Решение № 546 от 27.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. София, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100109476 по описа за 2023 година

Образувано е по предявен от Т. Б. Т. срещу Прокуратурата на Република България искове с пр.кв. чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 50 000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи негативни емоционални изживявания, стрес, накърняване на достойнството, ведно със законната лихва върху главницата от 14,06,2017год./изтичане на допустимо по закон осеммесечен срок на задържането/ до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищеца с постановление на Специализираната прокуратура от 05.04.2017г. е образувано (ДП) №36 от 2017г. по описа на ГД „БОП“ - МВР, пр. пр. № 203 от 2017 г. по описа на СП срещу неизвестни извършители.

На 14,10.2017г., ищецът е привлечен към наказателна отговорност и му е връчено постановление на наблюдаващия прокурор, според което, на основание чл.64, ал.2 от НПК ищецът е задържан за 72ч., с цел осигуряване явяването му пред съда в производство за вземане на МНО „задържане под стража“. На 15.10.2017г., СпНС налага на ищеца Т. МНО „задържане под стража”. На 13.06.2018г., преди изтичането на осеммесечния срок по чл.63, ал.4 от НПК, СП внася в СНС обвинителен акт против ищеца.

Образувано е НОХД № 1718 от 2018 г. на СНС. Делото е прекратено поради съществени процесуални нарушения и върнато за изготвяне на обвинителен акт съобразно изискванията. Към 17.08.2018г. е изтекъл максимално допустимият според чл.63, ал.4 от НПК осеммесечен срок, в който може да действа наложената МНО “задържане под стража".

Въз основа на обвинителен акт от 21.08.2018 г. е образувано НОХД № 2612 от 2018г.

1 на СпНС. На 29.08.2018 г. СНС е изменил МНО от „задържане под стража" в „подписка". С Определение от 11.09.2018 г. АпСНС отменя протоколно определение на СНС от 29.08.2018 г. и отново взема по отношение на ищеца МНО „задържане под стража“. Поддържа да е налице нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 5 § 1, б.„с“ от ЕКПЧОС. Още първоначалното задържане е в нарушение на чл.5 § 1 от Конвенцията. Налице е незаконност на задържането след 14.06.2018г., тъй като е изтекъл осеммесечния срок по чл.63 от НПК за задържане в хода на досъдебното производство и до 29,08,2018год.

Релевира доводи за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 5§3 oт Конвенцията. Нарушено е изискването за „разумен срок“ на задържането, който е започнал да тече, считано от 14.10.2017 г., когато ищецът е задържан за 72 часа в ареста и е продължил до момента на освобождаването му.

Не са били налице конкретни данни, че съществува реална опасност ищецът да се укрие и/или да извърши друго престъпление.

Сочи на нарушение и на чл. 5 § 4 от Конвенцията, тъй като липсва всеобхватен съдебен контрол по отношение „законността“ на задържането под стража и по отношение на изискванията на член 5 § 3 от Конвенцията. Мярката е поддържана, с оглед на тежестта на повдигнатото обвинение, а не с оглед обсъждане на конкретни доказателства. Липсва своевременно произнасяне на СНС по исканията за промяна на МНО, с което е нарушено изискването за „кратък срок“ по смисъла на чл.5 § 4 ЕКЗПЧОС.

Поддържа в периода на незаконното му задържане повече от 10 месеца да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на обезщетение.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна Прокуратурата Р.България, в който се излага становище за недопустимост на производството поради липса на процесуална легитимация на ответника.

Поддържа законността на задържането под стража на ищеца да е била предмет на преценка от страна на съда, а не на прокуратурата. Поддържа, че и при установяване на вреди, то те са пряк резултат от незаконосъобразен съдебен акт, а не от незаконосъобразни актове, действие или бездействие на ответника. Поддържа, че ТР №5/15.06.2015г. по тълк. дело № 5/2013г., ОСГК на ВКС, сочещо, че в хипотезите на чл.2, т.1 и т.2 от ЗОДОВ, съдът не е легитимиран да представлява държавата, не е приложимо, когато се търси отговорност за вреди от нарушение правото на ЕС, в който случай съобразно чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ всеки орган, независимо от коя власт /законодателна, изпълнителна или съдебна/, е пасивно легитимиран като субституент на държавата. При условията на евентуалност сочи на нередовност и неоснователност на исковата молба. Претенцията с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1, от ЗОДОВ е неоснователна, тьй като нарушение на чл. 5, § 1, б. „с“ от Конвенцията е относимо само по отношение на задържането за явяване пред съда, ако същото е в нарушение на НПК - т.е. без акт на прокурор, над 72 часа, каквито твърдения не 2 са налице. Оспорва твърденията вредите да произтичат от нарушения на чл. 5, § 3 и § 4 от Конвенцията във връзка с мярката за неотклонение „задържане под стража“. Въпросът за обоснованото предположение е разгледан обстойно. Наказателното производство не е приключило, поради което гражданският съд не може да извършва преценка на основанията за задържането и неговата правомерност. Преценката за взетата мярка и нейната продължителност е изцяло в правомощията на наказателния съд и доколкото се касае за съдебни актове, дори и да е налице неправомерно задържане, отговорността на Прокуратурата на РБ не може да бъде ангажирана.

