Решение № 6346 от 23.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6346 гр. София, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100511885 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11414/12.06.2024г. по гр.д. № 37002/2023г. по описа на СРС, 45 състав, е признато за установено, че на основание чл. 439 от ГПК Г. Б.

Г., не дължи на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, сумата в размер на 16 198,18 лева, представляваща главница по договор за банков кредит, сумата в размер на 4880,97 лева, представляваща договорна лихва, сумата в размер на 521,58 лева за разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.11.2006г. по ч.гр.д. № 21074/2006г. по описа на СРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и въз основа на който е образувано първоначално изпълнително дело № 6533/2006г. по описа на ЧСИ В.Л., с рег. № 780 в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, което впоследствие е преобразувано в изпълнително дело № 2759/2010г. по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС, поради изтекла погасителна давност. Ответникът е осъден да плати разноски в размер на 3208,03 лева.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която се иска отмяна на постановеното решение в цялост по съображения за неговата 1 неправилност и незаконосъобразност. Изложени са конкретни оплаквания, че неправилно СРС е приел, че последното изпълнително действие било на 08.05.2018г. по изп.д. № 2759/2010г. по описа на ЧСИ М., съответно погасителната давност настъпила на 08.05.2023г. Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че давността се прекъсва само, когато съдебният изпълнител извърши изпълнителни действия, игнорирайки молбите на взискателя за извършване на изпълнителни действия, както и насрочването на опис на движими вещи. С решението си СРС се произнесъл в противоречие с т.10 и т.11 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г., така и от събраните по делото доказателства се установявало, че няма двугодишен срок, в който да не били поискани от взискателя или извършени от ЧСИ изпълнителни действия.

Моли се за отмяна на решението като неправилно и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Изложени са аргументи, че неправилно във въззивната жалба се изопачават изводите на СРС, така и доколкото по изп.д. имало солидарни длъжници, то погасителната давност за същите имала относително действие и всяко задължение се погасявало по давност самостоятелно. Претендира разноски.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното изпълнително дело се установява, че срещу ищеца (като солидарен длъжник с А.П. и Ж.Ж.) е било образувано изпълнително дело при ЧСИ В.Л. рег. № 780 на КЧСИ въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2006г. /издаден по реда на чл.242 и сл. ГПК отм./, по който е осъден солидарно да плати 16198.18лв. главница по договор за кредит, 4880.97лв. договорни лихви за периода от 10.02.2005г. до 11.10.2006г., ведно със законната лихва от 12.10.2006г. до изплащане на вземането и 521.58лв. разноски, с отбелязване, че съдебният акт въз основа на който е издаден изпълнителния лист подлежи на изпълнение от 25.10.2006г. С молбата за образуване има овластяване по чл.18 ЗЧСИ, вкл. са посочени конкретни изпълнително способи (искане за налагане на запори). По така образуваното 2 изпълнително дело са извършвани изпълнителни действия (налагане на запор 04.11.2008г. л.54 и сл.). С молба от 16.12.2008г. взискателят е оттеглил възлагането на действия по чл.18 ЗЧСИ. (л.147). С молба от 17.03.2009г.

(л.155), молба от 11.08.2009г. (л.166) и молба от 26.02.2010г. (л.188) взискателят е поискал извършване на справка за регистрирани договори и при наличие на такива да бъде уведомен, за да внесе такси за налагане на запор. С молба от 12.10.2009г. (л.181) взискателят е поискал извършване на справка в КАТ за наличие на регистрирани МПС.

С молба от 01.09.2010г. (л.200) взискателят е поискал образуваното изп.д. № 653/2006г. по описа на ЧСИ Л. да бъде предоставено за продължаване при ЧСИ Н.М., при който е образувано изп.д. под № 2759/2010г., след което са извършвани справки за проучване имущественото състояние на длъжниците.

С разпореждане от 02.09.2010г. (л.228) ЧСИ М. е образувал из.д. № 2759/2010г. срещу длъжниците по ИЛ от 02.11.2006г., насрочил е опис на движимо имущество на длъжника (ищец). С молба от 10.09.2010г. (л.222) и 30.09.2010г. (л.241) взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия. Извършвани са изпълнителни действия (налагане на запор 31.05.2011г. л.450). С молба от 02.01.2013г. (л.572) и от 30.05.2013г. (л.577) взискателят е поискал изпълнителни действия (запори и насрочване на опис и оценка на движими вещи). С молба от 06.10.2014г. (л.598) взискателят е поискал извършване на справки /за регистрирани трудови договори/ и изпълнителни действия /запор върху трудово възнаграждение/. Извършвани са изпълнителни действия (налагане на запор 18.11.2014г. л.644 и сл.). С молба от 13.01.2014г.(л.681) взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия (налагане на запор, кат кои опис на движими вещи).

