Определение № 1010 от 12.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. Габрово, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила жалба вх. № 4264/28.08.2025г. /озаглавена молба/, от Д. Н. В. от гр. ************, който е длъжник по изп. дело № 290/2019г. по описа на ЧСИ Г. Н. рег. №733, с район на действие ГОС, с посочено „основание чл.433 ал.1 т.6,т.8 ГПК“.

Жалбоподателят уведомява съда, че са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело на правно основание съгласно законовите разпоредби визирани в чл.433 ал.1, т.6, т.8 от ГПК, тъй като: не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; както и взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 4 години, което било видно от последното изпълнително действие- запорно съобщение от 2021г., за което не бил уведомен умишлено от ЧСИ Г.Н., както и за наложения запор на банковата му сметка. Налице било ограничаване на гражданските му права от незаконните действия и изтеглената сума от 640 лв., която не била отбелязана в кантората на ЧСИ след извършената справка, което счита, че се явява злоупотреба със служебно положение и престъпление по служба.

Претендирано е „на осн. чл.433 ал.1 т.6,т.8 ГПК да се постанови решение изпълнителното производство да бъде прекратено, а след като постановлението за прекратяване влезе в сила, наложените възбрани и запори незабавно да бъдат вдигнати и изтеглената сума от 640 лв. да бъде върната в сметката му, за което да бъде уведомен на посочения адрес“.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело и ответна по жалбата страна не е подал писмено възражение.

1

В писмените си мотиви по чл.436 ал.3 ГПК, ЧСИ Н. навежда доводи, че жалбата е насочена срещу действия, неподлежащи на обжалване, тъй като не е била сезирана с искане и съответно не се е произнасяла с постановление по искане за прекратяване на изпълнителното производство- липсва произнасяне, с което да е постановен отказ за прекратяване на производството. Отделно от това развива съображения, че не е налице настъпила перемция, тъй като са налице системно и своевременно инициирани от взискателя изпълнителни действия по изпълнението, а взискателят е внесъл дължимите такси и разноски, за което са приложени фактури.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Видно от данните по приложеното изпълнително дело №209/2029г. на ЧСИ Г. Н., липсва произнасяне на съдебният изпълнител, с което отказва да прекрати принудителното изпълнение, който отказ би подлежал на обжалване на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК, както и липсва искане направено от длъжника до съдебният изпълнител с искане за прекратяването му- дори той самият не твърди да е подавал такова. Съгласно чл.434ГПК, спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство, както и отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение, са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/.

Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за прекратяване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока.

Предвид изложеното липсата на подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435 ГПК води до недопустимост на жалбата и има за последица оставянето и без разглеждане и прекратяване на производството по нея.

Жалбата е недопустима и относно изложените в същата други искания.

Съгласно чл. 435 ГПК защита срещу процесуалната незаконосъобразност на принудително изпълнение се свежда до възможността да се обжалват само изчерпателно посочените действия и актове на съдебния изпълнител, като законът изрично урежда точно кои действия от кой участник в процеса могат да се атакуват пред съда. Длъжникът по изпълнението, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормите на чл.435 ал.2 и ал.3, чл.462, чл.502 ГПК и чл. 527 ал.4 ГПК. Никое от съдържащите се в жалбата /молба/ искания- за връщане на удържан а сума по запор на банкова сметка, за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника без да бъде уведомен /целта на запора е именно налагането му без уведомяване на длъжника/, за неплатени авансово такси и разноски, както и твърденията за незаконни действия или злоупотреба със служебно положение от ЧСИ, не може да се разглежда като акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

Налице е друг процесуален ред, по който се защитават правата, при наличие и 2 доказване на злоупотреба със служебно положение и за отговорност на съдебният изпълнител за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, а авансовото плащане на такси и разноски е в интерес на съдебният изпълнител, като длъжника не може да защитава правата на ЧСИ вместо него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 4264/28.08.2025г. подадена от Д. Н. В. от ************ - длъжник по изп. дело № 290/2019г. по описа на ЧСИ Г.Н., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 659/2025г. по описа на ОСГаброво.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АСВелико Търново в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. Габрово, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20254200500659 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила жалба вх. № 4264/28.08.2025г. /озаглавена молба/, от Д. Н. В. от гр. ************, който е длъжник по изп. дело № 290/2019г. по описа на ЧСИ Г. Н. рег. №733, с район на действие ГОС, с посочено „основание чл.433 ал.1 т.6,т.8 ГПК“.