Твърдените от ищеца неимуществени вреди на са пряка последица от твърдените нарушения, а евентуално от предявеното му обвинение, което не е приключило. Налице е висящо НОХД №6622/2023г. по описа на СГС. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 от ЗЗД. Релевира възражение за погасителна давност.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел;

Не се спори между страните и от данните по делото се установява, че на 14,10.2017г., ищецът е привлечен към наказателна отговорност и му е връчено постановление на наблюдаващия прокурор, според което, на основание чл.64, ал.2 от НПК е задържан за 72ч., с цел осигуряване явяването му пред съда в производство за вземане на МНО „задържане под стража“.

На 15.10.2017г., СпНС налага на ищеца Т. мярка за неотклонение „задържане под стража”.

На 13.06.2018г., прокуратурата внася в СНС обвинителен акт против ищеца/стр.239/, за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр.ал.2 от НК, чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.214, ал.2, т.1, вр.чл.213а, ал.2, т.4 и т.5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.142, ал.2, т.2 и т.8, вр. ал.1, вр.чл.20 ,ал.2, вр.ал.1 от НК; чл.213а, ал.3, т.3, вр.ал. ал.2, т.4 и т.5, пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК. Посочено е ОПГ да е създадена с цел извършване на престъпления по чл.128, чл.129, чл.131, чл.213а и чл.214 от НК /изнудване, отвличане и противозаконно лишаване от свобода/.

Образувано е НОХД №1718 от 2018 г. по описа на СпНС.

На 17,07,2018год. делото е прекратено с определение поради съществени процесуални нарушения и върнато за изготвяне на обвинителен акт съобразно изискванията.

С определение №126/17,08,2018год. Апелативен специализиран наказателен съд е 3 потвърдил прекратителното определение.

Заявено е искане за изменение на мярката за неотклонение на 28,03,2018год., което е оставено без уважение с определение по н.ч.д.№858/2018СпНС/стр.233-239/.

Въз основа на обвинителен акт от 21.08.2018 г. е образувано НОХД № 2612 от 2018г. по описа на СпНС.

С определение от 29.08.2018 г., постановено по НОХД № 2612/2018год. СпНС е изменил МНО от „задържане под стража" в „подписка". Изложени са мотиви, че „фактическо задържане на лицето е считано от 14,10,2017год. като максималния срок на задържането изтича на 14,06,2018год. Преди изтичане на срока по чл.63, ал.4 от НПК на 13,06,2018год. е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД №1718/18год., което е прекратено с влязло в сила определение от 17,08,2018год. Мярката за неотклонение е изменена по отношение на подсъдимия Т. Б. Т. от „задържане под стража“ в „подписка“, поради изтекъл срок по чл.63, ал.4 от НПК“.

С Определение №183 от 11.09.2018г., постановено по ВНЧД №384/2018год. АпСНС отменя протоколно определение на СпНС от 29.08.2018 г. и отново взема по отношение на ищеца МНО „задържане под стража“, като са изложени мотиви императивната норма на чл.63, ал.4 от НПК да е приложима в досъдебната фаза на наказателното производство, като за задържането в съдебна фаза на процеса липсва установен срок./стр.300/;

Мярката „задържане под стража“ е изменена с определение от 17,01,2019год., постановено по НОХД № 2612/2018год. по описа на СпНС, като е изменена в мярка „домашен арест“. Наложена е и мярка на процесуална принуда по чл.68, ал.7, вр.ал.1 от НПК „забрана за напускане на пределите на Република България“. Определението е потвърдено от АпСпНС на 12,02,20219год.

Не се спори ищецът да е фактически освободен от затвора на 14,02,2019год.

По делото е изслушано заключение на съдебнопсихологическа експертиза, което като обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че няма данни за психичен проблем или умствена изостаналост, като лишаването от свобода е повлияло емоционално негативно на състоянието на ищеца и като събитие е довело до повишаване на състоянието на безпокойство и тревожност. При ищеца се наблюдават белези на все още непреработено травматично събитие. Измереното ниво на стрес при ищеца от 153 бала показва средно към високо високо ниво на стрес и свидетелства за състояние на психически дискомфорт; Констатира се необходимостта от прилагане на широк спектър от средства и методи за намаляване на нервно-психическото напрежение, психологическото претоварване, променящи и стилът на мислене и начина на живот.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. (1), т.1 и т.2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при задържане под стража, включително като мярка за неотклонение при всички случаи на лишаване от свобода в 4 нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм., бр. 137 от 1998 г.; попр., бр. 97 от 1999 г. и бр. 38 от 2010 г.), и при нарушаване на права, защитени от чл. 5, § 2 - 4 на Конвенцията;

Предпоставките включени във фактическия състав обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти-нарушение на гаранциите по чл.5 § 1, § 3 и § 4 от Конвенцията, характера на претърпените неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Доводите на ищеца за нарушение на конвенцията се извеждат в нарушение на чл.5 § 1, т.“с“ от Конвенцията, тъй като:

- още първоначално задържане на ищеца не отговаря на изискването за законност и не е пропорционално на преследваната цел.

- налице е незаконност на задържането след 14,06,2018год. , тъй като е изтекъл максимално допустимия по НПК осеммесечен срок за действие на МНО „задържане под стража“ в хода на досъдебното производство-налице е нарушение на националното право, недобросъвестност на органите на прокуратурата, тъй като внасят обвинителен акт срещу ищеца един ден преди да изтече осеммесечния срок по НПК за задържане в досъдебното производство.