Решение № 2510 от 02.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2510 гр. Варна, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110115384 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Г. Т. Г., ЕГН ********** против "С." ЕООД, ЕИК * осъдителен иск с правна квалификация по чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 35 000.00 лева (тридесет и пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени в резултат на настъпила на 22.12.2022 г. трудова злополука в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на злополуката (22.12.2022 г.) до окончателното погасяване на задължението.

С определение № 2732 от 06.03.2024 г., постановено по делото, на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, съдът е конституирал ЗАД „А.“ АД в качеството му на трето лице-помагач на страната на ответника „С.“ ЕООД.

Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по трудово правоотношение, учредено въз основа на трудов договор, сключен на 28.11.2022 г., по което изпълнявал строително – монтажни дейности с месторабота в гр. В..

Сочи се, че на 22.12.2022 г. при изпълнение на трудовите си задължения и поконкретно при извършване на монтаж на гипсокартон по таван на жилище, е паднал от стълба и си е наранил крака. След като му е оказана първа помощ, ищецът е закаран до спешното отделение на МБАЛ „С. А. В.“ АД, където е диагностициран с тежка травма на ахилесовото сухожилие – „руптура“. Впоследствие му е назначено оперативно лечение, изразяващо се в зашиване на руптурата на сухожилието и поставяне на гипсова имобилизация, като след това е изписан за домашно лечение. Сочи се, че оперативната интервенция на крака е извършена на 28.12.2022 г. Излага се, че на 31.12.2022 г. Г. Г. е изписан, като според назначеното лечение на 14-я ден е следвало да се свалят конците, а в продължение на тридесет дни крайникът е следвало да бъде напълно обездвижен, като ищецът се е придвижвал с помощни средства до месец юни 2023 г. Поддържа се, че в продължение на шест месеца се е лекувал от последствията на получената травма, като заради обездвижването и невъзможността да се грижи за себе си и нуждите си, грижи за него е полагала съпругата му. Травмата е довела и до психически проблеми, като в продължение на три месеца след изписването му е бил абсолютно безпомощен, не е можел 1 да се движи и да извършва сам хигиенно – санитарното си обслужване, което е довело до психическо затормозяване и чувство на безпомощност и безполезност. Твърди, че е потърсил психологическа помощ няколко пъти, но поради невъзможност за заплащане на психологическите консултации не е успял да проведе такова лечение.

Ищецът посочва, че поради непрестанни болки в засегнатия крак и продължаващото състояние на трудна подвижност на 30.06.2023 г. му е направен допълнителен преглед от съдов хирург, който установил наличие на тежък тромбофлебит и му е назначил лечение за период от шестдесет дни и че до момента леко накуцва и търпи болка в областта на извършената операция.

Посочва, че и към днешно време извършва рехабилитационни манипулации и раздвижване на крака. Сочи се, че Г. Г. все още не се е върнал към трудовите си задължения и търпи загуби поради временната си нетрудоспособност.

Поддържа се, че ответникът има сключена застраховка „Трудова злополука“ със застрахователно дружество „А.“ АД и че към застрахователя е предявена претенция за доброволно уреждане на отношенията. В отговор на това искане на ищеца е преведена сума от 35,50 лв., като от застрахователното дружество е посочено, че лимита на отговорността по полица „Трудова злополука“ се покрива до тази сума.

Ищецът заявява готовност за извънсъдебно уреждане на спора чрез постигане на спогодба въз основа на взаимни отстъпки и компромиси.

С оглед претърпените неимуществени вреди, по същество се моли искът да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Работодателят не оспорва, че с ищеца са страни по трудов договор и че е настъпила на 22.12.2022 г. трудова злополука, но твърди, че същата е настъпила в резултат на проявена от ищеца груба небрежност. Излага, че работникът е бил инструктиран за условията на труд на строителния обект, за работата, която следва да изпълнява, като същият не е спазил инструкциите за безопасност и се е качил на пачка от стиропор, вместо на стълба, т.е. оспорва посочения от ищеца механизъм на причиняване на трудовата злополука – падане от стълба. Сочи се, че от разследването на трудовата злополука от НОИ се установява, че е налице причинно – следствената връзка между противоправното и представляващо груба небрежност действие на работника и настъпилата трудова злополука, поради което е инвокирано и възражение за съпричиняване в размер на 99%. Поддържа се, че ищецът е съзнавал извършването на грубо нарушение на трудовата дисциплина и правилата за безопасност на труда, съзнавал е възможните опасни последици в случай падане от височина и е предвиждал настъпването им, но явно лекомислено се е надявал, че те няма да настъпят, поради което е съпричинил резултата. Твърди се още, че в деня на настъпване на трудовата злополука, на ищеца не му е дадено нареждане от прекия му ръководител за залепване на гипсокартон, като ищецът самоволно е решил да помага на свой колега.

Оспорва причинно-следствената връзка между инцидента и увреждането на крайника, а именно руптура на ахилесовото сухожилие. Твърди се, че в резултат от злополуката ищецът вероятно е получил лека травма на десния крак, която вследствие на непотърсената лекарска помощ в рамките на следващите 24 часа след инцидента е настъпила руптурата на ахилесовото сухожилие. Отделно, се сочи, че ищецът е отказал навременното оперативно лечение, с което е довел до усложняване на травмата.

По същество моли съдът да отхвърли частично предявения иск, като редуцира размера на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди и релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.

