Решение № 4466 от 10.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4466 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г. Административно наказателно дело № 20241110209604 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г.Г. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г.

АНД №9604 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз 1 основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №ИПИ-НП-147/11.06.2024 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията, с което на А. Т.

К. е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

В депозираната пред съда жалба от А. Т. К. се иска отмяна на постановлението.

Жалбоподателят, А. Т. К., редовно призован, не се явява лично, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител, юрк.М., който пледира за потвърждаване на постановлението и присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

А. Т. К. е освободен като общински съветник, считано от 13.11.2023 г.

На 21.03.2024 г. чрез пощенски оператор А. Т. К. е подал декларация по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.

Срокът за подаване на декларацията е изтекъл на 13.12.2023 г., като закъснението е от три месеца и осем дни.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Е. Б. и от писмените доказателства по делото.

Страните не сочат други доказателства и по делото няма данни за наличие на такива.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, видно от разписка за получен препис от наказателното постановление.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че по същество жалбата е неоснователна, поради следното:

2

Съдът счита, че описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка е правилно отразена.

АУАН е съставен съобразно императивните разпоредбите на ЗАНН.

Посочените в АУАН и в наказателното постановление обстоятелства, свързани с нарушението бяха установени в съдебно заседание по несъмнен начин.

Касае се за нарушение на разпоредбата на чл.52 , ал.1, т.3 вр. чл.49, ал.1, т.2 от Закона за противодействие на корупцията.

По чл.115, ал.1 от ЗПК лице, заемащо публична длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба в размер от 1000 до 3000 лв.

Правилно е определена нарушената материалноправна норма, което отговаря на установената фактическата обстановка и е в съответствие със словесното описание на нарушението в АУАН и в наказателното постановление.

Нито АУАН, нито наказателното постановление страдат от съществени пороци.

Нарушението е формално, на просто извършване, то не предполага никакви други елементи на деянието и не е необходимо да са настъпили вредни последици.

Наложената глоба по размер отговаря на тежестта на нарушението.

В случая е наложена минималната по размер глоба за това нарушение и съдът намира, че това наказание съответства на деянието.

Съдът намира, че АНО законосъобразно е приел, че се касае за съставомерно деяние и не е приложил чл.28 от ЗАНН, тъй като не се касае за маловажен случай.

Изпълнението на задължението е реализирано със значително закъснение.

Съдът намира, че се касае за типично нарушение от съответния вид.

Аргументите на жалбоподателя са неоснователни.

Ако съдът отмени постановлението, ще дерогира приложението на императивни законови разпоредби, което не съответства на целта на закона.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като 3 законосъобразно следва да бъде изцяло потвърдено.

Съдът следва да осъди А. Т. К. да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за противодействие на корупцията.

По тези мотиви съдът

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.5 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ИПИ-НП-147/11.06.2024 г. на председателя на Комисията за противодействие на корупцията като законосъобразно.

ОСЪЖДА А. Т. К., ЕГН ********** да заплати 80 лв. юрисконсултско възнаграждение в полза на Комисията за противодействие на корупцията.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4