Решение № 12854 от 15.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12854 гр. София, 15.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110122432 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от М. П. Л. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи поради погасяване по давност сумата от 5 027,91 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 917,76 лева – договорна лихва за периода от 19.11.2008 г. до 09.03.2011 г., сумата от 1 201,13 лева – наказателна лихва за периода от 19.11.2008 г. до 09.03.2011 г., разноски в размер на 425,28 лева за адвокатски хонорар и 142,94 лева за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 10121/2011 г. по описа на СРС, 74-ти състав и е образувано изп.д. № 20118580400766 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова.

Ищцата твърди, че на 04.05.2011 г. е образувано изпълнително дело № 20118580400766 по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с първоначален взискател „ОББ“ АД и длъжник ищцата, въз основа на изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 10121/2011 г. по описа на СРС, 74-ти състав, за събиране на процесните суми. С договор за цесия от 06.12.2013 г. се сочи, че вземането е прехвърлено от „ОББ“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като последното дружество било взискател по изпълнителното дело към момента. Поддържа, че от образуването на изпълнителното дело – 04.05.2011 г. до 05.01.2015 г. били извършвани множество изпълнителни действия. На 05.01.2015 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което било и последното валидно действие по делото. За периода от 05.01.2015 г. до 27.04.2022 г./когато била извършена справка по изпълнителното дело/ не 1 били подавани молби, нито предприемани изпълнителни действия, поради което сочи, че на 05.01.2017 г. е настъпила перемпция, след която евентуални молби или действия на ЧСИ, счита, че не са способни да прекъснат давността. Твърди, че давността е настъпила на 05.01.2020 г. Поддържа, че изпълнителното дело продължава да е висящо, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът признава изцяло предявения иск и прави искане разноските да останат в тежест на ищеца, доколкото счита, че не е дал повод за завеждане на делото. Твърди също и че изпълнителното дело е прекратено преди подаване на настоящата искова молба.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявеният иск е процесуално допустим.

Предмет на производството по чл. 439от ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

В случая страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че срещу М. П. Л., в полза на „Обединена българска банка“ АД е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 10121/2011 г. по описа на СРС, 74-ти състав, въз основа на който е образувано изп. дело № 20118580400766 по описа на ЧСИ Уляна Колева Димоларова, рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие СГС; че вземанията по изпълнителния лист са цедирани на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 06.12.2013 г.

От своя страна ответникът признава, че вземанията, предмет на изпълнение, са погасени по давност.

Налице са предвидените в чл. 237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска. Ответното дружество е признало изцяло основателността на исковите претенции по основание и размер, изявлението е направено от изрично упълномощено с това право лице, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и ответникът има право да се разпорежда с него. Наред с това в проведеното на 25.10.2022г. открито съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на иска.

С оглед гореизложеното, предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

По разноските.

При този изход от спора, право на разноски има ищецът. Релевираното от ответника 2 искане на основание чл. 78, ал. 2 ГПК за присъждане на разноските в тежест на ищеца е неоснователно. Съдебната практика /включително цитираните от ответника в отговора на исковата молба определения/ приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме. В конкретния случай, видно от преписа от изпълнителното дело, с молба от 28.05.2014г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по процесното изпълнително дело вследствие на сключения договор за цесия, а с молба от 13.12.2014г. е възложил на частния съдебен изпълнител да определя способите за изпълнение на основание чл. 18 ЗЧСИ. Именно вследствие на това възлагане е извършено и последното действие по изпълнение по делото от 05.01.2015г. – запор върху трудовото възнаграждение на ответницата. По делото няма спор, че след това действие не са искани и предприемани други действия по изпълнение, но този въпрос е от значение за основателността на иска, а не за преценката дали ответникът е станал повод за завеждане на настоящото дело. След като ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател и е възложил на съдебния изпълнител да определя способа за изпълнение, единствената възможна правна защита на длъжника при изтекла погасителна давност за вземането, е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. Настъпилото прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е без значение за отговорността за разноски, като в тази насока следва да се посочи, че въпреки изтичането на двугодишния срок още през 2017г., съдебният изпълнител не е констатирал прекратяването на изпълнението преди 30.09.2022г., когато е получил препис от определението на съда по настоящото дело.

Ето защо съдът намира, че с действията си по конституиране като взискател по изпълнителното дело и възлагане на правомощия на съдебния изпълнител, ответникът е станал повод за предявяване на исковете и следва да понесе отговорността за разноски.

Ищецът е сторил разноски в размер на 308,60 лева за държавна такса и 750 лева за адвокатско възнаграждение, платено изцяло в брой, или общо 1058,60 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че М. П. Л., с ЕГН: **********, с адрес: обл. П, с. М ул. „В К“ № , не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „М д“, ул. „Р П-К“ №, поради погасяване по давност сумата от 5 027,91 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 10.03.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата от 917,76 лева – договорна лихва за периода от 19.11.2008 г. до 09.03.2011 г., сумата от 1 201,13 лева – наказателна лихва за периода от 3

19.11.2008 г. до 09.03.2011 г., сумата от 425,28 лева – разноски за адвокатски хонорар и сумата от 142,94 лева – разноски за държавна такса, за които суми е издаден изпълнителен лист от 23.03.2011 г. по гр.д. № 10121/2011 г. по описа на СРС, 74-ти състав и е образувано изп.д. № 20118580400766 по описа на ЧСИ У Д.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД да заплати на М. П. Л. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1058,60 лева, представляваща разноски в производството.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4