Решение № 2418 от 01.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2418 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20241110213095 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба от “***“ АД срещу Наказателно постановление (НП) № 005126/26.08.2024 г., издаденo от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл. 68г, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 68в от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 25000,00 лева на основание чл. 210а, вр. чл. 68в, вр. чл.

68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 2 от ЗЗП.

В подадената жалба са изложени оплаквания, че атакуваното наказателно постановление е противоречащо на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че в НП не са описани доказателствата, които подкрепяли нарушението, доказателствата в преписката не били обсъдени и не били събрани доказателства в подкрепа твърденията и оплакванията на жалбоподателя. Не били обсъдени възраженията на банката. В акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП не било индивидуализирано кое е пострадалото лице и защо поведението на банковите служители било квалифицирано като „търговска практика“, как е установено, че нарушението се отнася до група лица, обединени от някакъв признак. НП 1 се основавало на неправилни фактически констатации и необосновани и погрешни изводи. Оспорена е описаната в НП фактическа обстановка. В НП липсвала индивидуализация на лицето– пострадал по имена, ЕГН или на група – потребители. Твърди се, че ставало въпрос за клиент с имена Р. М. И..

Подчертава се, че при преиздаване на пластика на дебитна карта поради изтичане на валидността , старата пластика остава валидна, т.е. активна и използваема, до изтичане на срока, посочен върху нея, независимо дали е подготвена нова пластика за предаване на клиента. В случая банката е била подготвила нова пластика, но старата е била активна до изтичане на валидността . Възможностите за предаване на новата пластика произтичали от общите условия на банката и законодателството, като това можело да се направи: лично при явяване на клиент във финансов център на банката, предаване на пълномощник с изрично пълномощно, изпращане по куриер до посочен от клиента адрес, като заявяването ставало лично от клиента в писмена форма или от упълномощено от него лице. В случая с телефонно обаждане било поискано пластиката да бъде изпратена до адрес, като телефонният номер не бил регистрираният в банковата система като номер на клиента. Предвид това се твърди, че банката предприела опити да се свърже с клиентката на регистрирания за нея телефон с цел верификация, но на номера отговарял мъжки глас – лице, представило се за неин син и посочило, че тя не може да бъде верифицирана по телефона, понеже имала „стар телефон“.

Последвали обаждания към банката от лице, представило се за неин роднина, с настояване за изпращане на новата пластика до адрес и писмо чрез формата на сайта на банката със същото искане от лице, представило се за внук на клиентката. След проведени разговори верификацията на клиентката била извършена на 11.12.2023 г. В този смисъл се твърди, че служителите на банката не са бездействали, а са предприели действия по установяване дали това е действителното желание на клиентката. В НП било прието, че банката е трябвало да достави картата до 3 дни, но не ставало ясно този срок къде е посочен, доколкото липсвал в общите условия на банката и законодателството, а и обичайната доставка отнемала три работни дни и то след като картата бъде изпратена от финансовия център, като от страна на клиентката не била заявена експресна доставка и не е плащана такса за това, още повече че през съответния месец имало празнични почивни дни. Твърди се, че картата е пристигнала след 8 работни дни, като до този момент старата пластика е била 2 налична и активна при клиента. Възразява се, че не ставало въпрос за практика, а за единичен случай, който не засягал група потребители, а един такъв. Ако имало нарушение, то по-скоро касаело договорно неизпълнение.

Подчертава се, че клиентът не е останал без дебитна карта, като не може да се говори и за засягане интересите на уязвим потребител, доколкото задължението за осигуряваме на лично предаване на дебитна карта е едно и също за всеки потребител, независимо от възраст и здравословно състояние следвало да се извърши верификация или да се представи пълномощно на упълномощен лице, което също да се верифицира. Оспорва се размера на наложената санкция, като се твърди, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени особеностите на случая и възраженията на дружеството. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а при условията на евентуалност – за намаляване размера на наказанието до минимално предвидения в закона размер. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от юрисконсулт. На етап съдебни прения процесуалният представител накратко е преповторил доводите и исканията, направени в жалбата. Акцентирано е върху това, че наказващият орган не е извършил каквито и да е проверки по случая и не е изследвал валидността на дебитните карти, комуникацията между страните. Не била правилно установена датата на нарушението. Възразява се жалбоподателят да е извършил процесното нарушение. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт и присъждане в полза на страната на юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не е била представлявана.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало във връзка с подаден до КЗП сигнал от потребител - Р. М. И., в който било посочено некоректно отношение в качеството му на титуляр на депозитна сметка, налична при жалбоподателя.

