Решение № 50 от 30.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. *, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – *, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20211200100944 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на предявен пред съда иск от Й. Г. П., ЕГН **********, чрез адв. Г. Й. САК, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление: гр. *, бул. „Евлоги и Христо Г.и”.

С исковата молба са наведени фактически твърдения за това, че на 26.01.2019г., около 08:00 часа, на АМ “Струма”, 174+300 км., е настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка „*”, модел „*”, с peг. № *, управляван от Й. Г. П., движейки се от КПП *, към гр.*, поради непочистен път (заснежена пътна настилка), в лява пътна лента, при движението си губи устойчивост, завърта се, вследствие на което напуска пътното платно и се удря в дясната мантинела. Вследствие на първоначалния удар, л.а. управляван от ищеца се връща на пътното платно и бива ударен от т.а. марка “*”, с peг. № *, управляван от Б. С. Х.. Пътното платно по време на настъпването на процесното ПТП е било заснежено и непочистено.

Сочи се от ишщеца, че по случая е образвано ДП № 44/2019г., по описа на РУ на МВР-гр. *, което по искане на пострадалото лице и ищец в настоящото производство, е прекратено с приложена с настоящата ИМ Декларация от 25.02.2019г.

Твърди се, че след пътния инцидент, пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ “Ю...” ООД, гр. *, ОАИЛ, с множество съчетани травми, в състояние на травматичен шок и опасност за живота. След като бил прегледан лекарите установили, че вследствие на пътния инцидент е получил следните травматични увреждания:

1

-***;

Поради животозатрашаващото състояние в което се е намирал след настъпилото на 26.01.2019г. ПТП на АМ “Струма”, 174+300 км., Й. П. е настанен в МБАЛ “Ю...” ООД, гр.

*, ОАИЛ за мониториране и активно лечение, като бил поставен на постоянна аспирация.

Дишането на ищецът било отслабено до липсващо в дясна белодробна основа. Това наложило на 28 и 29.01.2019г., същият да бъде подложен на оперативни интервенции, (торакоцентези), при която под местна инфилтрационна анестезия е евакуирана общо 650 мл. тъмна кръв. След като е ограничено активното кървене, с оглед на направената пункция е поставен тръбен дрен в плевралната кухина. Ищецът престоял в болничното заведение до 06.02.2019г.

Поради тежкото състояние в което се е намирал и неспиращите болки, които изпитвал, на 12.02.2019г., Й. Г. П. постъпил отново в болничното заведение, където престоял до 15.02.2019г.

Твърди се с ИМ, въз основа на която е образувайно настоящото дело, че при постъпването в болничното заведение на 12.02.2019г., ищецът бил подложен на нова оперативна интервенция, където под местна анестезия е направен разрез между 6-7 междуребрие по средна аксиларна линия, след което е направена торакоцентеза по горния ръб на подлещо ребро е която е изкаран въздух. След операцията пострадалият е сложен на активна аспирация. Въпреки извършените операции в болничното заведение в гр. *, на 15.02.2019г., ищецът бил насочен към “ВМА - МБАЛ *”, където престоял до 20.02.2019г. По спешност след като бил приет Й. Г. П. бил подложен на четвърта оперативна интервенция, където с използването на два торакопорта се е прониклано в дясната плеврална кухина, където е намерен излив около 2500мл., който бил евакуиран, като се отстранени и фибриновите отлагания.

След изписването от лечебното заведение, и към момента на предявяване на настоящия иск, ищецът продължава лечението и възстановяването си в домашни условия. В първите 6 месеца след инцидента, поради получените фрактури, в областта на ребрата, Й. П. трудно извършвал каквито и да било движения. Всяко негово движение е било свързано с неимоверни болки. Пекарвал дните си на легло, като всеки опит за изправяне бил свързан с непосилни болки. Това налагало за него да се грижат близките му, което водило до редица неудобства. Поради получените фрактури, пострадалият изпитвал постоянни болки при дишане.

Твърди се от ищцовата страна, че към настоящия момент, пострадалият продължава да изпитва болки в областта на гърдите и трудности при дишане. Не може да извършва физически труд, което довежда за него до редица неудобства в ежедневието му и нуждата от използването на обезболяващи лекарства.

Навадени са фактически твърдения с ИМ, че пътният инцидент се отразява негативно и върху психическото състояние на пострадалия. Вследствие на изживения шок, след 2 инцидента Й. П. се оплаквал от понижено настроение, тревожност, нарушение на вниманието. Поради животозастрашаващото състояние в което се е намирал пострадалият, същият често говори за инцидента, страхува се от автомобили, отказва да шофира.

Вследствие на получената тежка травма в областта на главата, ведно и с изживения шок, множеството травматични увреждания и дългият престой в болнични заведения, дълго време след инцидента, Й. П. е страдал от главоболие, световъртеж, обща отпадналост, залитане, моменти на дезориентация, нарушения на паметта и мотивацията. Твърдид се с ИМ, че възстановителният период на Й. Г. П. продължава и в настоящия момент. Към днешна дата, ищецът изпитва страх от автомобили, станал е затворен, не желае да контактува с близки и приятели. Близките му наблюдават поведенческа и емоционална промяна, проявяваща се след процесния пътен инцидент.

