Решение № 3585 от 08.11.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3585 гр. Варна, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Стаматов при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело № 20223110116621 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от О. Р. В., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ул. „***“ №***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на „***“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № ***, бл. *** „***“, ет. ***, ап. офис ***, че са нищожни клаузите на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от Договор за паричен заем *** № ***/***, сключен между О. Р. В. и „***" ООД, за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер на 220,00 лева и неустойка в размер на 146,52 лева, като противоречащи на добрите нрави по см. на чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, на закона - чл. 22, вр. с чл. 10а, чл.11, чл. 19 ЗПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, и неравноправни по см. на чл. 143 ЗЗП.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права: между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем „***“ № ***/***. Съгласно чл. 3 ал.1 от Договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се задължава да върне сумата от 695,20 лева на 22 вноски. ГПР по кредита е в размер на 49,38%, а ГЛП 40,32 %. Съгласно чл.1 ал.З от договора, заемателят заплаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 220.00 лева. В чл.5 ал.2 от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 146.52 лева, ако заемателят не предостави в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечение изразяващо си в поръчителство на трето лице или банкова гаранция, а съгласно ал.2 неустойката се заплаща с всяка погасителна вноска, като по този начин общата сума подлежаща на връщане е 841,72 лева. Сочи, че допълнителната услуга по чл.1 ал.З от договора за паричен заем предвиждаща заплащането на „такса за експресно разглеждане на документи" в размер на 220.00 лева, противоречи с чл. 10а от ЗПК.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г.). Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на 1 такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Чл.1 ал. 3 от Договора за паричен заем е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като стойността на таксата е необосновано висока. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП поради значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение водеща до злепоставяне на интересите на длъжника с цел извличане неоправдана изгода на кредитора. Сумите за лихви, такси и неустойка са повече от кредита, което нарушава принципа на добросъвестност и справедливост предвид неоснователното облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по т. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена, извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикаля чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че клаузата на чл.17 ал.1 от Договора не е уговорена индивидуално по смисъла на чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. с чл.24 от ЗПК.

Тя е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им към момента на сключване на договора. В този смисъл е и Директива 93/1З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявеният иск се оспорва. Не се оспорва, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по реда на Закона за потребителски кредит (ЗПК), съобразно договор за паричен заем „***“ № ****/***, по силата на което ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 400 лева, която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 22 вноски. ГПР по кредита е в размер на 49,38%, а ГЛП 40,32 %. Не оспорва, че в договора за паричен заем са включени клаузи за експресно разглеждане на документи и за неустойка в случай, че не бъде изпълнено задължението за предоставяне на обезпечение под формата на поръчител или банкова гаранция, което обстоятелство е следвало да бъде осъществено в 3 дневен срок от сключване на договора, която намира за валидно уговорената. Счита, че тези клаузи са валидни и не противоречат на добрите нрави или закона. Сочи, че заемателят със собственото си поведение е допринесъл за действието на разпоредбата за неустойка, тъй като неустойка се дължи единствено ако реално не е предоставил обезпечение и причина за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на заемателя. Услугата по експресно разглеждане на документи е доброволна и не е била условие за сключване на договора, респ. заемателят не е бил длъжен да я приеме. Сочи, че правилно и в съответствие с чл. 19 и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК неустойката и таксата за експресно разглеждане на документи не са включени в ГПР. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства – Договор за паричен заем ***№ ***г, се установява, че: На 04.08.2021г. между страните е сключен договор за паричен заем „***“ № ***/***.

Съгласно чл. 3 ал.1 от Договора за кредит кредитодателят предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 400.00 лева, а кредитополучателят се задължил да върне сумата от 695,20 лева на 22 вноски. ГПР по кредита е в размер на 49,38%, а ГЛП 40,32 %. Съгласно чл.1 ал.З от договора, заемателят заплаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 220.00 лева. В чл.5 ал.2 от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 146.52 лева, ако заемателят не предостави в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечение изразяващо си 2 в поръчителство на трето лице или банкова гаранция, а съгласно ал.2 неустойката се заплаща с всяка погасителна вноска, като по този начин общата сума подлежаща на връщане е 841,72 лева.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, и чл. 143 ЗЗП.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са приети обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за паричен заем „***“ № ***/***, по силата на който ответникът в качеството му на кредитор е предоставил на ищцата в качеството й на кредитополучател сумата от 400 лева, която следвало да бъде върната съобразно погасителен план на 22 вноски по 38,26лв. – общо 841,72 лева, в които са включени и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 220,00 лева и неустойка в размер на 146,52 лева, ако заемателят не предостави в 3-дневен срок от датата на сключване на договора обезпечение изразяващо си в поръчителство на трето лице или банкова гаранция. ГПР по кредита е в размер на 49,38%, а ГЛП 40,32 %.

Ищецът сочи като правопораждащ юридически факт относно предявения иск, договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) обезпечен с договор за поръчителство, поради което процесното правоотношение се регулира от материалноправните норми на посочения специален закон, в редакцията му, действаща към момента на сключване на договора, които норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно, предвид нормата на чл.7, ал.3 ГПК /ДВ бр.100/2019г/, касаеща нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – в т.см. са ТР № 1/2020 от 27.04.2022 год на ОСГТК на ВКС, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже положителните факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици – наличието на сключен между стсраните Договор за паричен заем *** № ***/***г. и пороци водещи до нищожност на чл.1 ал.3 и чл.5 ал.2 от него, респ. ответника следва да установи, че клаузите за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи в сключения между страните договор са уговорени в съответствие с императивните норми на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.

Съобразно чл.1 ал.3 на договора за потребителски кредит, чрез допълнителна услуга, потребителят ще получи експресно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит. Съдът намира, че с тази такса кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Не е ясно каква е разликата между експресно и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „експресно разглеждане“. Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит, не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни.

Видно е, че така направената уговорка за заплащане на такса изцяло попада в хипотезата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяна на потребителя.

Уговарянето на цена на пакет с необосновани от кредитора предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на тази клауза от потребителски 3 договор като средство за заобикаляне на забрани.

Нормата на чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение на кредиторът да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на последния.