Присъда № 12 от 22.03.2024, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 22.03.2024г. по НЧХД № 198/2023г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, Валери Събев.

От Л.П., действащ чрез своята майка и законен представител - Н.П., е подадена тъжба против Н.Р.И. за това, че на 21.08.2022 г., около 15:30 часа, в двора на комплекс „*********г“, нанесла удар с ръка в областта на очите на малолетния Л.П., вследствие на който му причинила разстройство на здравето, изразяващо се в болезнени оток и червеникаво-синкаво кръвонасядане в областта на лявата половина на лицето, както и продължително отделяне на секрет от нараненото око – престъпление с определена от съда (по реда на чл. 254, ал. 4, изр. 2 НПК ) правна квалификация: чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В производството е приет за разглеждане граждански иск за сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, както и за сумата от 50 лева, представляващи имуществени вреди за издаване на СМУ.

Повереникът на частния тъжител поддържа обвинението и гражданския иск и предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото с частната тъжба обвинение и да бъде уважен гражданският иск в пълния му размер. Моли на подсъдимата да бъде наложено наказание към максимума предвиден в съответната разпоредба на НК, като излага подробни мотиви в тази насока, а именно, че намира за установена по безспорен начин фактическата обстановка, която е изложена в тъжбата. Сочи, че тя налага правни изводи, които обосновават съставомерност на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК. Излага, че на 21.08.2022 г., около 15:30 часа, в двора на комплекс „*********г“, подсъдимата Н.Р.И. е нанесла лека телесна повреда на 12-годишния Л.П., изразяваща се в болезнен оток и червеникаво – синкаво кръвонасядане около лявото око и продължително отделяне не секрети ежедневно от това око, като се позовава на заключението на извършената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза. Заявява, че поддържа предявения граждански иск и моли същият да бъде уважен, като излага становище, че съгласно трайната практика е в занижен размер. Моли съдът да не кредитира показанията на разпитаните свидетели от страна на подсъдимата, тъй като счита, че същите не са преки очевидци на инцидента, като се позовава на вещественото доказателство, приобщено по делото, а именно флаш памет, от записа на която е видно, че на инцидента са присъствали като свидетели само свид. Д. и съпругът на подсъдимата – свид. С.И.. Претендира разноски.

Защитникът на подсъдимата твърди, че не е доказан фактът на нанасяне на удар от страна на подсъдимата върху малолетния Л.П., като излага мотиви в тази насока, правейки анализ на свидетелските показания и заключението по изготвената и приета по делото съдебно – техническа експертиза. Моли подсъдимата да бъде призната за невиновна. Също така излага становище, че следва съдът да промени правната квалификация на обвинението от такава по чл. 130, ал. 1 НК в квалификация по чл. 130, ал. 2 НК, като счита, че констатираната телесна повреда е болка и страдание, а не разстройство на здравето, обуславящо приложението на ал. 1. Защитникът на подсъдимата прави предложение за прилагане института на реторсията предвиден в чл. 130, ал. 3 НК. Относно разпитаните по делото свидетели от страна на подсъдимата, защитникът счита, че показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, допълват другите факти по делото и доказват, че липсват каквито й да са доказателства, че на 21.08.2022 г. е извършено нараняване на малолетното лице П., и ако е имало такова нараняване, то не е вследствие на умишлени действия от страна на подсъдимата. Моли да не се кредитират показанията на свид. Д., тъй като, счита, че същата е задължена на Н.П. и на нейното семейство, поради това, че са я приютили при пристигането й в България и би направила всичко, за да им помогне по всякакъв начин. По отношение на гражданския иск взема становище да бъде оставен без уважение, като моли за присъждане на направените разноски.

Подсъдимата И. се присъединява към предложението на защитника си, като в последната си дума заявява, че се счита за невиновна. Твърди, че не е удряла малолетния Л.П., поради което моли да бъде оправдана.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и възраженията на страните приема за установено 1 следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимата Н.Р.И. е родена на ******** г. в ***********, български гражданин, с постоянен адрес: град **********, ЕГН **********, неосъждана, както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК.

