Решение № 297 от 06.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Варна, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20233110205087 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Г. З. С. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново срещу НП № 23-0819-003802/20.10.2023 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна.

С жалбата, наказателното постановление се обжалва само по отношение нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като се твърди от една страна, че самоличността на жалбоподателката била установена от случайни хора, които видели произшествието и подали сигнал на телефон 112, както и, че не е напуснала произшествието, тъй като автомобила се бил заклещил в колчетата, тя и спътниците и слезли, установили щетите, като им трябвало време, за да освободят автомобила, през което време не дошла полиция.Навеждат се доводи и, че деянието е извършено при крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН, като се твърди, че жалбоподателката пристигнала в гр.Варна, за да търси сина си, който бил наркозависим и на посочената дата бил намерен неконтактен и в безсъзнание и откаран в МБАЛ Варна, към ВМИ.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява лично, жалбата и моли НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, редовно призован не изпраща представител. Депозирани са писмени бележки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

1

С АУАН, серия GA № 1066130/12.09.2023 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 11.09.2023 год. в 23:35 часа в гр.Варна, по ул.“Дубровник“, до № 50, посока бул.“Васил Левски“ жалбоподателката управлявала собствения си лек автомобил КИА Сеед с рег. № ***, като при движение с несъобразена скорост с характера и интензивността на движението губи контрол над автомобила, отклонява се в дясно и се блъска в бордюр и метални светлоотразителни колчета. Водача не остава на място за установяване на последиците от произшествието и напуска – нарушения на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП.

Акта бил съставен и предявен на жалбоподателката, която в графата бележки и възражения не отразила,че има такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН било направено възражение, с което се иска да не и бъда налагана санкция „отнемане свидетелството за управление на МПС“, като се твърди, че полага грижи за сина си и се грижи за самотен възрастен родител, който живее в друго населено място.

АНО не приел възраженията и въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 20,ал.2 от ЗДвП, на осн. чл.179,ал.2,пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв., а за нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП - административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя А.

А., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че той и колегата му ,с когото били в екип били изпратени от ОДЧ на ПТП с напуснал водач.На място установили 4-5 съборени предпазни колчета и лица, които им съобщили, че лек автомобил КИА се е врязал в колчетата, дал назад и продължил посоката си на движение. С колегата му продължили в посока бул.Левски и след километър – два настигнали водача на лекия автомобил КИА.Установили, че водач е жалбоподателката, която им казала, че синът и е в болница и бързала.

С показанията си св.Н. потвърждава казаното от св.А..

От показанията на св.А.С., се установява, че е син на жалбоподателката, посочва, че на посочената дата бил употребил наркотични вещества и бил в неадекватно състояние.Бил приет във ВМА Варна и когато дошъл на себе си разбрал, че майка му го търси. След като го взела от болницата тръгнали за терапевтичния център, като при движението си колата им се врязла в колчетата. Твърди, че майка му била под голям стрес, тъй като до тогава не го била виждала в такова състояние.

Съдът кредитира показанията на свидетелите А., Н. и С. като обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите А., Н. и С., дадени в хода на 2 съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и свидетели при установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.

По пункт 1 от НП административно – наказателната отговорност на жалбоподателят е ангажирана на основание чл.179, ал.2,пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.2 от същия закон.

Съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Цитираната норма изисква определено поведение, което следва да имат водачите на пътни превозни средства с цел осигуряване безопасността на движението.

Според състава на съда в тази му част наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания, тъй като липсва описание на съществен елемент от състава на нарушението от посочения за нарушен законов текст.

Касае се за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, в която хипотеза е налице задължение за водача да съобразява скоростта на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка.

Задължението на водача да избира скоростта на движение в зависимост от посочените в разпоредбата на чл.20, ал.2 условия е безспорно. В случая обаче е възприето в санкционния акт движение с несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да са изложени каквито и да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност. Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – пътните условия и релефа на пътната настилка, сами по себе си не обуславят повдигнатото обвинение, тъй като няма описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от водача. Непосочването в наказателното 3 постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто е разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да е основано на предположения.

По пункт 2 от НП.

Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 ЗДвП, свързано с напускане на мястото на произшествието, без да бъдат уведомени правоохранителните органи, съдът намира, че макар и доказана по безспорен и категоричен начин, очертаната деятелност на представлява административно нарушение, тъй като е реализирана при условията на крайна необходимост по смисъла на чл. 8 ЗАНН във вр. с чл. 13, ал.1 НК. В процесния случай състава на съда намира, че е съществувала реална и непосредствена опасност за здравето на св.С., син на жалбоподателката като напускането на мястото на ПТП е било насочено обективно и субективно към противодействие на заплахата от по-сериозно увреждане на посоченото лице. Ето защо деянието на привлеченото към отговорност лице не е общественоопасно, тъй като макар с него да са накърнени обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, то в случая са спасени от непосредствена опасност, други, позначими блага.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи атакуваният санкционен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

По разноските

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.

С оглед изхода на делото, съдът намери за неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение. От своя страна жалбоподателката не е направила изрично искане в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.първо от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 23-0819-003802/20.10.2023 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на Г. З. С. с ЕГН ********** от гр.Велико Търново за извършено нарушение на чл.123,ал.1,т.1 от ЗДвП на осн.чл.175,ал.1.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месеца; за нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП на осн. чл.179,ал.2,предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба” в размер на 200 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от 4 съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5