Определение № 219 от 14.01.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502759 по описа за 2025 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 90744/30.10.2025 г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу Решение № 3570/13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2226,9 9 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението по давност.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за начален момент на настъпване на изискуемостта, а оттам и началния момент на погасителната давност, съответната дата, на която е издаден документът (фактура) за сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски, свързани с водените срещу ищеца съдебни и изпълнителни производства. Навежда се довод, че разноските, които са присъдени със съдебни решения, са станали изискуеми след влизане в сила на съответния съдебен акт – на 08.06.2015 г., съотв. на 29.06.2017 г. Сочи се, че според представените писмени доказателства по делото, въз основа на двата изпълнителни листа са образувани две изпълнителни производства, които и към настоящия момент са висящи – ИД № 151/2017 по описа на ЧСИ Людмил Станев и ИД № 1169/2017г. по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес. Описват се подробно издадените изпълнителни листи, обективиращи осъждането на ищеца за процесните съдебни разноски, както и доказателствата за сторените в изпълнителните производства разноски за юрисконсултско възнаграждение, приети от съдебния изпълнител. Въззивникът поддържа също, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 124 ГПК, вместо такъв с правно основание чл. 439 ГПК, при наличие на доказателства за висящ изпълнителен процес между страните, предмет на който са процесните суми. Излага се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без ищецът да измени иска си, районният съд е приел в решението, че процесните вземания са такива за съдебноделоводни разноски, а не з а периодични вземания за ползвани В и К услуги - така, както ищецът твърди в исковата молба и съдът е докладвал в проекта за доклад по 1 делото. В решението пък приел, че „исковото производство продължава за разглеждане по главната искова претенция за сумата от 2231,27 лв., дължима от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г., като размера на претенцията е ясно обективиран в исковата молба, чрез таблично посочване на същата…“, без да изясни характера на вземанията. Необосновано и в противоречие с основни принципи на гражданския процес, първоинстанционният съд приел, че „останалите писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, тъй като същите са изискани и са послужили за постановяване на прекратителното определение, постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2014 г.“ Напротив, според въззивника представените писмени доказателства относно наличието на висящи изпълнителни производства целят да установят, че давността по отношение на вземанията за разноски не е изтекла, а е многократно прекъсната с предприемането на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ за принудително събиране на дълга. Поддържа се, че след като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че предявените вземания имат характер на периодични задължения по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то искът е недоказан по основание, поради което съдът необосновано го е уважил. Дори и да се приеме изводът на съда, че видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява задължението е „въпрос по същество на правния спор“, въззивникът счита, че именно съществото на правния спор се очертава от твърденията на ищеца в исковата молба, а в хода на процеса ищецът твърди, че отделните задължения са за ползвани В и К услуги. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна – В. Б. И., чрез процесуален представител, депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като се споделят изводите на районния съд.

Досежно оплакванията във въззивната жалба, касаещи вземанията за съдебни разноски, се сочи, че същите са погасени по давност, съобразно отразената дата на дължимостта им в справка за облога и плащанията на частен абонат, издадена от ответника, която представлява признание за неизгоден за страната факт относно датата на дължимостта на всяка една начислена сума, а какъв е видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява то е въпрос по същество на правния спор. Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок.

Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с № 90744/30.10.2025 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД, срещу Решение № 3570/13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2226,9 9 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението по давност.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.02.2026 г. от 13,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.

2

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ***. За контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.

***. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.

Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор – трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. Варна, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело № 20253100502759 по описа за 2025 година

Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 90744/30.10.2025 г. на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу Решение № 3570/13.10.2025 г., постановено по гр. д. № 5803/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че В. Б. И. не дължи на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сумата от 2226,9 9 лв., представляваща начислена от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД сума за периода от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г. поради погасяване на задължението по давност.

Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението в обжалваната му част е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за начален момент на настъпване на изискуемостта, а оттам и началния момент на погасителната давност, съответната дата, на която е издаден документът (фактура) за сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски, свързани с водените срещу ищеца съдебни и изпълнителни производства. Навежда се довод, че разноските, които са присъдени със съдебни решения, са станали изискуеми след влизане в сила на съответния съдебен акт – на 08.06.2015 г., съотв. на 29.06.2017 г. Сочи се, че според представените писмени доказателства по делото, въз основа на двата изпълнителни листа са образувани две изпълнителни производства, които и към настоящия момент са висящи – ИД № 151/2017 по описа на ЧСИ Людмил Станев и ИД № 1169/2017г. по описа на ЧСИ Ивета-Луис Ернандес. Описват се подробно издадените изпълнителни листи, обективиращи осъждането на ищеца за процесните съдебни разноски, както и доказателствата за сторените в изпълнителните производства разноски за юрисконсултско възнаграждение, приети от съдебния изпълнител. Въззивникът поддържа също, че съдът неправилно е квалифицирал иска по чл. 124 ГПК, вместо такъв с правно основание чл. 439 ГПК, при наличие на доказателства за висящ изпълнителен процес между страните, предмет на който са процесните суми. Излага се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, без ищецът да измени иска си, районният съд е приел в решението, че процесните вземания са такива за съдебноделоводни разноски, а не з а периодични вземания за ползвани В и К услуги - така, както ищецът твърди в исковата молба и съдът е докладвал в проекта за доклад по 1 делото. В решението пък приел, че „исковото производство продължава за разглеждане по главната искова претенция за сумата от 2231,27 лв., дължима от 24.01.2014 г. до 14.01.2019 г., като размера на претенцията е ясно обективиран в исковата молба, чрез таблично посочване на същата…“, без да изясни характера на вземанията. Необосновано и в противоречие с основни принципи на гражданския процес, първоинстанционният съд приел, че „останалите писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, тъй като същите са изискани и са послужили за постановяване на прекратителното определение, постановено в открито съдебно заседание от 12.12.2014 г.“ Напротив, според въззивника представените писмени доказателства относно наличието на висящи изпълнителни производства целят да установят, че давността по отношение на вземанията за разноски не е изтекла, а е многократно прекъсната с предприемането на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ за принудително събиране на дълга. Поддържа се, че след като ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че предявените вземания имат характер на периодични задължения по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, то искът е недоказан по основание, поради което съдът необосновано го е уважил. Дори и да се приеме изводът на съда, че видът на вземането и с какъв давностен срок се погасява задължението е „въпрос по същество на правния спор“, въззивникът счита, че именно съществото на правния спор се очертава от твърденията на ищеца в исковата молба, а в хода на процеса ищецът твърди, че отделните задължения са за ползвани В и К услуги. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне изцяло на предявения от ищеца отрицателен установителен иск. Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/830c89c3-139e-4aed-b46f-8b873da168d5