Към 21.08.2022г. тъжителят Л.П. и неговото семейство живеели в к-с „*********г“, като в същият комплекс подсъдимата пребивавала през различни периоди от време, основно през почивните дни, с оглед факта, че същата работела в град ****** В същия ден, около 15.00 – 15.30 часа, подсъдимата и съпругът й се връщали от плаж, като следвало да изчакат асансьора да бъде ремонтиран, за да се качат в апартамента си. Докато чакали, двамата седнали на кръгла маса, намираща се пред главния вход на комплекса, като в близост до тях била Н.П. с четирите си деца, най – голямото от които - Л.П.. С нея била и нейна приятелка – св. А. Д.. Към тях се приближила подсъдимата И., между страните възникнал словесен конфликт във връзка с цветята в комплекса, при който подсъдимата ръкомахала с ръце и викала. Подсъдимата се приближила в близост до П., Д. и децата, а малолетният Л.П. застанал пред майка си. В този момент П. бил ударен с ръка в областта на лицето (очите) от подсъдимата Н. И., при което очилата му паднали на земята. След удара между страните имало словесен спор, съпроводен с викове на висок тон. Развилата се ситуация привлякла вниманието на свид. С.И. - съпруг на подсъдимата, който бил отдалечен от мястото на инцидента, но се приближил. Възникнал словесен спор с негово участие, в който се включила и свидетелката Д., като същата защитавала тъжителя и казала на подсъдимата И., че ще свидетелства срещу нея в съда, защото е ударила малолетния Л.П.. След като приключил конфликтът подсъдимата се качила в апартамента си, а Н.П., заедно със сина си - Л.П. и приятелката й А. Д., посетили болницата в к.к. „Слънчев бряг“, но тя била затворена. След това същите посетили РУ Несебър, където подали сигнал за инцидента. По сигнала била образувана преписка с УРИ 304000-13555/22.08.2022г. по описа на РУ Несебър. На 23.08.2022г. П. и пострадалото лице посетили и УМБАЛ Бургас, където пострадалият Л.П. бил прегледан от д-р Г.М. и му било издадено СМУ № 119/2022г. в което лекарят констатирал наличието на оток и кръвонасядане в областта на лявата половина на лицето. Във връзка с подадения сигнал в РУ Несебър била образувана преписка с вх. № 13987/2022 г. по описа на РП Бургас, като проверката по същата завършила с издаване на Постановление на прокурор при РП Бургас, ТО Несебър за отказ да се образува ДП от 20.10.2022г., тъй като прокурорът счел, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер.

За да достигне до изводите си относно фактическата страна, съдът на първо място в пълнота кредитира показанията на свидетеля А. Д.. Следва да се има предвид, че същата е била очевидец на инцидента и е възприела свързаните с него обстоятелства. Показанията й са последователни и дават една ясна картина, която се подкрепя и от писмените доказателства по делото, приети и приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно – СМУ № 119/2022 г. (на лист 61 по делото), както и материалите по преписката на РП Бургас, ТО Несебър, приета и приобщена по делото, където свид. Д. е дала обяснения и сведения, които съвпадат изцяло с изложеното от нея в съдебно заседание. Следва да се отбележи, че показанията й напълно съответстват на установените данни и от приобщеното по делото веществено доказателство – 1 бр. флаш памет с надпис Apacer на л. 115 от делото. Тук е моментът да се посочи, че съдът изцяло кредитира това веществено доказателство, което е приложено от тъжителя и съдържанието му не е оспорено по делото.

