Решение № 260042 от 31.08.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260042 / 31.8.2020г. гр. П., 31.08.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на трети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 4831 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация П.“ АД, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Е.М., срещу Г.А.А., с ЕГН: **********, Х.А.А., с ЕГН: ********** и И.А.А., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат разделно – всеки по 1/3 част, на ищеца сумата от общо 780.23 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент ***, находящ се в гр. П., ул. ***, от които главница в размер на 706.52 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 73.71 лева – обезщетение за забава за периода от 08.08.2017 г. до 18.02.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата – като ответникът Г.А.А. – дължи 235.50 лева главница и 24.57 лева – обезщетение за забава /общо 260.07 лева/, ответникът Х.А.А.– дължи 235.51 лева главница и 24.57 лева – обезщетение за забава /общо 260.08 лева/ и ответникът И.А.А. – дължи 235.51 лева главница и 24.57 лева – обезщетение за забава /общо 260.08 лева/. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

С исковата молба са представени копие от извлечение от сметка, и копие от вестник „СъП.” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В хода на производството от страна на ищцовото дружество са представени – копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, нот.дело ***г. на нотариус М.М., с район на действие Пернишки РС и заявление за закриване на партида от 03.10.2019 г. от И.А.А..

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника И.А.А. не е постъп отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Г.А.А. и от страна на ответника Х.А.А. чрез процесуалния им представител – адв. Б.В. са постъпили писмени отговори с идентично съдържание, с които предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално като неоснователни.

По отношение на допустимостта се твърди, че исковата молба била нередовна, доколкото в същата липсвало изложение на обстоятелствата, на които се основат исковите претенции. В тази връзка не можело да се установи как са формирани последните – т.е. каква част от сумата се дължаба за отопление на имот, каква част за подгряване на битова гореща вода и каква част за сградна инсталация.

По отношение на основателността се твърди на първо място, че страните по делото не се намират в облигационни отношения – доколкото ответниците не били нито собственици, нито вещноправни ползватели на процесния имот. На следващо място се твърди, че общите условия на ищцовото дружество не били надлежно публикувани и не са произвели действие. Поддържа се, че дяловото разпределение не е извършено законосъобразно, а освен това и дължимата за него сума не била обособена като отделна искова претенция независимо, че се касаело за вземане, произтичащо от друго правно основание. Оспорва се количеството доставяна топлинна енергия и счита, че същото не е изчислено правилно. Оспорва се и представеното извлечение от сметка като се твърди, че счетоводството на ищеца не е водено правилно. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

В хода на производството е извършена комплексна съдебна технико икономическа експертиза, както и допълнителна експертиза в икономическата й част.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.08.2020 г. процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Ответниците редовно призовани не се явяват в заседанието на 03.08.2020 г., нито в предходно проведените заседания, не изпращат и представител. По делото не се явява и адв.

В..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците за вземания, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1047/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1442/2019 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжниците Х. и Г. А.лично, а на длъжника И.А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

По делото е представено извлечение от в-к. „СъП.“ от

29.04.2008 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация П.“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.

От представено по делото копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, нот.дело ***г. на нотариус М.М., се установява, че на 28.08.2019 г. ответникът И.А.А. е дарил на брат си – ответника Г.А.А. собствената си, придобита по наследство, 1/3 идеална част от имот с адрес гр. П., ул. ***, **.

След извършване на сделката видно от посочване в нотариалния акт ответникът Г.А.А. е станал собственик на общо 2/3 идеални части от имота. В нотариалния акт е посочено и че единственият документ, предхождащ същия, от които страните черпят права относно имота е Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 04.03.1993 г. на Община П.. Други актове, обективиращи сделки с имота между 04.03.1993 г. и 28.08.2019 г. не са изповядвани и не са посочени в нотариалния акт.