Въз основа на така наведените с ИМ фактически твърдения, излагат се следните правни съображения във връзка с предявения пред съда иск:

Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 1, във вр. с ал. 2 т. 3, във вр. с чл. 8 ал. 2, чл. 29 и чл. 30 ал.1 от Закон за пътищата, управлението и поддържането на безопасността на Републиканските пътища е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, представляващ републикански път. Съгласно чл. 3 ал. 2 ЗП републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа. Тъй като причината за пътния инцидент е заснежено и непочистено пътно платно, поддържа се че именно Агенция „Пътна инфраструктура“ носи отговорността за настъпИ. пътен инцидент и е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.

Навадени са твърдения от ищцовата страна, че ответникът е имал задължението чрез своите служители да поддържа и почиства пътното платно, в участъка, където се е случило процесното ПТП. Неизпълнението на това задължение представлява противоправно поведение (бездействие), а Агенция „Пътна инфраструктура“ носи гаранционнообезпечителната отговорност за бездействието на своите служители.

Поддържа се от ищцовата страна, че причините за инцидента са заледяване и заснежаване на пътното платно, което не е било обработено и отстранено, в съответствие с Наредба № РД02-20-19/12.11.2012г. Съгласно чл. 11 от цитираната Наредба, “Зимното поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното влияние на снега и леда върху условията на движение.” Съгласно чл. 11 ал. 2 т. 3 и т. 4, основните дейности за зимно поддържане на пътищата включва снегопочистване (патрулно и периодично) на пътищата до постигане на съответните степени и ниво на зимно поддържане, разчистване на снежни валове, преспи и снегонавявания и отстраняване на уплътнени снежно-ледени пластове, както и обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане: разпръскване на минерални материали и химични вещества. От всичко гореизложено следва, че Агенция „Пътна инфраструктура“ носи гаранционно-обезпечителната отговорност за противоправните действия и бездействия на преките изпълнители задължени да почистват от заснежаване и заледяване на пътното 3 платно, поради което за Й. Г. П. възниква правен интерес да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП, пряко от Агенция „Пътна инфраструктура“ и по реда на чл. 49 ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура“, да заплати на Й. Г. П., застрахователно обезщетение в размер на 50 000лв.(петдесет хиляди лева), предявен като частичен от 100 000лв.(сто хиляди лева), ведно със законната лихва от датата на настъпването на процесното ПТП 26.01.2019г., до окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на процесното ПТП.

На основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата, на страната се оказва безплатна адвокатска помощ. Направено е искане, в случай че ответната страна бъде осъдена за разноски, съдът да определи на адвоката, оказал безплатна адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/, чрез Областно пътно управление-*/ОПУ/,на адрес: гр. *, ул. „Тодор Александров” № 21, представлявана процесуално от началник на отдел „Административно обслужване“- С. П., съгласно Пълномощно с изх. № П- 222/ 04.08.2021г.

Навадено е с отговора на исковата молба, на основание чл. 119, ал. 3 от ГПК възражение за неподсъдност на настоящия правен спор пред Софийски градски съд.

Излагат се съображения, че съгласно чл. 21 ал. 2 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура“ е ЮЛ на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище * и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове. Съобразно чл. 47 ал. 1 от Закона за администрацията, държавната агенция е администрация на пряко подчинение на Министерския съвет за разработване и осъществяване на политика, за която не е създадено министерство. Следователно АПИ е държавна администрация, натоварена с посочените в чл. 21 ал. 3, респ. чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата функции, във връзка с осъществяване на държавната политика по управление на републиканските пътища, за която е предвидено ежегодно финансиране от държавния бюджет. Финансирането на АПИ от държавния бюджет е изрично посочено и в чл. 6 ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на АПИ. При съобразяване на функциите, които изпълнява агенцията и начина на финансирането й от държавния бюджет, се налага извод, че АПИ е държавно учреждение по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ГПК.

Ръководителите на областните пътни управления представляват АПИ във връзка с дейността, която осъществяват по силата на чл. 22 ал. 3 от Закона за пътищата. Съгласно чл.

30 от Правилника за структурата, дейността и организацията на АПИ, областните пътни управления са специализирани териториални звена, които осигуряват изпълнението на определени функции на агенцията на територията на една административна област. За *ска административна област това е Областно пътно управление- *, на чиято територия е 4 настъпило процесното ПТП. Тъй като ОПУ-* е специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, правилото на чл. 108 от ГПК за определяне подсъдността на искове срещу държавни учреждения е приложимо в случая. По силата на чл. 108 ал. 2 от ГПК, който урежда изключителна компетентност, така предявеният иск по правилата на местна подсъдност е подсъден на Окръжен съд - * като първа инстанция, тъй като правоотношението-деликтът е възникнал на територията на Областно пътно управление- *, което е звено на ответната агенция.

Сочи се в писмения отговор, че твърдението на ищеца е за настъпило ПТП на АМ “Струма”, 174+300 км., който участък от пътя се намира в Област * на територията на Областно пътно управление - */ОПУ/, поради което родовово компетнетния съд за разглеждане на делото е Окръжен съд *, като разглеждането му пред СГС не съответства на правилата за определяне на подсъдността на искове срещу държавни учреждения, определени в чл. 108 от ГПК.