Съдържанието се потвърждава от възпроизвеждането на вещественото доказателство в съдебната зала по реда на чл. 284 НПК, както и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза (на л. 130 – л. 135 от делото), която не е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна. Чрез експертизата – по предвидения в чл. 135 НПК също са приобщени по делото наличните данни на магнитния носител – флаш памет. Вещото лице е извършило проверка и на наличния в устройството на Н.П. видеофайл и не е констатирало манипулации върху него. Ето защо съдът приема, че вещественото доказателство, ведно с наличния запис на него, следва да се цени в пълнота при извеждане на фактическата обстановка по делото. Трайна е практиката на ВКС – напр. Решение № 214 от 08.06.2023г. по н.д. № 328/2023г. по описа на III н.о. на ВКС и всички цитирани в него, която е в насока, че този вид доказателства – 2 записи от технически средства са най-коректният и безпристрастен носител на доказателствена информация, защото запаметяват и възпроизвеждат реалността, без да са повлияни от субективни емоции и нагласи и именно поради това, значението им за установяване на обективната истина не може да бъде отречено. В случая записът не е оспорен, а е приобщен по реда на чл. 135 НПК и чл.

284 НПК. Страните нямат никакъв спор помежду си относно лицата, които са заснети и присъстват на записа, като дори самата подсъдима в обясненията си (които в тази част се кредитират от съда) се позовава на записа и посочва как от него се вижда, че А. Д. и Н.П. отишли към нея и съпруга й.

Следователно съдът намира, че записът в пълнота следва да се кредитира, а от него се потвърждава възприетото, че А. Д. е била пряк очевидец на развилия се инцидент. От показанията на свидетеля А. Д. става ясно, че между страните е имало такива словесни пререкания и по – рано във времето, като причината за това е неплащането на такса „поддръжка“ от страна на семейството на тъжителя, както и поведението на децата на сем. П.и, което и в настоящия случай е станало повод за възникване на инцидента, като за това съдът заключава и от доказателствата представени от подсъдимата с отговора на тъжбата, а именно протокол от 20.08.2021 г. на УС на ЕС в к-с „Роуз Гардън“ и сигнал до РП Бургас, ТО Несебър от ЕС в комплекса от 30.08.2021г. От показанията на св. Д. категорично се установява, че подсъдимата е нанесла удар в областта на лицето на малолетния П.. Не могат да се приемат доводите за предубеденост на св. Д. поради установените близки и приятелски отношения със семейството на тъжителя. На първо място това е така, тъй като сами по себе си близките отношения не могат автоматично да дисквалифицират показанията на даден свидетел. От друга страна е напълно логично именно близки на пострадалия да са възприели обстоятелствата около инцидента с оглед характера и мястото, на което се е осъществил – в района на жилищната сграда, в която пострадалият живее. Важно е да се отбележи, че показанията на свидетелката следва да се кредитират, въпреки установените близки отношения със семейството на тъжителя, с оглед факта, че се подкрепят от всички други доказателствени източници (вкл. обсъдените по-горе писмени доказателства). В тази връзка те напълно се подкрепя и от видеозаписа в приобщеното веществено доказателство, тъй като макар на него да се не се вижда директното нанасяне на удар от страна на подсъдимата спрямо тъжителя, то се установява, че св. Д. е на мястото и е очевидец на събитията, а освен това в кадъра попада движение на ръката на подсъдимата, насочена към мястото, на което се намира Л.П. (в последващите кадри става ясно, че той се е намирал извън обсега на камерата на записващото устройство, зад самата камера). След замахването на записа се чува звук от удар, който може да бъде квалифициран като удар с ръка в областта на лицето и непосредствено след това е видно, че конфликтът ескалира и преминава в размяна на крясъци, в които свидетелката Д. твърди, че подсъдимата е ударила тъжителя, а самата подсъдима не отрича този факт, а излага твърдения, че той я „пипал“. Следователно показанията на св. Д. се потвърждават и от тези факти, изведени от вещественото доказателство по делото, които въпреки, че не установяват пряко нанесения удар, са достатъчни, за да потвърдят въведената от тази свидетелка версия.