Решение № 2200 от 16.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2200 гр. Пловдив, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330109372 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Х. И., ЕГН **********, против „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, ЕИК 200385975, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2000 лева, представляваща неплатен остатък от отпусната сума по договор за потребителски кредит от 05.10.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от 27.03.2014 г. по ч. гр. д. № 21009/2013 г. на Районен съд – Пловдив.

Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 27.03.2014 г., издаден в полза на ответното дружество по ч. гр. д. № 21009/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с молба от 30.09.2014 г. било образувано изпълнително дело № 9326/2014 г. по описа на **** М.Б., с рег. № *** на К****.

Твърди, че със Запорно съобщение от 02.10.2014 г., **** наложил запор на сметките на длъжника.

С молба от 14.02.2017 г. взискателят поискал делото да бъде изпратено на **** К.П., с рег. № ***, за продължаване на изпълнителните действия, като с протокол от 08.03.2017 г.

**** Б. изпратил делото на **** П..

Твърди, че с ПДИ с изх. № ****/17.07.2017 г., по новообразуваното изпълнително дело № ***/**** г., **** П. уведомил длъжника за задълженията му по делото.

С призовка за принудително изпълнение от 03.11.2017 г., **** уведомил длъжника за насрочен опис в дома му, но сочи, че нямало данни същият да се е състоял. С призовка от 06.06.2018 г., **** отново уведомил длъжника за задълженията му. С Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 01.07.2020 г., **** насрочил описа за 21.08.2020 г., а с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 16.03.2022 г., **** насрочил описа за 09.05.2022 г., но отново сочи, че нямало данни описите да са се състояли.

1

Излага съображения, че не дължи претендираните по изп. дело суми, тъй като същите са погасени по давност.

В тази връзка навежда доводи, че от Запорното съобщение от 02.10.2014 г. до изпращането на ПДИ с изх. № ****/17.07.2017 г. по новообразуваното изпълнително дело № ***/**** г. по описа на **** П., не били извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което делото било прекратено на това основание. Счита, че делото е прекратено на 26.06.2017 г., т.е. две години от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Поддържа, че действията след настъпилата перемпция на 26.06.2017 г. не могат да бъдат противопоставени на длъжника, тъй като са извършени по прекратено по силата на закона дело.

Твърди, че петгодишната давност за вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г., като е изтекла на 26.06.2020 г. – три години след перемпцията на 26.06.2017 г.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2000 лева, представляваща неплатен остатък от отпусната сума по договор за потребителски кредит от 05.10.2006 г., за която е издаден изпълнителен лист от 27.03.2014 г. по ч.гр.д. № 21009/2013 г. на Районен съд – Пловдив. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че за събиране на вземането по изпълнителен лист от 27.03.2014 г. било образувано изпълнително дело № 9326/2014 г., по което със Запорно съобщение от 02.10.2014 г. е наложен банков запор по сметка на длъжника, а на 06.10.2014 г. – запор на дружествен дял, собственост на ищцата в „Ивел – Г“ ЕООД.

Посочва, че на 14.02.2017 г. поискал продължаване на производството от **** К.П., с рег. № ***, като същото било образувано под № ***/**** г.

Сочи, че е кредитор на ищцата по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-********, вземането по който било прехвърлено чрез Договор за цесия от 30.06.2009 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответника „Мост Финанс Мениджмънт“ АД.

Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело били направени редица справки относно финансовото и имущественото състояние на длъжника.

Сочи, че на 02.10.2014 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника.

Следващото валидно изпълнително действие било предприето на 03.11.2017 г., когато **** уведомил длъжника за насрочен опис на движими вещи. Твърди, че на 23.05.2018 г. дружеството депозирало молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

С призовка от 06.06.2018 г., **** уведомил длъжника за задължението му. Твърди, че с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 01.07.2020 г., **** насрочил описа за 21.08.2020 г., а с Разпореждане за насрочване на опис на движими вещи от 16.03.2022 г., **** насрочил описа за 09.05.2022 г.

Не оспорва, че по делото е настъпила перемпция, тъй като в двугодишен срок не били предприемани валидно изпълнителни действия. Сочи, че съгласно т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В случая тази дата била 06.10.2014 г., поради което давността изтичала на 06.10.2019 г. Твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност, обаче били неоснователни, 2 доколкото следващото валидно изпълнително действие било от дата 03.11.2017 г., тъй като новото искане за нов способ прекъсвало давността независимо от това дали **** го е образувал в ново дело или не.

Поддържа, че не е изтекла погасителната давност за вземането.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Евентуално, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист /л.5/, че в полза на „Мост Финанс Мениджмънт“ АД, е издаден на 27.03.2014 г. изпълнителен лист, срещу ищеца Г. Х. И., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 21009/2013 г. по описа на ПРС, за следните суми: сумата от 2000 лева – главница, представляваща неплатен остатък от отпусната сума по договор за потребителски паричен кредит РLUS – ********/05.10.2006 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 27.12.2013 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 40 лева – държавна такса и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист, първоначално е образувано изп.д.

№ 9326/2014 г. по описа на **** М.Б., рег. № ***, с район на действие – СГС, като по искане на взискателя „Мост Финанс Мениджмънт“ АД за продължаване на изпълнителните действия е образувано изп. дело № ***/**** г. по описа на **** К.П., рег. № *** на К****.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

В производството по издаване на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора, съгласно чл.

415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл. 416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Затова неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му или влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая, издадената заповед за изпълнение на парично задължение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч.гр.д. № 21009/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни последици. Именно поради това, искът по чл. 439 ГПК може да се основа само на факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на фактите и обстоятелствата, 3 относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и които е могла да посочи в срока за възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, се преклудира.

Съобразно с установените по делото факти и разпоредбата на чл. 439 ГПК, даваща възможност на длъжника по изпълнителното производство да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт, следва да се приеме, че в настоящия случай спорът се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесното вземане в период след възникването му до момента на предявяване на иска.

С оглед характера на вземането за дължима сума по договор за кредит и разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, съдът намира, че се касае за вземане, което се погасява с изтичане на пет годишна давност, тъй като е за главница по договор за кредит.

Относно твърденията на ищеца, че вземането му е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В същото се прие, че задължителните указания, дадени с ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 З****): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.