Решение № 582 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20263110200477 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от А. Б. К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 26-0460-000003/29.01.2026г. на ВПД началник група в ОД на МВР-Варна, Пето РУ-Варна, с което на лицето били наложени административни наказания глоба в размер на 255,65 евро /500,01 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за шест месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно. Намира, че съставеният акт страда от пороци, които не подлежат на саниране. Отрича наличието на виновно поведение, като изтъква, че преценка в тази насока не е била извършена от наказващия орган, който не е обсъдил и предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че възражения в изложената насока са били направени при съставянето на акта, но не са били отчетени от наказващия орган. С тези аргументи моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.П. Б., който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което счита за приложимо в разглеждания случай. Моли за отмяна на наказателното 1 постановление и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Жалбоподателят бил управител на „***“ ООД. Дружеството било ползвател на лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** собственост на „ДСК лизинг“ АД-клон Варна. По отношение автомобила през м.декември 2023г. не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което от Гаранционен фонд Варна и на 29.12.2023г. регистрацията на автомобила била прекратена служебно, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Това обстоятелство обаче не било известно на жалбоподателя.

Поради това на 03.12.2025г. около 12,11 ч. той управлявал процесния автомобил по бул.“Княз Борис I“ в гр.Варна. В близост до сграда №129 К. бил спрян за проверка от служители на Пето РУ при ОД на МВР-Варна, които извършили проверка чрез работна станция –РСОД и установили, че към момента на управлението му автомобилът е служебно дерегистриран.

Във връзка с тези констатации на същата дата на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че управлява лек автомобил, който е със служебно прекратена регистрация от 29.12.2023г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

По случая била образувана и прокурорска преписка, по сигнал за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление на ВРП от 23.01.2026г. било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като било счетено, че деянието е несъставомерно от субективна страна. Материалите по преписката били изпратени на наказващия орган за сведение, в резултат на което на 29.01.2026г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А. К. била наложена глоба в размер на 255,63 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля П. В.

А., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

2

Показанията на свидетеля А. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Същият се явява непредубеден и незаинтересуван от изхода на делото, тъй като не се е намирал в някакви особени отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което показанията му следва да бъдат счетени за обективни и правдиви.

Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените по делото писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са приложените справка от Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна относно промените в регистрацията на процесния автомобил, както и справка за собствеността и регистрацията на превозното средство.

От служебно извършена проверка в общодостъпната интернетстраница на Гаранционен фонд се установява липсата на застрахователен договор към датата на служебно извършената дерегистрация.

За изясняването на фактическата обстановка допринася и приобщеното копие на Постановление за отказ от образуване на наказателното производство от 23.01.2026г. на ВРП, ценено в качеството му на писмено доказателство, в което са отразени фактическите констатации на прокурора по случая, формирани след извършени съответни действия по разследването.

Съдът констатира, че в приложената справка за регистрацията на автомобила е отразено, че същата е прекратена служебно на 29.12.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП-непререгистрирано ПС. Доколкото обаче за автомобила към тази дата не е била налична действаща застраховка „Гражданска отговорност“ и предвид останалите доказателства по делото съдът приема за установено, че регистрацията в действителност е била прекратена поради липса на застрахователен договор, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

3

Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни органи (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи ), в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно защитата си.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

По силата на чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Същевременно разпоредбата на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „Водач“ като лице, което управлява пътно превозно средство. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата същият е управлявал процесния лек автомобил, при което е имал качеството „водач“ на моторното превозно средство. Не е спорно и обстоятелството, че автомобилът се е движел по път, отворен за обществено ползване. В качеството си на водач на МПС, управлявано по път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят е бил задължен да управлява само моторно превозно средство, което е надлежно регистрирано. Като е управлявал автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно, тъй като не е имал сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, К. несъмнено е осъществил от обективна страна състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени от процесуалния представител на санкционираното лице, че деянието не е 4 осъществено виновно. По делото няма данни, а и не се твърди от наказващия орган, на водача да е било известно служебното прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се установява санкционираното лице да е било уведомено или да е узнало по какъвто и да е начин за това обстоятелство. След като не е доказано знанието от страна на водача на факта на служебно прекратената регистрация, не е доказано и че деянието е извършено виновно. В тази насока са задължителните указания, дадени в Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 2/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 ЗДвП наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. В Тълкувателното постановление се посочва, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП , защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Изтъква се в Тълкувателното постановление, че се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на 5 регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП . Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Изрично се приема в Тълкувателното постановление, че в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.