Решение № 1009 от 24.11.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Сливен, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря АндреА. Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20252230103636 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 от Семейния кодекс /СК/ от В. Л. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Е., ................. срещу Т. В. Д., ЕГН **********, гражданин на Руска Федерация, с постоянен адрес гр. Е., ................. и с настоящо пребиваване на адрес Руска Федерация, Кемеровска област - Кузбас, гр. ............., Централен район, ................... за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на съпругата и свързани с него претенции по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака две малолетни деца на бащата, определяне на местоживеенето им при бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с децата и осъждане на майката да заплаща на децата месечна издръжка.

Ищцецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на ............... г. в гр. Бургас, втори поред и за двамата. От брака си имат родени две деца - близнаци, родени на .................. г. в Руска Федерация - Л. В.ов Д., с ЕГН ********** и Д. В.ова Д., с ЕГН **********. Първоначално страните 1 заживели на съпружески начала в апартамент под наем в гр. София, но след раждането на децата, от 26.08.2019 г. заживели в гр. Е.. Когато децата били на възраст около два месеца, в края на месец октомври 2019 г., ответницата оставила децата изцяло на грижите на бащата и неговите родители и отишла в Русия при нейните родители, където пребивавала до 10.01.2020 г. След като ответницата се върнала от Русия, ищецът усетил коренна промяна в нейното поведение, не проявявала никакъв интерес към децата, не полагала необходимите грижи и внимание към тях, неглижирала задълженията си като родител и като съпруга. Постоянно била изнервена, търсила причина да се скарат и поведението й било грубо и агресивно не само в семейството, но и към близките и приятелите. На 07.06.2023 г. сутринта ответницата предложила тя да закара децата в детската градина, взела ги и повече не се върнала, нито се обадила, нито оставила някаква бележка. Бащата се опитвал многократно да се свърже по телефона, но телефонът й бил изключен.

Впоследствие бащата установил, че децата в този ден въобще не са отишли на градина и ответницата заедно с тях е напуснала територията на Република България и е преминала в Република Турция без разрешение и съгласие за извеждането на децата. Бащата се притеснил и сезирал Прокуратурата и отдел „Закрила на детето“. Ищецът излага, че до момента на подаване на исковата молба, ответницата не се е свързала с него и той няма никаква информация за нея и за децата. Твърди, че тя е болна от много рядко заболяване - синдром на Шерешевски - Търнър мозаицизъм 50 % XY. Твърди се, че хромозомният дисбаланс води до сърдечни проблеми и разстройство на психиката, което е причина и за нейните груби действия и отношение към децата. Също така се твърди, че изцяло грижата и финансовата обезпеченост на семейството се поемала от ищеца и от неговите родители, ответницата не работила постоянно, сменяла често работните си места, нямала приятели и роднини в РБ, била изключително хаотична и безотговорна и не била в състояние да се грижи за себе си и за децата. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените от него искове. Претендира и направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответницата, ведно с насрещна искова молба, в които се оспорват изцяло твърденията и всички обстоятелства, изложени от ищеца. Твърди се, че действително е налице заболяване, което не позволява на ответницата да ражда деца, поради което и е участвала в 2 програма по сурогатно майчинство и съответно по такава програма са се родили двете деца в Санкт Петербург, РФ. Известно време децата престояли в болница, заедно с майката, като бащата също бил в Санкт Петербург, но не в болницата. След това, на 26.08.2019 г., семейството се завърнало в България и заживели в гр. Е., в дома на родителите на ищеца, като на 01.11.2019 г. на ответницата се наложило да замине за Русия, но само за два месеца, за да направи документи на децата за получаване на месечна издръжка по майчинство в Русия. Ответницата твърди, че след като се завърнала в България на 08.01.2020 г., съпругът й, заедно с неговите родители, започнали да упражняват психически, физически и финансов тормоз спрямо нея. Твърди, че съпругът й бил твърде агресивен, започнал да я малтретира, да я удря, да отсъства от дома, като си измислял различни причини. Много грубо и агресивно се отнасяла към нея и неговата майка. Твърди, че един ден, когато чула разговор между съпруга й и неговите родители, че на всяка цена трябва да я изгонят от къщи и да й отнемат родителските права и след многобройните случаи на домашно насилие и системен тормоз, ответницата решила да напусне семейното жилище в гр. Е. и да се прибере в родината си при нейните родители, като вземе и децата. Ответницата твърди, че искала да подаде иск за развод в България, но съпругът й и неговите родители няколко пъти я заплашвали, че няма да й дадат децата, че ще я убият и ще я хвърлят в река Тунджа и никой няма да я намери, тъй като няма близки хора в България. На 07.06.2023 г., ответницата твърди, че тръгнала през Турция за Русия, заедно с децата, като заявява, че е напуснала съвсем законно РБ и след като се прибрала в Русия подала иск за развод там. Също така твърди, че не са верни твърденията относно финансовото обезпечаване на семейството и работата.

