Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4318 от 29.11.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12447/2025
Вид
Решение № 4318
Подписан
29.11.2025
В сила
28.04.2026
Състав
ЯНА ЦВЕТАНОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 26, ал. 2, т. 1, б."а" · Закон за пътищата
  • чл. 53, ал. 1, т. 2 , пр. 2 · Закон за пътищата
  • чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства

РЕШЕНИЕ

№ 4318 гр. ***, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20251110212447 по описа за 2025 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН и е образувано по повод жалба вх. № 94-00-4861 от 18.08.2025г. от И. Н. Х. с ЕГН ********** и адрес в гр. ***, ж.к. „***, чрез адв. Т. Б. с адрес за призоваване в гр. ***, ул. „***“ *** срещу Наказателно постановление N 9405 от 16.06.2025г. , издадено от директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ(АНО), с което на основание чл.

53, ал. 1, т. 2 , пр. 2 от Закон за пътищата(ЗП) на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Б. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната иска отмяна на НП, алтернативно, намаляване на глобата до законустановения минимум.

Претендира се разноски.

АНО, редовно призован не се явява. Представлявана се от юрк. Н., който оспорва жалбата и иска НП да бъде потвърдено от съда. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено от фактическа страна следното.

На 20.05.2025 г. св. А. А. – главен инспектор в АПИ, съвместно с М. Н., били на работа и извършвали проверки на път II-18, 34км.

1

Около 10:37 часа на същата дата на път II-18, 34км на два километра от разклона за с.Казичене в посока от с.Лозен към с. Казичене, двамата спрели за проверка моторно превозно средство с четири оси с две управляеми оси марка ''***'' с peг. № *** .

От проверката на документите се установило, че водч на процесното МПС е И. Н. Х. с ЕГН ********** .

От прегледа на товара се установило, че водачът извършва превоз на земни маси.

Св. А. извършил измерване на маса и поосово натоварване на МПС с технически средства - надлежно калибровани, електронна мобилна везна модел DFW-KR № 118844 и ролетка 1302/18/5 м, с № 130418 като се констатирало, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос(3,4) на МПС била 25,065 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.

"в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като превишението било с 6,065 тона.

Водачът не представил разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При така установеното св. Стайков съставил АУАН № 0010698 /20.05.2025г. на И. Н.

Х. с ЕГН **********

Контролният орган квалифицирал описаното в АУАН като нарушение на чл. 26, ал. 2, т.1, б. „а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11.

Препис от акта е връчен срещу подпис на И. Х., който го подписал без възражения.

Въз основа на посочения АУАН, на 16.06.2025 г. било издадено Наказателно постановление N 9405 от директор на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, с което на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 , пр.

2 от Закон за пътищата на жалбоподателят е наложена глоба в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП.

Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на св.А., като същият дава сведения за обстоятелства, в осъществяването на които е участвал, или пряко е възприел по време на проверката. Показанията му са логични, непротиворечиви и се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Свидетелят подробно описа извършената проверка и направените констатации относно масата на превозното средство, натоварването на осите и липсата на разрешително за движението на тежкото ППС.

Показанията на свидетеля изцяло кореспондират с приложения по делото писмен доказателствен материал и напълно съответстват на описаното в издадените АУАН и НП, поради което съдът приема за категорично установена изложената по-горе фактология.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

2

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове.

Актът е подписан от един свидетел и е бил връчен на жалбоподателя. НП е издадено от компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пред. 2 от Закона за пътищата: "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства".

В чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е посочено, че: "Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от нaтовaрвaнията на ос на една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между осите е от 1, 3 включително до 1, 8 m - 18 t (19 t)".

Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната служба за контрол при МВР движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното".

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС: "Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3". С оглед цитираната до тук нормативна уредба, то от обективна страна се установява по категоричен начин, че управляваното от жалбоподателя Х. ППС към момента на проверката е било "тежко" по 3 смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 25,065 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона. Превишаването е било с 6,065 тона, а жалбоподателят не е разполагал с разрешително за преминаване на тежкото ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя, поради което е нарушил цитираните по-горе разпоредби.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пред. 2 от Закона за пътищата: "За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на тежки пътни превозни средства".

Жалбоподателят, като водач на посоченото ППС е действал умишлено. Същият е извършвал дейност по занятие , респективно е знаел, че превозвания товар многократно навишава допустимото натоварване на осите.

Задължение именно на водача е да следи за надвишаването на максимално допустимото натоварване на управляваното от него ППС, тъй като съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

В Наредбата изрично е посочено, че актът се съставя на водача, тоест същият носи отговорност, ако тежкото ППС се движи без разрешително.

Жалбоподателят Х. е управлявал превозното средство към момента на проверката и именно той, като водач на същото, следва да бъде санкциониран.

Предвид горното, налице е извършено нарушение, поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, пред. 2 от Закона за пътищата, предвиждащ глоба в размер от 1000 до 5000 лева за физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени движение на тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

Наложената глоба в размер от 2500 лева е справедлива, тъй като се установи, че при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, то сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е била 25,065 тона, тоест превишаването е било с 6,065 тона, което е съществено.

Това превишаване е голямо, а от своя страна това създава сериозни предпоставки 4 както за увреждането на пътя и пътната настилка, по която се движи превозното средство, така и повишава риска от настъпване на технически проблем и евентуално ПТП заради това претоварване, което и предвид масата на превозното средство може да създаде сериозна опасност за живота и здравето на самия водач, както и на останалите участници в движението.

Предвид изложеното извършеното се явява със завишена степен на обществена опасност и не обуславя , като приложението на чл. 28 от ЗАНН, така и намаляване, размера на глобата.

С оглед всичко изложено, наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно.

Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание и беше разпитан един единствен свидетел.