Решение № 55 от 10.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231700600059 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, образувано по подадена въззивна жалба.

В срока по чл.319 от НПК адв. П. Х., като защитник на подсъдимата Г. М. Т. е подал въззивна жалба против присъдата, постановена по НЧХД № 1673/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с която на подсъдимата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 78а от НК, вр.чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както и е осъдена да заплати сумата от 500.00 лв. на частната тъжителка С. В. В., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по чл.130, ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2020 г. Със същата присъда, подсъдимата е осъдена да заплати и сумата от 500.00 лв. на С. В. В., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на деянието, предмет на обвинението по чл.146, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 12.04.2020 г.

Във въззивната жалба са развити доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което се иска отмяна на присъдата, както и подсъдимата да бъде призната за 1 невиновна по повдигнатото от тъжителката обвинение, тъй като при постановяване на присъдата не са били обсъдени в пълнота събраните гласни и писмени доказателства, което е довело до формиране на неправилни изводи на съда, не са отчетени характеристичните данни на тъжителката, наличието на скандали и с други съседи.

В срока по чл.319 от НПК частният тъжител С. В. В. не е подала въззивна жалба против горната присъда и не е изразила становище по жалбата.

В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й молят да се уважи жалбата им и да се отмени присъдата на Районен съд – Перник в частта, в която подсъдимата е призната за виновна в извършването на престъплението по чл. 130, ал.2 НК и да бъде оправдана по това обвинение или след отмяна на присъдата делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Развиват доводи, че подсъдимата Т. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.130 НК в нарушение на изискванията, заложени в чл. 303, ал.1 и ал. 2 НПК, тъй като обвинението не е доказано по изискуемия от закона несъмнен начин, по предвидения за това процесуален ред. Сочат, че това тяхно становище не се разколебава, а напротив – намира, че не се подкрепя от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Считат, че мотивите на съда са изключително повърхностни, декларативни и вътрешно противоречиви. Твърдят, че действително към присъдата има изложени съображения от съдията, касаещи постановената от съда присъда, подписани от него, именувани като мотиви към присъдата, но същите не отговарят на изискванията, заложени в разпоредбата на чл.305 от НПК. Сочат, че в мотивите си първоинстанционният съд не е посочил кои факти от кои конкретни доказателства пряко или косвено е установил, а се е задоволил единствено да цитира имената на свидетелите, чиито показания кредитира, без да отчита, че и самите показания са нееднозначни и в значителна степен противоречиви, както и че липсва яснота какво е приел съда на базата на посочените от него показания на свидетелите.

Частният тъжител и граждански ищец С. В. не се е явила в съдебно заседание, вместо нея се е явил повереника й адв. М., която моли да се остави жалбата без уважение и да се потвърди присъдата на Районен съд – Перник като законосъобразна и правилна. Посочва, че по категоричен начин е доказано извършеното от подсъдимата деяние, че районният съд е установил правната и фактическа обстановка по делото, като е извършил анализ на гласни и писмени доказателства, който е обстоен и мотивиран и в присъдата са изложени съображения по отношение на събрания доказателствен материал. Твърди, че е отговорено на всички релевантни въпроси и че изложеното в жалбата становище за неоснователност и немотивираност на съдебният акт на РС не намира никаква доказателствена опора.

Пернишкият окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса, разполагаща с необходимата процесуална 2 легитимация да обжалва съдебния акт.

Изпълнявайки задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, Пернишкият окръжен съд осъществи проверка за съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи провеждането на първоинстанционното съдебно производство, както и тази на чл.305 ал.3 от НПК, регламентираща изискванията към мотивите на присъдата.

При извършената служебна проверка, а и в контекста на развитите от страна на защитата конкретни оплаквания в тази насока, въззивният съд констатира, че при първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения. При изготвяне на мотивите към обжалваната присъда районният съд е допуснал нарушение на задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, което се приравнява на липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. Доколкото първата инстанция е първият по ред съдебен орган, пред който се разглежда делото, и тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт /респ. по частна тъжба/, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото.

Затова, при възприемане от страна на първостепенния съд на задължителните за него факти и ценими обстоятелства, той е длъжен да оповести и да анализира кои са подкрепящите неговото решение фактори. С други думи, описаните по-горе изисквания към първоинстанционната присъда установяват белези за необходимост от пълна преценка на доказателствения материал, с обсъждане на противоречията и ясна позиция за тяхното преодоляване.

В конкретния случай, преценката на процесуалната действителност на обжалваната присъда установява, че атакуваният съдебен акт страда от тежки процесуални пороци, засягащи всички изисквания на чл.305, ал.3 от НПК, които могат да бъдат групирани условно в четири отделни пункта: факти, доказателствен анализ, правен анализ и коментар на гражданско-осъдителната част.

Видно от съдържанието на мотивите, които в единство с диспозитива формират присъдата, липсва задължителното пълноценно и безпротиворечиво отразяване на фактите, които обуславят съставомерността 3 на инкриминираната деятелност и участието на подсъдимата в нейното осъществяване. Липсата на изложени факти от тази категория, или противоречивото им отразяване, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на страните в съдебното производство. Следователно винаги, когато се преценява съдържанието на онази част от мотивите към присъдата, в която се посочват установените от съда обстоятелства, трябва да се отчита дали констатираните в нея противоречия или непълнота на факти се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на подсъдимата в него.

