Решение № 144 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

А. Ст. Янева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от М. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100506990 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 20.02.2023г., постановено по гр.д. № 31383/2022г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, е уважен предявеният от А. С. П. срещу Й. К. М. и М.

А. М. иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като ответниците са осъдени да възстановят конструкцията на засегната стоманобетонова шайба на външната стена на блок 228, град София, жк Дружба 2, която е стена и на собствения им апартамент 53, като извършат следните действия: в едномесечен срок от влизане в сила на решението, да заплатят, поръчат и приемат изготвянето на неинвазивно конструктивно обследване на сградата с уред, за установяване дали армировката или стремената в областта на двата, направени от ответниците отвора, е прекъсната; в тримесечен срок от влизане в сила на решението, да поръчат и приемат изготвянето на проект за възстановителни дейности за възстановяване на конструкцията на стоманобетоновата шайба; в едногодишен срок от влизане в сила на решението, да заплатят за извършването на строително монтажни работи, съобразно изготвения проект, но не по – малко от следните дейности: обезопасяване на ниво терен; оформяне на овална форма на отворите, разкриване на армировка, 1 презаверяване на армировка, закупуване и доставка на метални шини, разпробиване на метални шини, полагане на метални шини с алпинистки способ, противопожарни мерки на работната площадка, заваръчни дейности, закупуване, доставка на ремонтен разтвор, замонолитване на отворите с ремонтен разтвор, извозване на строителни отпадъци.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответниците Й. К. М. и М. А. М., в която са изложени оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение. Конкретно се твърди, че съдът се е произнесъл с диспозитив, който не съответства на фактическите твърдения в исковата молба, както и на петитума на исковата молба и в този смисъл е разгледал непредявен иск. Счита, че с решението по чл. 109 от ЗС ответникът може да бъде осъден да преустанови действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем, но по този иск не може да бъде постановено решение, с което да се осъди ответника да заплати за дейности, с които да провери дали е засегнато правото на ищеца по някакъв друг начин. По тези съображения е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за раглеждане на иска, с който е бил сезиран. Във въззивната жалба са изложени подробни опласквания и за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Твърди се, че след приключване на съдебното дирене ответниците са предприели необходимите действия да отстранят соченото в исковата молба нарушение, като понастоящем фактическото положение е било възстановено в състоянието от преди нарушението. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли.

Въззиваемата страна А. С. П. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е допустимо и съдът е разгледал иска на предявеното основание и в съответствие със заявения петитум. Поддържа, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, като постановен в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми, поради което е направено искане същото да бъде потвърдено.

2

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ап. 54, а ответниците – Й. и М. М. са собственици на съседния апартамент 53, находящи се в гр. София, жк ****. Ищецът сочи, че от закупуването на апартамента на 31.03.2015г., установил наличието на отвор в стената на балкона на съседите с диаметър около 30 см., разположен в непосредствена близост до прозореца на спалнята на ап. 54, който отвор не бил ползван до пролетта на 2017г. От посочения момент ответниците започнали да използват отвора за вентилационен изход на абсорбатор, поставен към техния балкон, който балкон бил преустроен в кухня без надлежно разрешение. Твърди се още, че през пролетта на 2018г. ответниците пробили и втори отвор с диамерът 30 см., разположен на около 20 см. над първия и на разстояние около 1, 8 метра северно от прозореца на спалнята в ап. 54. Ищецът излага, че е настанил в имота своите родители, като твърди, че двата отвора му пречат да използва имота, като сочи, че вторият отвор, който ответниците ползват за извод на абсорбатор, е срещу спалнята в ап. 54, което препятства родителите му да я ползват при отворен прозорец и да проветряват, защото се твърди при ответниците да се готви и в късните часове на деня, и в спалнята влизат миризми. Ищецът излага още, че използването на терасата като кухня е свързано с високо шумово замърсяване, което препятства ползването на спалнята при отворен прозорец, както и ползването й за сън; засягането на конструкцията от отворите води до опасност от нанасяне на щети при сеизмична активност; соченото нарушение препятства ищеца да реализира пълна пазарна стойност на имота, доколкото с двата отвора на фасада се нарушава артихектурния облик и хармония на сградата. С уточнителна молба от 20.07.2022г. е конкретизиран петитума на исковата молба, като е направено искане за постановяване на решение, с което ответниците бъдат осъдени да 3 възстановят фасадата пред ап. 53, находящ се в гр. София, жк ****, вх. ****, като премахнат отворите в нея и да извършат необходимите строителномонтажни работи по презаваряване на прекъснатата армировка, поставяне на метални шини и крепежни елементи и замонолитване на отворите с ремонтен разтвор, за да бъде възстановена конструкцията на сградата в първоначалния й вид чрез възстановяване на носещата колона на сградата.

