Определение № 5710 от 12.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5710 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Гергана Ив. Кратункова

Мая Й. Михайлова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501721 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №21725/17.02.2026г. по регистъра на СГС от адв.

Е. М. Д., в качеството му на особен представител на ответника В. Ц. С., срещу протоколно определение от 10.12.2025г. по гр- дело №28129/2021г. на СРС, 74 състав, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. за увеличаване на размера на определеното му адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като цената на предявените искове е в размер на 6259,64 евро, а определеният депозит за особен представител е в изключително занижен размер – 450 лева и допълнително определни от съда 112,50 лева. Твърди, че ако минимумът на адвокатското възнаграждение в тази хипотеза и в приложение на чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата би възлизало на 1501,85лв., като иска от съда да го увеличи до този размер.

В срока за отговор ответникът не дава становище по жалбата.

Съдът, като прецени становището на жалбоподателя и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно разясненията дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, като размерът му следва да бъде определен от съда с акта за назначаването му. Константна е съдебната практика в разбирането, че актът, с който е определено възнаграждение на особен представител и е указано на ищеца да внесе сумата по сметка на съда има отношение към въпроса за разноските, макар и да не е постановен по реда на чл. 78 ГПК, той е от същата категория актове. Този акт подлежи на изменение по реда на чл. 248 ГПК, а при отхвърляне на искането на особения представител за увеличаване на размера на определеното му възнаграждение, подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 ГПК Това разбиране е обективирано в Определение № 2/05.01.2023 г., по ч.т.д. № 2637/2022 г., ВКС, I т.о., Определение № 1452/27.03.2024 г., по ч.гр.д. № 1006/2024 г., ВКС, II г.о. и цитираните в тях многобройни други актове на ВКС в същия смисъл.

В този смисъл жалбата се явява допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал.

1

1 ЗЗД от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, преобразувано чрез вливане в „Обединена българска банка“ АД, срещу В. Ц. С., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 5750 евро, представляваща главница по Рамков договор № 0812160295309100SCG от 27.01.2017 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Platinum, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК – 16.10.2020 г., до окончателното плащане, сумата в размер н а 348,27 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.02.2020 г. до 15.05.2020 г., сумата в размер на 134,04 евро, представляваща изискуеми такси по чл. 37 и чл. 47 от Договора за периода от 28.01.2020 г. до 11.03.2020 г., както и сумата в размер на 27,33 евро, представляваща застрахователна премия по чл. 199 от Договора за периода от 15.02.2020 г. до 14.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50245/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.

С разпореждане № 10289/02.02.2022г. районният съд е указал на ищеца да представи документ за внесен депозит за възнаграждение на особен представител в размер на 450лв., приемайки, че на ответника следва да бъде назначен особен представител, на основание чл.47 ал.6 от ГПК. След внасяне на депозита е изпратено писмо до САК за определяне на особен представител на ответника, а с определение № 5449/02.03.2022г. за такъв е назначен адв. С.К.Д.. Същият е подал отговор на исковата молба, като е направил и искане за увеличаване на размера на определения от съда депозит за особен представител. Искането на адв. Д. е оставено без уважение с Определение от 14.09.2024г.

Впоследствие поради смърт на адв. Д. е направено ново искане до САК за определяне на особен представител, като е определено допълнително възнаграждение в размер на 112,50 лева., като с Определение №44242/24.10.2025г. за особен представител е назначен адв.

Е. Д.. По делото е постъпила молба от него с вх. №382020/21.11.2025г. с искане за увеличаване на размера на определеното възнаграждение за особен представител, като с обжалваното протоколно определение съдът е оставил искането без уважение с аргумента, че същото е преждевременно направено, доколкото особеният представител не е извършал процесуални действия по делото.

Настоящият въззивен състав, след запознаване с доводите в жалбата и доказателствата по делото, намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради следното:

Претендираното прилагане на определените в НМРАВ минимални адвокатски възнаграждения, не са задължителни за съда, предвид наличието на задължително тълкуване на чл.101 пар.1 от ДФЕС, дадено от СЕС, поради което и възраженията относно приложимостта на чл.2 ал.5 от НМРАВ съдът намира за неоснователни. С решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101 пар.1 от ДФЕС вр.чл.4 пар.3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба на ДФЕС.

Посочено е, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер/чл.633 от ГПК/ на даденото от СЕС тълкуване на чл.101 пар.1 от ДФЕС, определените с Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения не могат да представляват база за определяне на възнаграждението на 2 особения представител, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, която се споделя от настоящия състав.

В разпоредбата на чл.47 ал.6 от ГПК, явяваща се основание за назначаване на особения представител от районния съд, е установено, че възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правна сложност на делото, включително и под минималния за съответния вид работа, съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата.

В случая, за да откаже да увеличи размера на определеното първоначално възнаграждение на особения представител за първоинстанционното производство, съдът правилно е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и е съобразил обема на извършените от особения представител процесуални действия – към момента на искането адвокатът не е осъществявал процесуални действия по делото с изключение на явяването му в съдебно заседание. След отчитане на естеството, интереса, характеристиката и обема на вече престираната защита на ответника, в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав счита, че липсват основания за увеличаване на определеното възнаграждение, поради което и частната жалба се явява неоснователна.

Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено, а за особения представител, на по-късен етап от производството, съществува възможността на поиска увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение, с оглед бъдещата защита на ответника.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.12.2025г. по гр. дело №28129/2021г. на СРС, 74 състав,, с което е оставена без уважение молбата на адв. Е. М. Д., назначен за особен представител на ответника В. Ц. С., за увеличаване на размера на определеното му адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок по арг. от чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3