Решение № 572 от 09.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Теодора Гроздева

Радост Бошнакова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Касационно гражданско дело № 20238002104187 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Аксаково, против решение № 656 от 31.05.2023 г. по в. гр. дело № 708/2023 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 172 от 18.01.2023 г. по гр. дело № 10568/2021 г. на Варненски районен съд за уважаване на предявен от Д. Ж.

Н. против Община Аксаково отрицателен установителен иск за собственост относно имот пл. № *** по КП на местност „П.“, селищно образувание (СО) „Ч. п.“ в землището на [населено място], общ. А., обл. В., при граници: имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № *** и път, и са присъдени разноските по производството.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, а при евентуалност – неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда доводи за отсъствие на правен интерес за ищеца от предявения иск поради неустановяване на претендираното от него за придобито по давност право на собственост върху процесния имот, който дори и не е индивидуализиран по площ, и изключване на давността като 1 придобивно основание при неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността и липса на индивидуализация на имотите с влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) за територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която, включваща и процесния имот по проекта на ПНИ, върху който общината има право на собственост и е съставен акт за общинска собственост, е обнародвана в ДВ, бр. 58 от 07 юли 2023 г., издадената за одобрение на плана заповед на областния управител. Поддържа се придобиване на процесния имот от общината, характерът на който също препятства придобиване по давност на имота от ищеца и липса на данни относно начин и момент на установяване на твърдяното владение и осъществяването му като явно, непрекъснато и несъмнително, възраженията за която с тези по другите доказателства са останали необсъдени. Иска обезсилване на решението и прекратяване на производството, а при евентуалност – неговата отмяна. Претендира разноски.

Ответникът по касация Д. Ж. Н. оспорва касационната жалба в законоустановения срок с писмен отговор, в който се излагат правни съображения за неоснователност на поддържаните касационни отменителни основания, навеждайки доводи за възможност на давностно владение върху възстановен с решение на реституционния орган до 30.07.1999 г. имот и нищожност на решението поради липса на доказателства за собствеността към момента на одържавяването. Претендира разноски.

С определение № 3411 от 03.07.2024 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т.

1 ГПК, за проверка на съответствието му с практиката на ВС и ВКС, по уточнените и конкретизирани процесуалноправни въпроси в изложението към касационната жалба (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) в процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения от страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право.

В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.

Върховният касационен съд, състав на Първо г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

2

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

В тълкувателната практика на ВС и ВКС последователно се възприема, че мотивите на съдебния акт задължително трябва да съдържат отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото, като надлежното изпълнение на това процесуално задължение на съда е гаранция за справедлив съдебен процес. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В изпълнение на основополагащия за гражданското съдопроизводство принцип за законност по чл. 5 ГПК въззивният съд е длъжен да осигури правилното приложение на императивния материален закон, дори и във въззивната жалба да липсва оплакване за неговото нарушаване в първоинстанционното решение. В този смисъл ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК. на ВКС.

Постановките на тълкувателната практика са доразвити в трайно установената практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 554 от 8.02.2012 г. по гр. дело № 1163/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 52 от 7.06.2017 г. по гр. дело № 3463/2016 г. на ВКС, I г.о., решение № 247 от 06.01.2020 г. по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 145 от 5.08.2021 г. по гр. дело № 1178/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 212 от 1.02.2012 г. по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., и други. В посочената практика е прието, че по силата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, като не може да пропусне да изясни фактическите положения във връзка с предмета на иска и възраженията на страните, щом това има отношение към предмета на спора. Посоченото процесуално задължение, което произтича от характеристиката на дейността на въззивната инстанция като решаваща, предполага да се изследва целият допустим и релевантен доказателствен материал, събран по делото и да се даде отговор на всички доводи и възражения на страните, като ясно и точно се 3 изложат съображенията по тях. Ако не стори това, нарушавайки чл. 12 и чл.

235, ал. 2 ГПК, съдът засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.

По основателността на касационната жалба:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 20.07.2021 г. по предявен от ищеца Д. Н. против ответника Община Аксаково отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Обоснован е с фактически твърдения за придобито право на собственост върху процесния имот, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност, считано от м. май 2005 г. до завеждане на делото, за който ответната община е съставила акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 6952 от 27.01.2021 г., макар и попадащ в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за която няма влязъл в сила план на новообразуваните имоти (ПНИ) и реституционното производство не е приключило. Актът е съставен след като е поискал да се снабди с констативен нотариален акт за собственост на имота, за издаването на който следва да бъде отречено правото на собственост на ответника.

