Решение № 30 от 19.01.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр.Велинград, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100969 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. *********** № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А.С.Г., съдебен адрес: гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. *********** № 17, an. 1, против М. М. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Велинград, ул.

*********** 20 А,искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от 80.09 лв., от които: 62.50 лв. главница и 17.59 лв. лихва за забава за периода 22.02.2022г. - 01.07.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, за който суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 452 от 04.07.2024 г. по ч. гр. д. № 814/2024г. по описа на Районен съд Велинград.

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 04.03.2020г., с ответника по делото, в качеството на кредитополучател е сключен Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 288058, при условията на ЗПФУР.

Твърди, че в предоставения договор датата на сключване е 29.02.2024г., но същата е сгрешена, поради техническа грешка при генериране на договора във вид на електронен документ. Излага, че сумата по договора е преведена на 04.03.2020 г., като основание за превода е посочен номера на договора. Сочи, че сключването на самия договор се извършва въз основа на подробна 1 информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg.,на който са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние.

Твърди, че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето “Съгласен съм с общите условия”, с което кандидатът безусловно приема същите, след това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора и ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване.

Твърди, че потвърждаването става по следния начин: клиента получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четири цифрен, уникален, код и втори и-мейл, в който се съдържа специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения от него код, а преди извършване на паричния превод клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер и разговора се записва. Излага, че в случая при кандидатстване ответникът е посочил следния телефонен номер: *** и следният имейл: ***********g. Сочи, че сключването на договора чрез електронната платформа е годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Излага, че до завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до завеждане на исковата молба не е постъпила сума за погасяване на претендираните вземания. Сочи, че Договора за кредит е рефинансиращ, като с част от сума е погасен предходен договор за кредит № 256322 от 17.06.2019г. в размер на 682.04 лв.. Излага, че съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора останалата сума в размер на 817.96 лв. следва да се преведе по посочен от кредитополучателя начин, в случая касово на каса на „Изи пей“ АД. Излага, че вземането на главница в размер на 1500.00 лв. е с 24 ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 62.50 лв. за периода 03.04.2020г. - 22.02.2022г. Твърди, че претендираните вноски са станали изцяло изискуеми на 22.02.2022г., тъй като не са погасени и на основание чл, 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът е в забава от датата на падежиране на претендираната вноска за главница - 22.02.2022г.. Сочи, че за периода от тази дата до 01.07.2024г.. тече лихвата за забава в размер на 17.59 лв.. Излага, че предявеният иск е по повод трето заявление срещу С. по повод процесния договор, като по предходните две, заповедите за изпълнение са влезли в сила и са издадени изпълнителни листове. Счита, че поради това са установени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за кредит и сумата, предмет на договора е усвоена от С..

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира отговор, с който признава, че между страните е сключен по реда на ЗПФУР договор за кредит от разстояние № 288058/04.03.2020г., с който е рефинансиран частично предходен договор за кредит № 256322/17.06.2019г. и съгласно процесния договор главницата е в размер на 1500лв., от която реално е усвоена сумата от 817,96лв., а разликата над сумата от 817,96лв. до 1500лв. е послужила за погасяване на предходния договор за кредит № 256322/17.06.2019г. Твърди, че 2 предявените искове са неоснователни на основание на обстоятелството, че договор за кредит от разстояние № 288058/04.03.2020г. е изначално недействителен, а съгласно 23 от ЗПК, при недействителност на договор, потребителят дължи заплащане единствено на чистата стойност по кредита, което тя е сторила. Излага, че общо платеното от нея за погасяване на задълженията й по договора е в размер на 2410.07лв, което надвишава получената в заем сума от 1500лв. Счита, че процесният договор е нищожен съгласно чл. 22 от ЗПК, поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на основание чл. 21 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 от ЗЗП. Твърди, че в настоящия случай, договорната лихва от 40, 15 % надхвърля три пъти размера на законовата лихва, на което основание следва да се счете, че тя не съответства на морала, нарушава изискванията за добросъвестно участие в облигационните отношения, в противоречие на целите на Директива 2008/48 довежда кредитополучателя до невъзможност да изпълни, респ. до неплатежоспособност или свръхзадължнялост и извън присъщата функция на възнаградителната лихва. Сочи, че извършеното договаряне на възнаградителната лихва създава неравноправност, съгласно чл.