Напротив, ответницата твърди, че работи дистанционно и към момента, а ищецът е работил в полицията, но е бил уволнен и от тогава не работи никъде и няма сигурни доходи, има кредити и е издирван заради задължения чрез съдия - изпълнител, както и твърди, че съпругът й има постоянни връзки с много и различни жени. Излага, че ищецът също страда от заболяване - диабет и се нуждае от определен режим. В писмения отговор се признава наличието на посоченото заболяване от ответницата, но се твърди, че то не влияе на семейните й отношения и на изпълнението на задълженията й като майка и съпруга. С оглед на изложените обстоятелства ответницата предявява насрещна искова молба и претендира да бъде постановено решение, с което да 3 бъде прекратен бракът между страните, но по единствена вина на съпруга.

Претендира да бъде определено местоживеенето на децата при майката на адреса й в Руската Федерация, упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, като се определи режим на лични отношения и контакти с бащата посочен подробно; да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка на двете деца в размер на по 350 лева, считано от влизане на решението в сила. Претендират се и направените по делото разноски.

Препис от насрещната искова молба е връчен на ищеца/ответник по насрещния иск/, който в законоустановения срок е депозирал отговор и оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в насрещната искова молба, както и предявените претенции. Излага, че всички твърдения на съпругата му са неверни, не отговарят на истината и последната живее в някакъв въображаем свят и си измисля несъществуващи обстоятелства, поради което моли да бъдат отхвърлени предявените от нея искове.

С Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по описа на РС - Тополовград, на основание чл. 323 ГПК, са постановени привременни мерки по делото до приключване на бракоразводния процес като упражняването на родителските права по отношение на децата Л. и Д., родени на .................. г., е предоставено на майката, местоживеенето на децата е определено при майката на адрес Руска Федерация, Кемеровска област Кузбас, гр. ............., Централен район, ..................., определен е режим на лични отношения между бащата и децата - всяка четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 20.00 часа в неделя с преспИ.е при бащата и два месеца в годината в летния и в зимния сезон, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като вземането и връщането на децата да става от бащата в дома им, в който живеят с майката и бащата е осъден да заплаща на всяко от децата месечна издръжка в размер на 350 лв.

С Определение № 2555 от 02.07.2025 г. по гр. д. № 3636/2025 г. по описа на РС - Сливен съдът е допълнил на основание чл. 323, ал. 3 ГПК постановените с Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по описа на РС - Тополовград привременни мерки по делото.

С Определение № 2902 от 25.07.2025 г. по гр. д. № 3636/2025 г. по описа на РС - Сливен съдът е изменил на основание чл. 323, ал. 3 ГПК постановените с Определение № 211 от 10.07.2024 г. по гр. д. № 199/2023 г. по 4 описа на РС - Тополовград и с Определение № 2555 от 02.07.2025 г. по гр. д.

№ 3636/2025 г. по описа на РС - Сливен привременни мерки по делото като е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата и е определил местоживеенето на децата да бъде при бащата на адрес Република България, гр. Е., обл. Ямбол, ................. до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт.

Приета за съвместно разглеждане в производството е и предявена от ищеца претенция по чл. 127а, ал. 2 СК за заместване на липсващото съгласие на майката за издаване на паспорти на двете малолетни деца и същите да пътуват извън граница, придружавани само от баща си или от изрично упълномощено от него лице.

Ищецът твърди, че от 19.09.2025 г. живее с децата в гр. М., а постановените от съда привременни мерки не могат да бъдат изпълнени, тъй като майката отказва да предостави на бащата българските паспорти на децата и ищецът не може да се прибере с децата в Република България.

Ответницата не е подала отговор на претенцията в срок.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, участва лично чрез осъществена видеоконферентна връзка. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който поддържа изцяло предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира за направените по делото разноски.

Ответницата, редовно призовА., не се явява лично и не се включва в инициирА.та от съда видеоконферентна връзка. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално за уважаване на предявените от нея насрещни искове и съшо претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна стрА. следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК от В. Л. Д. срещу Т. В. Д. за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на съпругата и свързани с него претенции по чл.

59 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака две малолетни деца на бащата, определяне на 5 местоживеенето им при бащата, определяне на режим на лични отношения на майката с децата и осъждане на майката да заплаща на децата месечна издръжка.

Приет за съвместно разглеждане е и насрещен иск по чл. 49, ал. 1, вр. ал. 3 СК за прекратяване с развод на сключения между страните граждански брак поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения по вина на съпруга и свързани с него претенции по чл. 59 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака две малолетни деца на майката, определяне на местоживеенето им при майката, определяне на режим на лични отношения на децата с бащата и осъждане на бащата да заплаща на децата месечна издръжка.