Доколкото в конкретния случай е налице корелация между пороците във фактологическото отразяване на коментираните мотиви и пълна липса на доказателствен и правен анализ на съображенията, аргументиращи взетото от Районен съд - Перник решение, пълноценното им обсъждане изисква същите да бъдат разгледани именно в контекста на тази взаимна обусловеност.

Видно от съдържанието на проверяваните мотиви, липсва доказателствен прочит и съпоставяне на безспорно противоречивите и нуждаещи се от обсъждане в детайли преки гласни доказателствени средства, От формална страна е изложена фактическа обстановка, представляваща буквален препис на възприетото от тъжбата и след това бланкетно е посочено, че тя се установява от показанията на изброените свидетели без да бъдат конкретизирани същите.

Неоспорените от страните експертизи районният съд е кредитирал изцяло, без да вземе отношение по изискуемата от закона несъмненост с надлежни доказателствени аргументи за това. Липсва анализ на показанията на разпитаните свидетели и тяхното съотнасяне към изложеното от подсъдимата, чиито обяснения районният съд отхвърля в пълнота /отново без каквато и да било обосновка/ с голословното твърдение, че „същите се явяват изолирани и не са подкрепени с никакви други гласни и писмени доказателства“, поради което първата инстанция приема, че заявеното от Т. се явява „защитна теза за нуждите на процеса“. А, че в обясненията на подсъдимата се съдържат и твърдения за факти, приети за установени от първата инстанция, кореспондиращи с показанията на самата пострадала В. липсва каквото и да било отбелязване в мотивите към обжалваната присъда, неминуемо предполагащо цялостен и задълбочен анализ на заявеното от Т. в контекста на останалата доказателствена съвкупност. Така например подсъдимата Г. Т. не отрича познанството си с частната тъжителка С. В., както и влошените им междусъседски взаимоотношения, както и че повод за възникналия инцидент е отправена забележка към детето на подсъдимата и последвала ескалация на напрежение и отправяне на обидни реплики. Абсолютно задължително е било в този случай да се посочи поради какви причини първата инстанция е ценила с пълно доверие именно заявеното от частната тъжителка С. В., а не тезата на подсъдимата, при все, че и двете са безспорно заинтересувани от изхода на делото, стоящи на диаметрално 4 противоположни позиции в процеса. Сама по себе си пристрастността, налична по отношение на всека една от двете, не означава автоматично, че изложеното, съответно от С.

В. или Г. Т. е недостоверно, но обуславя задължението на съда да изложи убедителни и конкретни съображения относно причините, поради които възприема едната или другата теза.

Това е така, доколкото и в сезиращата съда тъжба и в мотивите към обжалваната присъда е залегнало твърдението, че именно Г. Т. е нападнала физически и вербално тъжителката С. В..

Изискуемата мисловно-логическа дейност на съда предполага подробен анализ на заявеното, както от В. така и от Т., взаимно съотнасяне на изложените от тях факти с отграничаване на съвпадащите и противоречивите такива, а така също и разглеждането им в контекста на останалата, съответно кредитираща ги или опровергаваща ги доказателствена съвкупност, която също следва да бъде подробно обсъдена. Едва след извършване на посочения анализ, може да се формулира обоснован извод относно достоверността на обясненията на подсъдимата, респ. показанията на пострадалото лице, или на конкретни факти в изложеното от всеки един от тях.

Липсата на доказателствен анализ в мотивите на обжалваната присъда, а и на правен такъв, неминуемо е рефлектирала и върху съдържанието на възприетата от първостепенната инстанция фактология, в която се наблюдава непълноценно или противоречиво отразяване на обстоятелства, които се субсумират под състава на престъплението телесна повреда. Макар доказателствения и правен анализ да са последващи спрямо отразяването на възприетата от съда фактическа обстановка, то тази последователност е само структурна, доколкото мисловно-логически фактологията на инкриминираното събитие се гради именно върху доказателствения и правен анализ. Описанието на фактите, при които е осъществено коментираното деяние според първата инстанция, приключва с твърдението, че подсъдимата е извършител на инкриминираната деятелност, което се установява и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства както и от приетите и приложени като доказателства по делото писмени документи на основание чл. 283 НПК. Първоинстанционния съд, обсъждайки показанията на разпитаните по делото свидетели, не е мотивирал преценката си за избора защо кредитира едни, а други отхвърля. В случая сме изправени пред недопустима декларативност в „доказателствения анализ“ на първостепенния съдебен акт /при очевидна противоречивост на същия и необсъдени съществени възражения на защитата/, която в корелация с тоталната липса на правни съображения, е тъждествена на пълно отсъствие на мотиви. Последното според категоричната съдебна практика се счита за съществено процесуално нарушение, неотстранимо от контролната инстанция. Това е така, доколкото принципно, а и в конкретния случай, е невъзможно за страните в процеса, а и за въззивния съд да разбере действителната воля на предходната инстанция, респ. да провери правилността на постановената присъда.