143, ал.2, т. 19 от ЗЗП в правоотношението поради това, че размерът на записаната в договора възнаградителна лихва е неточен и подвеждащ, тъй като в нея не е включено вземането невярно наречено „неустойка“, което вземане не притежава обезщетителна и обезпечителна функции, с което разкрива действителната си природа на цена на кредита - скрита договорна лихва. Твърди, че с такова договаряне се заобикалят изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК в договора за кредит да се запише ясно и прозрачно действителния размер на дълга, поради което е осъществено и основанието по чл. 21 от ЗПК. Твърди, че нищожността на клаузата за договорна лихва има за последица недействителност на цялата кредитна сделка. Сочи, че Договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл.

19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на неустойка договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР.

Предявява насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК, с който иска от съда да осъди „Изи финанс“ ЕООД да заплати на ищцата по насрещния иск получената без правно основание въз основа на недействителния договор за кредит от разстояние № 288058/04.03.2020г. сума в размер на 356, 07 лв.(триста петдесет и шест лева и 07), ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещния иск до окончателното й изплащане.

3

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който излага, че насрещната искова молба е недопустима, поради липса на предпоставките по чл. 211, ал. 1 от ГПК, както и на правен интерес. Твърди, че предпоставките за завеждане на насрещен иск са във връзка с предмета на делото или за извършване на прихващане с него и тъй като първоначалният иск е с предмет установителен иск във връзка с подадено възражение от С., а насрещният иск е с предмет неоснователно обогатяване по повод договора за кредит, като не се е проявила предпоставката за наличие на неоснователно обогатяване - да се прогласи договорът за недействителен, което ще стане именно по повод първоначалния иск, то насрещният иск не отговаря на специалните изисквания на закона за неговото образуване. По същество на основание чл. 237 от ГПК признава изцяло исковата молба. Сочи, че след 04.11.2024г. узнал, че този вид договор за кредит е изцяло недействителен.

Районен съд Велинград, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери, че са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.

Ответникът по насрещния иск лично е заявил, че признава иска. С протоколно определение от 18.11.2025 г., съдът е постановил, че ще се произнесе с решение съобразно заявеното признание. Не са налице и пречките по чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно - признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявените от ищеца претенции по насрещния иск за изцяло основателни и същите следва да бъдат уважени.

По разноските:

Съдът, счита, че в настоящия случай, разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не следва да намери приложение. Това е така, тъй като признанието на иска е направено от ответната страна едва след завеждане на насрещен иск от страна на ответната страна по първоначално предявения иск. Ето защо съдът намира, че с поведението си последният е дал повод за завеждане на делото и в негова тежест следва да бъдат възложени, сторените от ищеца по насрещния иск разноски в размер на 25,56 евро (50 лв.), представляващи заплатена държавна такса.

Ответната страна по първоначалния иск и ищца по насрещния иск е представлявана в настоящото производство от адв. Д. Ф.- САК на основание чл. 38 ЗАдв. Ето защо на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78 ГПК, и като съобрази ниската правна и фактическа сложност на делото, проведеното едно открито съдебно заседание в отсъствие на страните, ищецът следва да заплати на адв. Д. Ф. - САК адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по исковете в размер на 102, 50 евро (200 лв.) по първоначалния иск и в размер на 102, 50 евро (200 лв.) по насрещния иск или общо сумата в размер на 205 евро (400 лв.).

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Изи Финанс” ЕООД с ЕИК 201196810, с адрес гр.София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. *********** № 17, ап.1, представлявано от Б.И.Н. - управител чрез юрисконсулт А.С.Г., съдебен адрес: гр. София - 1408, р-н Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. *********** № 17, an. 1, против М. М. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Велинград, ул.

*********** 20 А, искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр чл. 86 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищцовото дружество сумата от 80.09 лв., от които: 62.50 лв. главница и 17.59 лв. лихва за забава за периода 22.02.2022г. - 01.07.2024г., ведно със законна лихва за забава от датата на образуване на ч. гр. д. № 814/2024г. по описа на Районен съд Велинград, по което има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 452 от 04.07.2024 г.