Видно от материалите по делото и приетото по делото заключение на 3 изслушаната съдебно-техническа експертиза, Р. М. И. имала дебитна карта с изтичащ срок на валидност при жалбоподателя. Преди изтичането му потребителката заявила преиздаване на дебитната карта, като поради здравословното състояние поискала да се възползва от услугата – доставка на картата до адрес. Във връзка със заявяване на картата за доставка до адрес и изискуемата за това верификация по телефон на потребителя били проведени следните разговори между потребителката и нейни близки, от една страна, и служители на банката-жалбоподател, от друга страна: на 29.11.2023 г., 30.11.2023 г., 07.12.2023 г. 11.12.2023 г. и 21.12.2023 г. Окончателното потвърждение било направено в телефонен разговор от 11.12.2023 г.

В Общите условия и процедурите, представени от жалбоподателя и касаещи издаването и преиздаването на дебитни карти, липсва посочен срок, в който при подадена заявка и направено потвърждение от страна на потребителя, следва да бъде извършена доставката. В извлечение от подаден сигнал от трето лице за производството, находящ се на л. 14, и в сигнала до КЗП е посочено, че служители на банката указали в телефонен разговор на потребителката, че срокът за доставка е до 3 работни дни, но в подкрепа на това не са представени други доказателства.

Със сигнал от 03.01.2024 г. жалбоподателката сигнализирала Комисията за защита на потребителите, в който посочила че банковата карта не е доставена все още.

С оглед на така постъпилия сигнал било изискано писмено становище от „***“ АД. След извършената проверка бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 005126/27.02.2024 г. от свидетеля Е. Б. Ц., заемаща длъжност „главен инспектор“ В акта било прието, че в случая банката е приложила нелоялна търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 1, вр. ал. 2, като не е предоставила своевременно и след заплащане на таксата дебитна карта на посочения от потребителя адрес, предвид физическия недостатък и възрастта на потребителя. В АУАН било прието, че доколкото идентификацията на потребителя е станало на 11.12.2023 г., а картата е била налична в обслужващия финансов център на 13.11.2023 г., с оглед 3-дневният срок за доставка, започващ да тече от 11.12.2023 г., нарушението било извършено на 15.12.2023 г. Актът бил връчен на 27.02.2024 г. на жалбоподателя чрез упълномощен представител.

4

В законоустановения срок постъпило

1400/11.03.2024 г. от жалбоподателя. възражение с

№

С-03-

При сходство във фактическите и правните изводи на 26.08.2024 г. председателят на Комисията за защита на потребителите издал НП № 005126/26.08.2024 г., с което за нарушението на чл. 68г, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл.

68в от ЗЗП било наложено на жалбоподателя наказание „имуществена санкция“ в размер на 25000,00 лева. При индивидуализацията на наказанието било посочено, че се взема предвид обществената опасност, уязвимата група, към която принадлежи засегнатият потребител, възрастта и здравословното му състояние, нетните приходи от продажби на дружеството и обстоятелството, че санкционираното лице се явява една от най-големите банкови институции. На 02.09.2024 г. актът бил връчен на жалбоподателя чрез негов упълномощен представител.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В подкрепа на същите се явяват и изводите на назначената и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, свалила на хартиен носител съдържанието на проведените телефонни разговори между потребителката и нейни близки, от една страна, и служители на банкатажалбоподател, от друга страна, във връзка със заявяване, уговаряне на адрес и верификация на потребителя за доставка на преиздадената дебитна карта. В синхрон в писмените доказателства се явяват и гласните такива, събрани чрез разпит и на двамата свидетели – Е. Б. Ц. и А. П. М.. Предвид последователността и логичността в показанията им, съдът счита, че не е налице съмнение за тенденциозност на свидетелите, въпреки изпълняваните от тях длъжности. От показанията на същите се установява проверката на информацията, за да се стигне до извода за процесното нарушение, и проведената процедурата по съставяне на приложения по делото АУАН, участниците в него, начина на връчване на същия на нарушителя. По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

5

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица по смисъла на чл. 233, ал. 1 и 2 от ЗЗП, предвид представените заповеди, и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП „търговска практика“ е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите“. В разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП се въвежда забрана за извършване на нелоялните търговски практики. Съгласно разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП „търговска практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители“.