Определение № 143 от 16.02.2021, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 143 гр. Перник , 16.02.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. НИКОЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500063 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 260052 от 3.11.2020 г. по гр. д. № 1335/2019 г. на РС – Р. ответникът "Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, е осъден да заплати на ищцата Р. В.

Я. сумата 170лв. - незаплатени командировъчни пари за периода от 02.11.2017 г. до 17.11.2017 г., както и за 22.08.2018 г. и 28.08.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът с пр. осн. чл. 215 КТ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1200лв., както и иска с пр. осн. чл. 86 ЗЗД, вр. чл.

215 КТ за сумата от 240 лева - лихва за забава за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., като неоснователни и недоказани. Със същото решение е отхвърлен предявения от Р. В. Я. иск с пр. осн. чл. 285 КТ за осъждане на ответника "Леяро ковашки машиностроителен комплекс" ЕООД, да заплати на ищцата сумата от 2679 лева - паричната равностойност на безплатна предпазна храна за периода от 11.01.2016 г. до 14.11.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 865лева - лихва за забава върху посочената главница за периода от 11.01.2017 г. до 14.11.2019 г.

Недоволна от решението е останала Р. В. Я., която го е обжалвала в частта в която исковете не са уважени. В жалбата се поддържа неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част. Основно възразява, че съдът не е прецизирал документите по делото, както и действащи наредби във връзка с ищцовата претенция, както и специално е отразено в тр. договор – специфичния характер на работата на ищцата. Престираната работа именно затова е и втора категория труд. Съдът не е приел и колективния тр. договор, който е важен по изплащане на храната в предприятието. Поради непрецизираното и 1 непълното обсъждане съдът е постановил неправилно и незаконосъобразно решението си.

Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване изцяло на исковете. Във връзка с оплакванията за нарушение на процесуалния закон, в жалбата е поискано приемане на представения от ищцата и неприет от РС колективен тр. договор от 15.08.2016г. между ЛКМК ЕООД и КНСБ и Подкрепа и сл. бележка от 06.10.2020г. на председателя на КНСБ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който по подробни доводи и съображения изразява становище за нейната нередовност и недопустимост, респ. - неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.

С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че документите, представени с жалбата касаят факти от предмета на доказване в производството, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения по см. на чл. 266, ал. 3 ГПК. Следователно документите следва да се приемат като доказателства по делото.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на други нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, както и не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване и във връзка с това искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство за относими факти, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат необходимост от събирането на други нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ПРИЕМА като доказателства по въззивното дело заверени копия на колективен тр. договор от 15.08.2016г. между ЛКМК ЕООД и КНСБ и Подкрепа и сл. бележка от 06.10.2020г. на председателя на КНСБ, представени с жалбата на Р. В. Я..

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.03.2021 г. от 09,55 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3