Решение № 13507 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13507 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110110628 по описа за 2026 година

Предявен е от Й. М. М., ЕГН **********, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от управителя адв. Д. М. М., със съдебен адрес: гр. София, *****, установителен иск срещу ответника „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от ****, с правно основание чл.26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.1 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., поради противоречието му със закона.

Ищецът Й. М. М. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с ответника са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен от разстояние, за сумата от 800 лв., която сума следвало да бъде погасен в срок от 30 дни, заедно с лихва от 3,38 % или 236,96 лв. Сочи, че в чл. 5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от “Мултитуд Банка” в полза на дружеството ответник, във връзка с което изискване бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между ищеца и “Мултитуд Банка”. Твърди, че при сключването на договора никъде не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано с кредитора дружество, като една след като усвоил сумата на кредита, установил, че му е начислена такса за поръчелство в размер на 827,04 лв. Сочи, че ищецът не е подписвал договора, нито пък му е предоставян екземпляр от нето. Поддържа, че предоставянето на обезпечение е задължително условие за сключването на договора, разходът за сключването му е предварително известен на кредитора, още повече, че кридитодателят и гарантът са свързани лица, същият е сигурен, поради което следва да намери отражение при изчисляване на ГПР по кредита, като задължителен разход по кредита. Същевременно при изчисляването на ГПР не е включена дължимата такса за гарант, което представлява задължителен разход по кредита, поради което счита, че 1 не е спазено изискването на чл. 11, ал.1, т. 10, а с включването на таксата гарант при изчисление на ГПР, размерът му надвишава максимално предвидения в чл. 19, ал. 1 ЗПК. Счита, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и че клаузата на чл. 5 от договора за предоставяне на потребителски кредит е нищожна, поради това, че е неравноправна. При тези си твърдения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Фератум България“ ЕООД оспорва иска с доводи, че поръчителството на “Мултитуд Банка” не е задължително условие за сключване на договора за кредит, тъй като кредитополучателят може да избере да осигури свой поръчител за обезпечаване на кредита. В случая се твърди, че ищецът сам е избрал “Мултитуд Банка” за свой поръчител в електронния формуляр, и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Поддържа, че ищецът е получил преддоговорна информация на посочен от него електронен адрес, в която било упоменато, че за сключването на договора за кредит се изисква поръчителство. Оспорва да е налице нарушаване на чл. 143 ЗЗП. Счита, че възнаграждението по договора за гаранция не следва да се включва при изчислението на ГПР, тъй като е разход, свързан с незадължителна услуга. Излага съображения за недопустимост на иск за прогласяване нищожността на договора за предоставяне на гаранция, какъвто обаче не е предявен с исковата молба. Поради изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, поради което тези факти са отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140 ГПК, че между тях е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер на 800,00 лева, погасим в 30 –дневен срок, при ГПР в размер на 49,85 %, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на обезпечение – поръчителство, във връзка с която е предоставено поръчителство на Multitude Bank.

В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителството предоставено от Multitude Bank в полза на Дружеството, който договор за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, а с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

По делото е представен Договор за гаранция (поръчителство), сключен между ищеца и Multitude Bank, който обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя по Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., сключен с ответника, от съдържанието на който се установява, че същият е възмезден и кредитополучателят дължи такса за предоставената гаранция (поръчителство) в размер на 236,36 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са 2 потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл.

10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал.

9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е спазена формата за сключването му, като по делото е представена е разменената преддоговорна информация.

По делото беше доказано, че в конкретния случай и доколкото ищецът не е могъл да предостави поръчител – физическо лице, такъв е осигурен от кредитодателя в лицето на Multitude Bank, за което се дължи допълнително възнаграждение в размер на 236,96 лв. видно от представения договор.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на 3 разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното възнаграждение по обезпечителната сделка представлява именно разход за допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице и другите допълнителни изисквания, а именно сключването на този договор за допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на кредита и същевременно да е бил известен на кредитора. Съдът не споделя доводите на ответника, че кредитополучателят има право да избере друг вид обезпечение – поръчител, доколкото видно от съдържанието на чл. 5 от договора, такава възможност не е предвидена, като е посочено изрично, че договорът за кредит се обезпечава единствено чрез поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.

Разпечатката съдържа 19 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/830f487b-233d-46c1-a968-785c3a158c5f