На следващо място от приложено по делото завлявение за закриване на партида се установявав, че 03.10.2019 г. ответникът И.А.А. е поискал закриване на партидата си относно имот с адрес гр. П., ул. ***, **.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебна технико икономическа експертиза /КСТИЕ/. От същата в техническата й част се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, относно която е налице договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение /ФДР/ – договор № 189/20.11.2000 г., поради което считано от 20.11.2000 г. е въведена услугата „дялово разпределение”. Сключени са и още два договора – между ищеца и „Техем сървисис” ЕООД – договор № 97/30.11.2011 г. и между ищеца и „Директ” ЕООД – договор № 76/01.09.2017 г. Налице е и договор между ФДР и етажната собственост – договор № 270/19.11.2001 г.

По отношение на годността на измервателните уреди вещото лице посочва, че през процесния период топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен да се използва за търговско измерване, а показанията му могат да се счетат за достоверни. Отразено е, че количеството на топлинна енергия е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС, а от направената проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.

Посочва, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно нормативно утвърдената методика, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените с изравнителните сметки за съответните периоди.

От експертизата се установява, че главницата на задълженията за процесния период е в размер на 411.52 лева. Налице е разлика с вземането за главница, претендирано по исковата молба – 706.53 лева. Тази разлика от 295 лева представлява сума за въстановяване след изравнителна сметка относима към процесния период, което не е отчетено от ищеца в исковата молба и извлечението от сметка /706.53 лева - 295 лева = 411.52 лева. От своя страна сумата от 411.52 лева е формирана от стойност на БГВ и отопление – 390.30 лева и дялово разпределение – 21.23 лева /по 1.93 лева месечно/. На последно място от заключението е видно, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в сградата като преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти.

От експертизата в икономическата й част /основна и допълнителна/ се установява, че през процесния период от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, стойността на доставената топлинна енергия за имота е в размер на 411.52 лева - главница. Установява се и че размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата за претендирания период от 08.08.2017 г. 18.02.2019 г. е в размер на 60.60 лева и е съобразена с общите условия на дружеството, регламентиращи падежа на периодичните плащания. На последно място от експертното заключение се установява и че счетоводството на ищеца е водено редовно, досежно задълженията на ответницата и че последната не е извършила плащания за топлинна енергия относно процесния период. Установява се и че на ответника Г.А. като служител на ищцовото дружество не се удържани суми от трудовото възнаграждение за погасяване на задължения за имота.

Разликата между сумите по исковата молба и тези установени по експертизата се дължи на изравнителна сметка – за сумата от 295 лева, която следва да бъде отчетена с отрицателен знак. Съгласно експертизата в икономическата й част, припадащата се част на всеки ответник е 137.17 лева главница и 20.20 лева – обезщетение за забава или общо по 157.37 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещите лица от изхода на производството. Освен това същите са работили въз основа на документи, представени им от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 1047/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 1442/2019 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците Г. и Х. А.лично – които са депозирали възражения в срока по чл. 414 от ГПК, а на длъжника И.А. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство. Недопустима е единствено претенцията за главница за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. Посоченият извод следва от обстоятелството, че съгласно заявлението за издаване на заповед за изпълнение и самата заповед главницата се претендира за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г. В тази връзка с установителния иск по чл. 415 от ГПК не може да се претендира в повече от претендираното в заповедното производство. Доколкото приложеното по делото извлечение от сметка, с посочени в него процесните суми и периоди, също обхваща главница за периода от 01.06.2017 г. до 30.04.2018 г., то вероятно се касае за допусната техническа грешка в изписване на началния месец на процесния период. За прецизност обаче производството следва да бъде прекратено като недопустимо – за периода от 01.05.2017 г. до 31.05.2017 г. главница. Другата техническа грешка в петитума на исковата молба, къдено е посочено, че процесните вземания са в общ размер от 902.89 лева вместо 780.23 лева, съдът намира за несъществена, като приема, че общият размер на процесните суми е именно 780.23 лева /сборът на вземанията по пера/.