В изпълнение на задължението за служебно произнасяне относно допустимостта на постановеното решение настоящият състав счита, че обжалваният съдебен акт е недопустим. За да стигне до този извод съобрази следното:

В съдебната практика е трайно разяснен вложения смисъл в понятието недопустимо съдебно решение, като е прието, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд, или когато е разгледан непредявен иск, или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Хипотези на произнасяне по непредявен иск, водещи до недопустимост на постановеното решение, е налице, и когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, респ. когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Основанията за недопустимост на съдебното решение са изброени в т. 9 на ППВС № 1/85 г.

Посочената задължителна практика очертава хипотезите, при които решението е недопустимо, поради липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне и отказ от иска, липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие, по устно предявен иск. В т. 9 от ППВС е посочено, че в тези случаи втората инстанция трябва да обезсили решението и да прекрати производството, а в случаите на недопустимост, п о р а д и неподведомственост или родова неподсъдност на спора, второинстанционният съд следва да се изпрати делото за разглеждане на компетентния орган или съд. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо 4 предявения такъв, решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск. Когато съдът разгледа факти, които не са въведени като правопораждащи такива или съответно замени едни фактически твърдения с други, без надлежно проведено изменение на иска, съответно – когато се произнесе по различен от заявения петитум, неговото решение се явява недопустимо като постановено по непредявен иск.

В случая първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 109 от ЗС, който е средство за защита на собственика или носителя на ограничено вещно право срещу неоснователните действия, с които му се пречи да упражнява своето право в пълен обем. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС са дадени разяснения, че когато негаторният иск има осъдителен петитум ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. Следователно ищецът трябва да посочи кое е действието/бездействието, с което се смущава правото му на собственост и с оглед на твърденията си да формулира съответен петитум. Както е прието в практиката на ВКС, обективирана в решение № 50056 от 10.07.2023г. по гр.д.

№ 2598/2022г. по описа на Второ ГО и решение № 363 от 17.06.2024г. на ВКС по гр.д. № 1819/2023г., Първо ГО, при предявен иск по чл. 109 ЗС ищецът следва да посочи в какво се състои смущаването на пълноценното упражняване на вещното му право и по какъв начин счита, че следва да бъде преодоляно състоянието и/или да се осуети бъдещо накърняване на правата му. Съдът обаче не е обвързан от заявените от ищеца конкретни искания за тези действия/бездействия. За установяване на какво конкретно поведение следва да бъде осъден ответникът по правило са необходими специални знания по смисъла на чл. 195 ог ГПК, поради което не би могло да се изисква от ищеца още в петитума на исковата молба да посочи точно какви действия или бездействия претендира от ответника, за да бъде преодоляно смущаването на упражняването на вещните му права. В такава хипотеза съдът е обвързан само от квалификацията на формулирания петитум – дали се иска възстановяване на предходното преди нарушението състояние чрез 5 премахване на нещо новоизградено или чрез възстановяване на нещо премахнато, или изпълнение на възложено по закон задължение, или чрез друго действие с оглед конкретиката на съответния правен спор, дали се иска бъдещо бездействие или бъдещо съдействие от ответника и т.н. Спрямо тази квалификация съдът преценява дали установените чрез експертното заключение или следващите се по силата на закона конкретни действия/бездействия на ответника попадат във формулирания от ищеца петитум на иска по чл. 109 ЗС. Безспорно е обаче, че с постановения диспозитив на съдебното решение е недопустимо да се възлагат за изпълнение на ответника такива действия, чрез които да се установи посредством възлагане на трето за спора лице дали е налице твърдяното нарушение и по какъв начин /с какви конкретни действия/ същото следва да бъде отстранено /да се възстанови състоянието отпреди нарушението/. Тези обстоятелства следва да бъдат установени в съдебния процес, доколкото касаят основателността на предявения иск.