Жалбоподателят уведомява съда, че са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство по посоченото изпълнително дело на правно основание съгласно законовите разпоредби визирани в чл.433 ал.1, т.6, т.8 от ГПК, тъй като: не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; както и взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 4 години, което било видно от последното изпълнително действие- запорно съобщение от 2021г., за което не бил уведомен умишлено от ЧСИ Г.Н., както и за наложения запор на банковата му сметка. Налице било ограничаване на гражданските му права от незаконните действия и изтеглената сума от 640 лв., която не била отбелязана в кантората на ЧСИ след извършената справка, което счита, че се явява злоупотреба със служебно положение и престъпление по служба.

Претендирано е „на осн. чл.433 ал.1 т.6,т.8 ГПК да се постанови решение изпълнителното производство да бъде прекратено, а след като постановлението за прекратяване влезе в сила, наложените възбрани и запори незабавно да бъдат вдигнати и изтеглената сума от 640 лв. да бъде върната в сметката му, за което да бъде уведомен на посочения адрес“.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК взискателят по изпълнителното дело и ответна по жалбата страна не е подал писмено възражение.

1

В писмените си мотиви по чл.436 ал.3 ГПК, ЧСИ Н. навежда доводи, че жалбата е насочена срещу действия, неподлежащи на обжалване, тъй като не е била сезирана с искане и съответно не се е произнасяла с постановление по искане за прекратяване на изпълнителното производство- липсва произнасяне, с което да е постановен отказ за прекратяване на производството. Отделно от това развива съображения, че не е налице настъпила перемция, тъй като са налице системно и своевременно инициирани от взискателя изпълнителни действия по изпълнението, а взискателят е внесъл дължимите такси и разноски, за което са приложени фактури.

Настоящият състав на съда намира, че жалбата е процесуално недопустима, по следните съображения:

Видно от данните по приложеното изпълнително дело №209/2029г. на ЧСИ Г. Н., липсва произнасяне на съдебният изпълнител, с което отказва да прекрати принудителното изпълнение, който отказ би подлежал на обжалване на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК, както и липсва искане направено от длъжника до съдебният изпълнител с искане за прекратяването му- дори той самият не твърди да е подавал такова. Съгласно чл.434ГПК, спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство, както и отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение, са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/.

Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за прекратяване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока.

Предвид изложеното липсата на подлежащ на обжалване акт по реда на чл.435 ГПК води до недопустимост на жалбата и има за последица оставянето и без разглеждане и прекратяване на производството по нея.

Жалбата е недопустима и относно изложените в същата други искания.

Съгласно чл. 435 ГПК защита срещу процесуалната незаконосъобразност на принудително изпълнение се свежда до възможността да се обжалват само изчерпателно посочените действия и актове на съдебния изпълнител, като законът изрично урежда точно кои действия от кой участник в процеса могат да се атакуват пред съда. Длъжникът по изпълнението, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва действията и актовете на съдебния изпълнител, изчерпателно посочени в нормите на чл.435 ал.2 и ал.3, чл.462, чл.502 ГПК и чл. 527 ал.4 ГПК. Никое от съдържащите се в жалбата /молба/ искания- за връщане на удържан а сума по запор на банкова сметка, за налагане на запор върху банкова сметка на длъжника без да бъде уведомен /целта на запора е именно налагането му без уведомяване на длъжника/, за неплатени авансово такси и разноски, както и твърденията за незаконни действия или злоупотреба със служебно положение от ЧСИ, не може да се разглежда като акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 ал.2 ГПК.

Налице е друг процесуален ред, по който се защитават правата, при наличие и 2 доказване на злоупотреба със служебно положение и за отговорност на съдебният изпълнител за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, а авансовото плащане на такси и разноски е в интерес на съдебният изпълнител, като длъжника не може да защитава правата на ЧСИ вместо него.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 4264/28.08.2025г. подадена от Д. Н. В. от ************ - длъжник по изп. дело № 290/2019г. по описа на ЧСИ Г.Н., като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 659/2025г. по описа на ОСГаброво.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред АСВелико Търново в едноседмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове: