Последният на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК следва да се обезсили изцяло и делото да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по поредността на исковете за недействителност на възмездната сделка, съобразно посоченото по-горе.
Тъй като с настоящия съдебен акт не се разрешава спора по същество, разноски не следва да се присъждат от настоящата инстанция, а същите следва да се присъдят, съобразно изхода на делото.