В отговора на исковата молба от ответната община са наведени възражения за недопустимост на иска поради липса на ПНИ за територията по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и неприключване на административната процедура по възстановяване на собственост, респ. за невъзможността на ищеца, който не е сред лицата, чийто права се установяват с ПНИ, да придобие право на собственост въз основа на давностно владение върху процесния имот, индивидуализиран по неодобрен кадастрален план и с непосочена площ и за който по проекта на ПНИ са предвидени два новообразувани имоти, а при евентуалност – неоснователен, поради тези доводи и легитимирането й като собственик на имота, за който е съставен акт за частна общинска собственост (АЧОС) на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 58 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като ползвателят не е трансформирал правото на ползване в право на собственост за процесния имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, и липсва на друг собственик, което също изключва възможността за придобиването му от ищеца въз основа на давностно владение, каквото и не е осъществявано от него с противопоставянето му на общината.

Видно от доказателствата по делото на 07.01.2021 г. ищецът Д. Н. е подал заявление до Община Аксаково за заверка на молба-декларация за издаване на констативен нотариален акт за собственост по чл. 587 ГПК въз основа на 4 давностно владение по чл. 79 ЗС за процесния имот с пл. № ***, описан в приложената към него скица № 1024 -1517 от 18.12.2020 г., издадена по заявление от 09.12.2019 г. и влязло в сила решение на АС - Варна, като имот с пл. № *** по кадастрален и регулационен план на местност „П.“ в землището на [населено място], общ. А., обл. В., изработен през 1990 г., с площ по графични данни от 700 кв. м и при граници: на север – имот пл. № ***; на изток – имот пл. № ***; на юг – имот пл. ***, и на запад – път. В молбата декларация са направени съответно на 13.05.2021 г. и 20.05.2021 г. от служители от общинската администрация отбелязвания за съставен АЧОС № 6952 от 27.01.2021 г. и за декларирането на имота от ищеца. Този имот попада в територия по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по данни от разписния лист към КП от 1990 г. е предоставен за ползване на С. Ж. С. въз основа на решение по протокол № 17 от 02.09.1987 г. на ИК на Общински народен съвет – с.

Аксаково за предоставяне на земи на работници, служители и пенсионери съгласно ПМС № 26 от 23.04.1987 г., за което е издадено вписаното в разписния лист удостоверение № 1966 от 24.09.1989 г., а по проекта на ПНИ по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ (скица и удостоверение № ОП-21-9400-238 (2) от 16.06.2021 г.) същият попада в обхвата на два новообразувани имоти, предвидени за възстановяване на наследници на лица, предявили реституционни претенции, и за Община Аксаково. На общината е съставен за процесния имот и акт за частна общинска собственост № 6952 от 27.01.2021 г. на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 58, ал. 1 ЗОС и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.

Според експертното заключение на техническата експертиза процесният имот по първия кадастрален и регулационен план от 1990 г. за територията на местността „П.“ в землището на [населено място], който не е неодобрен, но действал за тази територия и използван до изработване на последващи планове, се индивидуализира като имот с пл. № ***, с площ от 676 кв. м (по оцифрени данни), при граници: имот пл. № ***, имот пл. № ***, имот пл. № *** и път, и попада в територия на земи по пар. ПЗР на ЗСПЗЗ на землището на [населено място], общ. А.. За тази територия като кадастрална единица *** по КВС на землището на [населено място] въз основа на решение по протокол № 9 от 14.03.2000 г. на Общински съвет Аксаково, обн. – ДВ, бр. 94 от 17.11.2000 г., е създадено СО „Ч. п.“ (включващо местността „С.“ и местността „П.“) за землището на [населено място], в обхвата на което попада и процесният имот по КП от 1990 г., с което същият от имот със статут на 5 земеделска земя е придобил статут на урбанизирана територия и включен в строителните граници на населеното място – [населено място]. Установява се от експертното заключение и че за имота по плана от 1990 г. е налице съответствие с голямо приближение по граници и площи (припокриване с площ 668 кв. м) с имот *** с площ от 702 кв. м по ползвателски план, представляващ съставна част от проектния помощен план за територията на м.

„П.“, СО „Ч. п.“ и приет с решение по протокол № 170 от 30.06.2020 г. на комисия, назначена от областния управител, и части от него попадат върху стари имоти по плана на старите имотни граници (ПСИГ), представляващ също съставна част от помощния план и одобрен от комисията, като част с площ от 219 кв. м попада върху стар имот пл. № ***, част с площ от 77 кв. м върху стар имот път с пл. № ***, и част с площ от 380 кв. м върху стар имот с пл. № ***.