С молба-становище от 31.05.2024 г. третото лице – помагач на страната на ответника „С.“ ЕООД иска да се отмени определението, с което съдът е конституирал „ЗАД А.“ АД като трето лице – помагач на страната на ответния работодател, поради липса на правен интерес. При условията на евентуалност се присъединява към всички оспорвания, възражения и доказателствени искания на ответника. Твърди, че е заплатил по полицата „Трудова злополука“ в полза на ищеца сумата от 35.50 лева и с това се сочи, че е удовлетворен интересът на ищеца по полицата „Трудова злополука“.

2

В хода на проведеното о.с.з., в което е дадено ход на устните състезания, ищецът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Ответникът, редовно призован за същото о.с.з., представлява се от адв. С. Н., чрез която поддържа отговора на исковата молба. Третото лице-помагач на страната на ответния работодател, редовно призовано, не се представлява в о.с.з.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти, които се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, гласни и експертни доказателства.

Фактите по делото са следните:

Видно е от представената по делото справка по описа на НАП, че страните по делото са били страни по срочен трудов договор, сключен на 28.11.2022 г. до 29.06.2023 г., като ищецът е заемал длъжността „работник, строителство с код по НКПД: 93120003“ срещу насрещното задължение на ответника да заплаща уговореното трудово възнаграждение.

От ангажираната длъжностна характеристика на ищеца е видно, че последният в ежедневната си работа при изпълнение на задълженията си е подчинен на техническия ръководител и е длъжен да спазва всички мерки за безопасност по време на работа.

Безспорно е, че на 22.12.2022 г. ищецът е претърпял злополука, която е декларирана от ответника като трудова и е призната като такава с разпореждане № 5104-03-15 от 23.01.2023 г. на НОИ ТП – гр. В.. От официалния свидетелстващ документ /разпореждането на НОИ/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, се констатира по несъмнен начин, че на 22.12.2022 г. ищецът през работното време и при изпълнение на трудовите си задължения като работник строителство, извършвайки монтаж на гипсокартон по тавана на жилище, е стъпил върху пачка от стиропор с височина около 50 см, като без да види стъпва на лист стиропор, който стърчи извън пачката, в резултат на което той се счупва и ищецът пада на десния си крак, влседтсвие на което получава травма на ахилесовото сухожилие на десния крак, довела до неговата временна неработоспособност.

Видно е, че административният акт е съставен въз основа на декларация за трудова злополука с вх. № 5101-03-5 от 10.01.2023 г. Декларацията е депозирана от работодателя въз основа на протокола от 09.01.2023 г., съставен от комисия в състав: Д. Н. Н., Ц. Ж. М., М. П.

М. и С. Т. С.. Видно е от протокола, че злополуката е настъпила в апартамент в новострояща се жилищна сграда, находяща се в * по време на монтаж на гипсокартон по таван в жилище.

Служителят не е използвал предоставената му стълба, а е ползвал неподходящо средство – набор от листи стиропор и не е спазил инструкциите за безопасна работа, разписани в ежедневния инструктаж, в резултат на което е загубил равновесие и стъпил на криво.

Протоколът е в унисон и с обясненията, дадени от самия ищец /л. 101/.

От представеното платежно на л. 43 е видно, че в полза на ищеца на 26.05.2023 г. е изплатена сумата в размер на 35.50 лева от страна на ЗАД „А.“ АД, представляваща обезщетение по повод настъпилата злополука.

От приобщените преписи от книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа е видно, че ищецът е преминал през начален инструктаж на 24.11.2022 г. и 30.11.2022 г., като на същия му е издадена и служебна бележка за това с № 182/30.11.2022 г. Ищецът е преминал и през инструктаж на работното място на 29.11.2022 г. и 05.12.2022 г. Ищецът е преминал успешно и през изпит за допускане до самостоятелна работа с тежести и на височина /л. 91/.

Представена е и декларация, от която е видно, че ищецът е запознат с инструкциите по безопасност и здраве; правилника за вътрешния трудов ред; опасностите и оценката на риска за длъжността му; плана за евакуация при пожар и аварии; плана за действие при пожари; правилата за организация на работна заплата; длъжностната си характеристика; че е получил лични предпазни средства и специално облекло.

3

От представените медицински документи и заключението по назначената СМЕ се констатира, че свързаното с инцидента травматично увреждане се обобщава в диагнозата руптура (разкъсване) на ахилесовото сухожилие на десния крак. Най-честата причина са разкъсване на ахилесовото сухожилие е травма, чрез директен удар или индиректно при силно разтягане на сухожилието от екстремно свиване на ходилото към подбедрицата.

Другите причини, обобщени като болестни - могат да се разглеждат като условия, които улесняват увредата при минимални натоварвания, при патологични позиции или от вродени състояния.

В лечебния процес на руптурата на сухожилието основният момент е максималното сближаване на двата разкъсани края. Това може да се постигне консервативно чрез имобилизация в определена позиция с максимално изпънато ходило или оперативно чрез налагане на шевове. След пълна руптура на сухожилието, оперативната интервенция е препоръчителна. Оперативното лечение в случая е отсрочено със седмица, като от наличните данни не става ясна конкретната причина за първоначалния отказ, дали след информиране за рисковете или по други обективни причини. Интервенцията е в относително допустим интервал след травмата и която като вид увреда не налага изключителна спешност.