С молба от 07.04.2016г. (л.694) и от 30.11.2016г. (л.695) е поискано извършване на изпълнителни действия (запор на трудово възнаграждение с молбата от 07.04.2016г., съответно запори на възнаграждение, банкови сметки и насрочване на опис и оценка на движими вещи). С молба от 16.05.2017г.

(л.725) е поискано извършване на справки за имущество и при установяване на такова да се наложи запор, съответно възбрана, както и принудителното изпълнение да се насочи към движимото имущество чрез определяне на ден за опис и оценка. С молба от 19.09.2017г. (л.730) е поискано извършване на изпълнителни действия. Извършвани са изпълнителни действия (налагане на запор 10.05.2018г. л.745). С молба от 21.02.2019г. (л.766) взискателят е 3 поискал извършване на справки за регистрирани трудови договори и при установяване на такива да се наложи запор, както и принудителното изпълнение да се насочи към движимото имущество. С молба от 18.02.2020г.

(л.792) взискателят е поискал извършване на актуални справки за адреси и насрочване на опис на движими вещи, както и извършване на справки в НПА и БНБ и да се наложат запор на новоустановените банкови сметки. С молба от 10.06.2020г. (л.795) ищецът е поискал прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1, т.8 ГПК по отношение на него, което с разпореждане от 07.08.2020г. (л.798) е отказано. С молби на взискателя от 13.10.2020г. (802), от 26.08.2021г. (л.803) е поискано насочване на принудителното изпълнение към движимото имущество на длъжниците, така и извършване на актуални справки за вземания и да се наложат запори вкл. по трудови договори. С оглед издадена обезпечителна заповед срещу един от солидарните длъжници – изпълнителното дело е било спряно по отношение на него с разпореждане от 24.02.2022г. С молба на взискателя от 25.01.2023г. (л.874) е поискано запори на вземания на ищеца. Издадено е удостоверение от 08.02.2024г. от ЧСИ М.

(л.883 и сл.), в което са описани извършените действия спрямо ищеца.

Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият въззивен състав прави следните правни изводи:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите;

1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма (каквито са нормите, уреждащи погасителната давност), 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца с отрицателен установителен иск с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД вземания по изпълнителен лист от 02.11.2006г. събирани принудително в рамките на изпълнително дело № 2759/2010 г. по описа на ЧСИ М., поради 4 погасяване на посочените задължения по давност.

С обжалваното решение искът е уважен по съображения, че спрямо ищеца изпълнителните действия, прекъсващи давността са налагане на запор върху банковите му сметки на 31.05.2011г. и впоследствие на 13.11.2014г и 08.05.2018г., а насрочените описи на движими вещи не са същински изпълнителни действия и не прекъсват давността. Независимо, че не са постъпили суми от наложените запори и не били успешни, прекъсвали давността с оглед ТР 2/2015г. След 08.05.2018г. е прието, че други изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността не били извършвани, поради което давността е изтекла на 15.07.2023г., след предявяване на иска на 13.07.2023г., като правилото, че давността не тече и се прекъсва, докато трае съдебния процес предвид спецификата на иска по чл.439 ГПК не било приложимо.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но по същество е НЕПРАВИЛНО, но по следните съображения:

Първо, вземанията по издаден по реда на чл. 242 ГПК (отм.) изпълнителен лист приложима е давността, с която се погасява съответният вид вземане, а не общата 5-годишна давност /Вж. Решение № 132 от 14.05.2025 г. по т. д. № 1314 / 2023 г. на ВКС/, т.е. за главницата е приложима общата давност /Вж. последователна практика на ВКС в Решение № 103/16.09.2013г. по гр.д. №1200/2011г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г., Решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. I I т.о. на ВКС, Решение № 50173/13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. III г.о. на ВКС, както и в мотивите на ТР № 5/21.01.2022г. по тълк.д. № 5/2019г. ОСГТК на ВКС/, а за лихвата кратката 3г. давност.

В мотивите на т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го 5 приложи. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Следователно от значение за прекъсване на давността е действието на взискателя/отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултата от изпълнителното действие или неговата незаконосъобразност (Вж. Решение № 68/01.02.2024г. по гр.д. № 1924/2023г. по описа на ВКС).

Когато искането от кредитора за предприемане на изпълнително действие, е направено своевременно, но то /изпълнителното действие/ не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство.

Във всички случаи на нередовност се изисква „надлежно указание на органа“ и предоставяне възможност на взискателя да отстрани последната - чл. 426, ал. 3 ГПК, според който съдебният изпълнител проверява редовността на молбата за принудително изпълнение като прилага правилата на чл. 129 ГПК.